Има ли лихва, или няма лихва - ТУЙ Е ВЪПРОСЪТ???

02.02.2012, 20:12 8100 7

02.02.2012, 20:12
Публикации: 140 / 3
Имаме следния случай. Фирма "Витоша" ЕООД е общинска фирма. Собственик на всички дялове/100%/ от "Витоша" ЕООД е фирма "Люлин" ЕАД. Да кажем фирма майка на няколко общински фирми.

2008 година фирмата "Витоша" ЕООД приключва на печалба 100 000 лева. На 15.07.2009 Общото събрание /ОС/ в случая ръководния орган на едноличния собственик/ взима решение цялата печалба да бъде разпределена като дивидент. Точно, и само такова е решението относно дивидента. Значи имаме разпределение на цялата печалба като дивидент. На 20.09.2009 след обявена приватизация чрез продажба на 72% от капитала - собственик на 72% става фирма "МИКИ" ЕООД. Фирма "Витоша" ЕООД вече става "Витоша"ООД с двама съдружници - "МИКИ" ЕООД 72% и "Люлин" ЕАД с 28%. Нема пари обаче ...и дивидента не е платен до края на 2011 година. От фирма "Люлин" ЕАД вече настояват да бъде преведен дивидента...но и с начислената законна лихва за закъснението. Съдружника с 72% "МИКИ" ЕООД обаче не е съгласен да преведе и лихва за закъснението. 100 000 - да, но без никаква лихва.

Нормативни текстове.

От Търговския закон.

чл. 137, ал.1, точка 3 гласи. - Общото събрание приема годишния отчет и баланса, разпределя печалбата и взема решение за нейното изплащане. Имаме 3 подточки.
а. - приема годишния отчет и баланса;
б. - разпределя печалбата;
в. - взема решение за нейното изплащане;

От Учредителния акт/играе ролята на дружествен договор/ на фирма "Витоша" ЕООД на основание чл. 114, ал. 3 от Търговския закон.

В чл. 12, точка 4 е записано - Едноличния собственик на капитала приема годишния счетоводен отчет и баланса, взема решение за разпределение на печалбата и нейното изплащане. Имаме също 3 подточки повтарящи тези от Търговския закон.

а. - приема годишния счетоводин отчет и баланса;
б. - взема решение за разпределяне на печалбата;
в. - взема решение за нейното изплащане;

Търговския закон и Учредителния акт в случая имат еднакъв текст. Едноличния собственик/ респективно съдружниците/ трябва да вземат изрично решение за изплащане на дивидента. Не е така при Акционерните дружества. За тях в чл. 247а, ал. 5 от Търговския закон буквално е казано - Дружеството е длъжно да изплати на акционерите гласувания от общото събрание дивидент в срок от три месеца от провеждането на общото събрание, освен ако в устава е предвиден по-дълъг срок. В случая приемаме, че в устава няма предвиден такъв срок. Значи дивидента трябва да се проведе до края на третия месец от провеждането на общото събрание на акционерите. Ако има закъснение от този срок, то акционерите могат да искат и законната лихва.

За Дружествата с ограничена отговорност, обаче текста е по-либерален, и общото събрание изрично трябва да вземе решение до коя дата да се плати дивидента. След въпросната дата съдружниците могат да претендират за законна лихва.

Както вече поясних имаме синхрон и препокриване на текста от Търговския закон и Учредителния акт на "Витоша" ЕООД. Тоест, трябва да има изрично решение до кога да се плати дивидента.
В Учредителния акт на "Витоша" ЕООД, в чл. 14, ал 3 имаме следния текст. Според мен той е нелогичен поради непълнотата си, и противоречи на текстовете в Търговския закон и Учредителния акт цитирани по-горе - тоест, общото събрание трябва да вземе изрично решение докога трябва да се плати дивидента.

Той гласи:

Чл. 14, ал. 3; - Печалбата се превежда на едноличния собственик на капитала не по-късно от един месец от приемането на годишния счетоводин отчет от едноличния собственик на капитала. При неспазване на срока дружеството дължи законната лихва за забава.

Нелогичен е защото общото събрание може да приеме годишния счетоводен отчет, но да не разпредели въпреки, че има печалба същата като дивидент...може да я остави като резерви например. Приемането на годишния отчет е необходимо условие, но недостатъчно за изплащане на дивидента на едноличния собственик в случая/респективно съдружниците/, защото трябва да има и решение за изплащането му както изискват чл. 137 от Търговския закон и чл. 12, точка 4 от Учредителния акт на дружеството.

Според мен горецитираната ал. 3 от чл. 14 на Учредителния акт противоречи на по-горе цитираните нормативни текстове, и съответно е неприложима в случая. Така мисля аз.

И така, въпроса е: - Има ли право фирма "Люлин" ЕАД да претендира за начисляване на законната лихва за закъснението.

Предварително благодаря на отзовалите се да отговорят!!!
#1 | 03.02.2012, 09:36
Публикации: 530 / 19
Виж какво намерих, ще се поровя още по твоя казус:




Р Е Ш Е Н И Е

........... гр.В. 07. 04. 2011.

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на седми март през две хиляди и единадесета година в състав:


                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : МАРИН МАРИНОВ     

при секретаря К.В., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2155 по описа на ВОС за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове от Г.А.Г. ЕГН ********** ***, КК „Св. Константин и Елена” комплекс „Х.”, бл. 1, вх. „А”, ет. 5, ап. 15, действащ чрез адв. Д.П. от ВАК, против „ТРАНССТРОЙ - 1”АД- гр.В., ул. „Х.О.” № 2, ЕИК 103186657, представлявано от изп. директор Десислава Тодорова с правно основание чл. 247а, ал. 2 от ТЗ – за сумата от 39 479,20 лева и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за сумата от 5000 лева – лихви за просрочие върху незаплатения дивидент за периода 22.09.2009г. – 20.12.2010г.

Сочи се в исковата молба, че ищецът е акционер в ответното дружество с 488 бр. поименни акции. Твърди се също, че на проведено на 22.06.2009г. Общо събрание на акционерите е взето решение за разпределение между тях на печалбата за 2008г., като дивидент, съразмерно с притежаваните  акции – по 80.90 лева за акция.

Сочи се още че ответното дружество е следвало в тримесечния срок по чл. 247а, ал. 5 от ТЗ да заплати до 22.09.2009г. на ищеца сумата от 39 479,20 лева, представляваща гласувания дивидент за 2008г., което не е било сторено, което поражда възможността за претендиране на тази сума ведно с лихвата за забава върху същата от датата на падежа до дена на предявяване на иска.

Отправеното към съда искане е за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 39 479,20 лева, дължим дивидент за 2008г., както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за сумата от 5000 лева – лихви за просрочие върху незаплатения дивидент за периода 22.09.2009г. – 20.12.2010г. Претенциите се поддържат в съдебно заседание от процесуален представител, който претендира и разноски.

Ответникът е бил редовно призован на официалния му адрес на управление, като в срока за отговор по чл. 367 от ГПК не е последвал такъв. В съдебно заседание се явява процесуален представител, който оспорва качеството на акционер на ищеца, като не изразява становище по същество на спора.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

         

Видно от съдържанието на приобщените по делото копия на купюри на акции / л. 5 – 24/ е видно, че ищецът е акционер в ответното дружество с 488 бр. поименни акции. Този факт не е оспорен от ответника в надлежните процесуални срокове, нито са представени доказателства, оборващи наличието на членствени права на ищеца.

Не се спори между страните, че на проведено на 22.06.2009г. Общо събрание на акционерите на ответника е взето решение за разпределение на печалбата за 2008г., като дивидент, съразмерно с притежаваните  акции – по 80.90 лева за акция, поради което ответното дружество е следвало в тримесечния срок по чл. 247а, ал. 5 от ТЗ да заплати до 22.09.2009г. на ищеца сумата от 39 479,20 лева, представляваща гласувания дивидент за 2008г.

От заключението на приобщената по делото ССЕ, което съдът кредитира изцяло като компетентно и безпристрастно се установява, че дължимият от ответника дивидент на ищеца е в размер на 39 479,20 лева, както и че по данни в счетоводството на ответното дружество същият не е заплатен. Сочи се също, че лихвата за просрочие върху незаплатения дивидент за периода 22.09.2009г. – 20.12.2010г. е в размер на 5171,49 лева.

 

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи :

Предявени са искове от Г.А.Г. против „ТРАНССТРОЙ - 1”АД- гр.В., с правно основание чл. 247а, ал. 2 от ТЗ – за сумата от 39 479,20 лева, дължим дивидент за 2008г. и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за сумата от 5000 лева – лихви за просрочие върху незаплатения дивидент за периода 22.09.2009г. – 20.12.2010г.

За доказване на претенциите си ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства :1/ Наличието на валидно членствено правоотношение между него и ответника по спора, както и притежаването на твърдяния брой акции от капитала на дружеството; 2/ Взето решение от общото събрание на акционерите на ответното дружество за разпределение на дивидент за твърдяната година и в твърдяния размер и 3/ Относно претенциите за лихви – изпадане на длъжника в забава.

Установяват се от горекоментираните доказателства както членствените права на ищеца, поради притежаване на твърдяния от него брой акции, така и вземането на процесното решение от 22.06.2009г.

Ответникът не е ангажирал доказателства за заплащане на претендираната сума от 39 479,20 лева, дължима и съобразно заключението на експертизата, поради което следва да бъде осъден да я изплати, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска / 20.12.2010г/ до окончателното изплащане на задължението.

Доколкото съобразно разпоредбата на чл. 247а, ал. 5 от ТЗ ответното дружество е следвало да заплати до 22.09.2009г. на ищеца сумата от 39 479,20 лева, представляваща гласувания дивидент за 2008г., от следващия ден е изпаднал в забава по правилата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД. Съобразно заключението на ССЕ лихвата за просрочие върху незаплатения дивидент за периода 22.09.2009г. – 20.12.2010г. е в размер на 5171,49 лева, поради което претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважена изцяло, но за периода  23.09.2009г. – 19.12.2010г. до предявения размер от 5000 лева.

С оглед претенцията за разноски от ищеца, предявена в исковата молба съдът съобрази, че същата е основателна, като по делото са представени доказателства за сторени такива и е представен списък по чл. 80 от ГПК. Извършените разходи са както следва – д.такса за завеждане на дело в размер на 1779,17 лева, 2000 лева – за адвокатски хонорар и депозит за вещо лице в размер на 152 лева или всичко 3 931,17 лева, дължими на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, като същата сума следва да се възложи на ответника.

Воден от горното, съдът


Р  Е  Ш  И  :

ОСЪЖДА  на основание чл. 247а, ал. 2 от ТЗ „ТРАНССТРОЙ - 1”АД- гр.В., ул. „Х.О.” № 2, ЕИК 103186657, представлявано от изп. директор Десислава Тодорова ДА ЗАПЛАТИ НА Г.А.Г. ЕГН ********** ***, КК „Св. Константин и Елена” комплекс „Х.”, бл. 1, вх. „А”, ет. 5, ап. 15, сумата в размер на 39 479,20/ тридесет и девет хиляди четиристотин седемдесет и девет лева и двадесет стотинки/лева, съставляваща дължим дивидент за 2008г. върху 488 броя поименни акции, съобразно решение на общото събрание на дружеството от 22.06.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска /20.12.2010г./ до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА  на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД „ТРАНССТРОЙ - 1”АД- гр.В., ул. „Х.О.” № 2, ЕИК 103186657, представлявано от изп. директор Десислава Тодорова ДА ЗАПЛАТИ НА Г.А.Г. ЕГН ********** ***, КК „Св. Константин и Елена” комплекс „Х.”, бл. 1, вх. „А”, ет. 5, ап. 15, сума в размер на 5 000/ пет хиляди/лева, съставляваща обезщетение за забава, определено върху дължим дивидент за 2008г. от 39 479, 20 лева, за периода 23.09.2009г. – 19.12.2010г.

ОСЪЖДА  „ТРАНССТРОЙ - 1”АД- гр.В., ул. „Х.О.” № 2, ЕИК 103186657, представлявано от изп. директор Десислава Тодорова ДА ЗАПЛАТИ НА Г.А.Г. ЕГН ********** ***, КК „Св. Константин и Елена” комплекс „Х.”, бл. 1, вх. „А”, ет. 5, ап. 15, сума в размер на 3 931,17/ три хиляди деветстотин тридесет и един лева и седемнадесет стотинки/лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението може да се обжалва пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :
#2 | 03.02.2012, 09:52
Публикации: 530 / 19
Айде да дам и още едно решение на съда:

РЕШЕНИЕ

Номер 14/05.03.2010 г. 

            град Варна                                                             

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски апелативен съд
Търговско отделение

На девети февруари          Година 2010

в публично заседание в следния състав:

 
               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                  ЧЛЕНОВE:  ВИЛИЯН ПЕТРОВ         

                            АНЕТА БРАТАНОВА                                     

Секретар Е.Т.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер   11           по описа за 2010 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                       

    Производството е образувано по въззивна жалба на „ДИА” ЕООД гр. София срещу решение от 27.10.2009 г. по т.д. №86/2009 г. на Добрички окръжен съд, с което са уважени предявените от В.И.Б. *** искове по чл.133 ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД общо за сумата от 158 982,73 лв., ведно с присъждане на съдебно-деловодни разноски от 9 389,31 лева.

    Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно, с оглед на което моли за неговата отмяна и постановяване на друго от настоящата инстанция, с което се отхвърлят предявените искове ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

    Въззиваемата страна в депозирания писмен отговор и чрез процесуалния си представител адв. С. оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

    Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

    Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

    Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че с решение по протокол от ОС на съдружниците на „ДИА” ООД от 27.06.2008 г. са разпределени дивиденти за 2007 г. в общ размер от 300 000 лв., от които на ищеца е следвало да се заплатят 150 000 лв., а са му били изплатени само 10 000 лева. Не е спорен и факта, че към датата на завеждане на исковата молба ищецът В.Б. е бил съдружник в ответното дружество и в това си качество има право да получи гласуваното разпределение на печалбата съобразно дяловото си участие.

    Страните спорят относно това, от кой момент се придобива правото на дивидент и продължава ли съдружникът да е носител на това негово имуществено право при осъществена от впоследствие продажбена сделка на притежаваните от него дружествени дялове по реда на чл.129 ал.1 ТЗ.

    Правото на част от печалбата на дружеството /ООД/ е от общите имуществени права на съдружниците и е условно субективно право, тъй като се поражда при условие, че е налице печалба. По правната си природа то е облигационно субективно право на вземане срещу дружеството, което по арг. от чл.137 ал.1 т.3 ТЗ възниква при сбъдване на няколко юридически факта: изтичане на финансовата година, приемане на годишния отчет и баланса и решение за разпределяне на печалбата и нейното изплащане. Тези факти в процесния случай безспорно са налице, поради което следва да се приеме, че за ищеца валидно е възникнало субективното му право на претендираната и останала неизплатена част от печалбата от датата на решението на ОС на съдружниците – 27.06.2008 г., от която дата това вземане е изискуемо.

    Законът /ТЗ/ не визира срока, в който дружеството трябва да изплати на съдружника полагащата му се част от печалбата. В дружествения договор този въпрос също не е уреден, а по аналогия чл.247а ал.5 ТЗ, отнасящ се за акционерните дружества, е неприложим. При това положение и с оглед правната характеристика на правото на дивидент като облигационно субективно право на вземане на кредитора, приложение намират общите разпоредби на ЗЗД относно определяне падежа на корелативното му задължение на длъжника да осъществи престацията. Вярно е, че съгласно чл.69 ал.1 ЗЗД, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага, но това означава, че длъжникът трябва веднага да престира щом му бъде поискано. Поканата е тази, която определя момента, в който изискуемото задължение трябва да се изпълни. Тя превръща безсрочното задължение в задължение с определен срок за изпълнение. Следователно длъжникът не изпада в забава преди получаване на поканата и изтичане на срока за изпълнение, определен в нея – чл.84ал.2 ЗЗД. Отправената до ответника покана за плащане /л.11/ е връчена чрез куриер на адреса на управление на дружеството и е получена от лицето Донева на 21.01.2009 г... В тежест на ответната страна е своевременно поради съществуващата преклузия на чл.370 ГПК да оспори факта на получаване, което не е сторено, поради което съдът приема, че ответното дружество е било надлежно поканено по см. на чл.84 ал.2 ЗЗД да изплати на ищеца сумата от 140 000 лв., представляваща полагаемата му се част от разпределената печалба за 2007 г. в тридневен срок т.е. до 24.01.2009 г., след изтичането на който срок ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забавено плащане на главницата по чл.86 ал.1 ЗЗД.

    Съдът следва да даде отговор с настоящото решение и на въпроса, дали ищецът предвид осъществената от него на 18.05.2009 г. продажба на дружествените му дялове, продължава да е носител на субективното право на дивидент. Отговорът се съдържа в клаузата на т.2.2 от договора за съдържанието на която настоящият състав на съда извърши служебна справка  в ТР по ЕИК на ответното дружество. Касае се за акт, представен и обявен в ТР, който е публичен и общодостъпен, поради което е и служебно известен. Според тази клауза дружественият дял е прехвърлен без наличие на тежести или каквито и да било ограничения, заедно с всички организационни и имуществени права, всички права, предоставени от закона и бъдещи дивиденти. Следователно дивидентът за изминал период от време не е бил предмет на продажбената сделка. За да е обратното, в договора страните изрично трябва да се споразумели и за дивидента за 2007 г., каквато уговорка липсва. Няма законова пречка съдружникът да запази тази част от общия имуществен комплекс за себе си, като го отдели, тъй като това имуществено право подлежи на самостоятелно прехвърляне също чрез сделка, независимо от членството.

    Предвид изложеното, исковата претенция за главницата от 140 000 лв. е изцяло основателна и доказана и следва да бъде уважена. Дължимият данък не се отразява на този размер, тъй като задължението за внасянето му е на дружеството и то към фиска.

    Като е уважил иска за главницата, окръжният съд е постановил в тази му част правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

    Акцесорното вземане за мораторни лихви следва съдбата на главното вземане. Предвид падежа на това задължение, посочен по-горе в мотивите, иска по чл.86 ал.1 ЗЗД е основателен и доказан за периода от 25.01.2009 г. до датата на предявяване на исковата молба – 14.05.2009 г. до размера на сумата от 5 801,51 лв., изчислен от съда по компютърната програма АПИС-ФИНАНСИ, а за разликата до претендирания размер от 18 982,73 лв. се отхвърля.

    Като е уважил исковата претенция по чл.86 ал.1 ЗЗД изцяло, окръжният съд е постановил частично неправилно решение за разликата над 5 801,51 лв. до претендираните 18 982,73 лв., което следва да бъде изменено в тази му част.

    С оглед изхода на делото решението следва да бъде изменено и в частта му за разноските. Но осн. чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски за първата инстанция в размер на сумата 8 610,84 лв.. На ответника не се присъждат разноски за първата инстанция – адвокатско възнаграждение, тъй като отсъстват доказателства за внасянето му. На осн. чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски за въззивната инстанция в размер на 1 375,64 лв., а ищецът да заплати на ответника на осн. чл.73 ал.3 ГПК разноски за настоящата инстанция от 388,02 лева. По компенсация ответникът следва да заплати на ищеца разноски за двете инстанции в размер на сумата от 9 598,46 лева.

    Водим от горното, съдът

                     Р  Е  Ш  И  :

 
    ОТМЕНЯ решение от 27.10.2009 г. по т.д. №86/2009 г. на Добрички окръжен съд в частта, с която „ДИА” ООД гр. София е осъдено да заплати на В.И.Б. по иска по чл.86 ал.1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за разликата над 5 801,51 лв. до общия размер от 18 982,73 лв., както и в частта за разноските изцяло и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

    ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86 ал.1 ЗЗД, предявен от „ДИА” ООД гр. София против В.И.Б., ЕГН **********, за разликата над 5 801,51 лв. да предявените 18 982,73 лв., като неоснователен.

    ПОТВЪРЖДАВА решението в осъдителната му част по иска по чл.133 ал.1 ТЗ за сумата от 140 000 лв., представляваща частта от неизплатен дивидент за 2007 г., както и по иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 5 801,51 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва, считано от 25.01.2009 г. до предявяване на исковата молба 14.05.2009 г..

    ОСЪЖДА „ДИА” ЕООД гр. София, кв. „Лозенец”, ул.”Галичица” №33Б, п.к.1164, ЕИК 121081371, представлявано от управителя Диан Колев Донев да заплати на осн. чл.78 ал.1 ГПК и по компенсация сумата от 9 598,46 лв. – разноски за двете инстанции.

    Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ:1.
                                      2.
#3 | 03.02.2012, 10:01
Публикации: 530 / 19
Ето и продължението по предходния ми пост:

Определение № 262 от 9.04.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 271/2010 г., II т. о., ТК, докладчик Мария Славчева
--------------------------------------------------------------------------------


Производство по чл. 282, ал. 2 ГПК

Образувано е по молба на "ДИА " ООД, гр. С. за спиране по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК на изпълнението на решение № 14 от 5.03.2010 г. по т. д. № 11/2010 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдена осъдителната част на решение от 27.10.2009 г. по т. д. № 86/2009 г. на Добричкия окръжен съд.

Върховният касационен съд, състав на второ отделение, Търговска колегия обсъди молбата и доказателствата, при което приема следното:

С решение № 14 от 05.03.2010 г. по т. д. № 11/2010 г. на Варненския апелативен съд е оставено в сила решение от 27.10.2009 г. по т. д. № 86/2009 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която молителят ДИА " ООД е осъден да заплати на В. И. Б. сумата 140 000 лв. на основание чл. 133, ал. 1 ТЗ, представляваща частта от неизплатен дивидент за 2007 г. и сумата 5 801.56 лв. - обезщетение за забава в плащането й. Решението в тази му част е обжалвано от "ДИА " Е. с касационна жалба вх. № 1* от 16.03.2010 г.

Молбата за спиране на изпълнението на въззивното решение е основателна. Молителят с представената вносна бележка от 16.03.2010 г. е внесъл по сметка на ВКС сумата 154 400 лв., която включва всички присъдени по делото суми, изчислени съобразно данните от съдебните решения.

При тези данни ВКС, ТК намира, че срещу въззивното решение е подадена редовна касационна жалба, към която е приложен документ за внесена гаранция за спиране на изпълнението му, от което следва, че молбата по чл. 282, ал. 2 ГПК следва да бъде уважена.

Водим от горното Върховният касационен съд, ТК-второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА изпълнението на въззивно решение № 14 от 05.03.2010 г. по т. д. № 11/2010 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е оставена в сила осъдителната част на решение от 27.10.2009 г. по т. д. № 86/2009 г. на Добричкия окръжен съд.

Препис от определението да се връчи на молителя "ДИА " ООД, гр. С..

Определението не подлежи на обжалване.
#4 | 03.02.2012, 10:14
Публикации: 140 / 3
Ха Ха...Направо ме уби!!! Ще ги прочета след това ще си кажа мнението.

Между другото....Александър Македонски е казал...ако не бях Александър...бих искал да бъда Диоген.
#5 | 03.02.2012, 10:31
Публикации: 140 / 3
Кети благодаря ти за тия решения...особено за второто...първото е за АД.та и не е съотносимо...но второто направо е супер....особено почернения текст.
.................

Правото на част от печалбата на дружеството /ООД/ е от общите имуществени права на съдружниците и е условно субективно право, тъй като се поражда при условие, че е налице печалба. По правната си природа то е облигационно субективно право на вземане срещу дружеството, което по арг. от чл.137 ал.1 т.3 ТЗ възниква при сбъдване на няколко юридически факта: изтичане на финансовата година, приемане на годишния отчет и баланса и решение за разпределяне на печалбата и нейното изплащане.
.............
При нашия случай имаме решение за приемане на отчета, решение за разпределяне на печалбата...но няма решение за нейното изплащане. Така, че лихва ядец!!!!

 :thumbup: :thumbup: :thumbup:
 :drinks: :drinks: :drinks:

Ха наздраве...аз черпя...
#6 | 03.02.2012, 10:35
Публикации: 530 / 19
Радвам се, че съм ти помогнала, намерих още много решения, ако искаш ще ги постна и тях. Ама общо взето е едно и също на всякъде. :-* :air_kiss:
#7 | 03.02.2012, 10:42
Публикации: 140 / 3
Моля те да ми ги постнеш...но на имейла който ще ти пратя на лични...за да не обременяваме аудиторията!!! :yahoo: :yahoo: :yahoo:
Пълен достъп в КиК Инфо
за 13.75 лв. без ДДС на месец при год. абонамент
По-бързо
По-удобно
По-сигурно*
Абонамент
Последни теми
Последно в Новини
Намери ни във Facebook
Харесай нашата страница
Facebook.com/KiKinfo
и се присъедини към
ПРОФЕСИОНАЛНА СЧЕТОВОДНА ОБЩНОСТ
най-голямата счетоводна група