Счетоводните предприятия, извършващи само счетоводни дейности, не следва да се вписват в новия регистър по чл.9б от ЗМИП

С изменения и допълнения в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), обнародвани съответно в Държавен вестник (ДВ) бр.60 от 14.07.2023г., ДВ. бр.82 от 29.09.2023г., ДВ. бр.84 от 06.10.2023г., са направени законодателни промени насочени към създаване на по-ефективни механизми  за борба срещу  изпирането на пари. Необходимостта от тези промени е свързана с хармонизация с международните стандарти и осигуряване на съответствие с Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за преодоляване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и с недостатъците на българското законодателство, установени с приетия на 18.05.2022 г. доклад на комитета MONEYVAL.

В брой 14 от 16.02.2024 г. на ДВ е обнародвана Наредба № Н-1 от 6 февруари 2024 г. за условията и реда за вписване на лицата в регистъра по чл. 9б от ЗМИП ("Наредбата"). Наредбата е издадена на основание чл. 9б, ал. 8 от ЗМИП и цели да регулира условията и реда за вписването в публичен електронен регистър към министъра на правосъдието на определени категории лица ("Регистъра").

Задължени лица за вписване в Регистъра

Кръгът от лицата, които подлежат на задължително вписване в Регистъра, съгласно Наредбата, са лицата, предоставящи по занятие дейности по чл. 4, т. 16 от ЗМИП, а именно:

1. адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице или друго правно образувание;

2. услуги по учредяване, регистриране, организиране на дейността и/или управление на търговец или на друго юридическо лице, или друго правно образувание;

3. услуги по доверително управление на имущество или на лице по т. 2, включително:

а) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността директор, секретар, съдружник или друга сходна длъжност в юридическо лице или друго правно образувание;

б) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността доверителен собственик – в случаите на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост;

в) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността номинален акционер в трето чуждестранно юридическо лице или друго правно образувание, различно от дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, спрямо което се прилагат изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти.

Необходимо ли е да се регистрират счетоводните предприятие по реда на Наредбата, в случай, че не осъществяват по занятие нито една от дейностите по чл. 4, т. 16 от ЗМИП?

Към нас постъпиха множество запитвания дали счетоводните услуги попадат в посочената хипотеза и дали за счетоводните предприятия, които не предоставят по занятие нито една от конкретизираните дейности в Наредбата и чл. 4, т.16 от ЗМИП, възниква задължение за вписване в Регистъра.

Счетоводните предприятия за своята основна дейност са задължени лица, не по т. 16 от чл. 4 от ЗМИП, а по т. 13 от същия член, като лица, "които по занятие предоставят счетоводни услуги и/или консултации в областта на данъчното облагане, както и лицата, които като основна стопанска или професионална дейност предоставят, пряко или непряко чрез свързани с тях лица, съдействие под каквато и да е форма или съвети по данъчни въпроси".

Ако счетоводно предприятие не предоставя адрес, но разполага с пълномощно, за да подава данъчни и осигурителни декларации и документи на дружеството считаме, че това счетоводно предприятие не попада в нито една от дейностите посочени в чл. 4, т. 16, включително не попада в чл. 4, т. 16, буква “а“ – “предоставя други услуги за функционирането на юридическото лице” и съответно не подлежи на вписване в Регистъра. Това е така, защото само подаването на декларации в съответните институции не означава за едно дружество, че то функционира. Като пример може да се посочи задължението за подаването на т. нар. нулеви ДДС декларации, което произтича по силата на закона, дори и за нефункциониращите дружества.

За да е задължено едно лице да се впише в новия регистър, то това лице първо трябва е задължено лице по т. 16 от чл. 4 на ЗМИП, а лицата, които по занятие предоставят счетоводни услуги подлежат на регистрация, не по т. 16, а по т. 13 от чл. 4 на ЗМИП.

Ако логиката на законодателя бе, че само наличието на пълномощно за подаване на декларации в НАП и НОИ, правеше счетоводните предприятия, задължени лица едновременно както по т. 13, така и по т. 16 от чл. 4 от ЗМИП, то те априори биха били задължени лица едновременно по двете точки за една и съща дейност, което би било напълно нецелесъобразно. Затова считаме, че за счетоводните предприятия, които извършват само дейности по чл. 4, ал. 13, не възниква задължение за вписване в новия регистър.

Счетоводните предприятия, като задължени лица по чл. 4, т. 13 от ЗМИП, следва да прилагат определени процедури при обслужването на своите клиенти, за да изпълнят изискванията на закона, за които можете подробно да прочетете тук.

Ако обаче счетоводно предприятие предоставя по занятие, освен дейности по т. 13, но и дейности по т. 16 от чл. 4 от ЗМИП, то следва да се впише във вече създадения публичен електронен регистър към министъра на правосъдието на лицата, които по занятие предоставят някоя от услугите по чл. 4, т. 16 от ЗМИП тук. Регистърът осъществява обмен на данни с регистър БУЛСТАТ и търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Начин на вписване в регистъра

Вписването в регистъра се извършва въз основа на подадено заявление до Министъра на правосъдието – заявлението е по образец и съгласно приложение № 1 от Наредбата. Начинът за на вписване в регистъра е значително улеснен и следва да се извърши дистанционно. Заявленията и документите относно подлежащи на вписване обстоятелства да се подават само по електронен път посредством електронна услуга, достъпна на интернет страниците на Министерство на правосъдието и Портала за електронно управление. Заявленията следва да се подават чрез усъвършенстван или квалифициран електронен подпис или чрез средство за електронна идентификация съгласно Закона за електронното управление.

За вписване в регистъра се дължи такса, която е в размер от 50 лева. (според т.62х от Раздел „Г. Такси, събирани от Министерството на правосъдието“ от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерство на правосъдието).

Срок за вписване в регистъра

Всички лица, подлежащи на регистрация, трябва да организират своето вписване в Регистъра в двумесечен срок от влизане в сила на Наредбата, а именно от 20 март 2024 г., който срок изтича на 20 май 2024 г.

Санкции свързани с неизпълнение на задължението за вписване

Предвидени са санкции, които ще бъдат налагани на лицата, които извършва по занятие някоя от дейностите по чл. 4, т. 16 от ЗМИП, без да е вписан в регистъра

Ако деянието не съставлява престъпление, нарушителят се наказва глоба в размер от  2000 до 10 000 лв. за физическо лице и имуществена санкция от  5000 до 50 000 лева за юридическо лице.

При повторно нарушение  санкцията е глоба в размер от  4000 до 20 000 лв. за физическо лице и имуществена санкция от  10 000 до 100 000 лева за юридическо лице. Значителни са и санкциите при констатирани тежки и системни нарушения.

Регистрационен режим за извършване на дейност

От съществено значение е обстоятелството, че е въведен регистрационен режим за извършване на дейностите изрично посочени в чл. 4, т. 16 от ЗМИП – видно от чл. 2, ал. 2 от Наредбата.

Дейност по занятие

Видно от чл. 1 от Наредбата, както и от чл. 9б от ЗМИП, към който тя препраща, лицата, които следва да се регистрират в новосъздадения публичен регистър към Министъра на правосъдието, не са конкретно посочени.

Опит за прецизиране на кръга от задължени лица може да се извърши чрез тълкуване едновременно на разпоредбите на ЗМИП и Наредбата, но е очевидно, че в Наредбата няма професионално категоризиране и конкретно посочване на лица, извършващи горепосочените дейности. Обединяващо звено е начинът, по който тази дейност се извършва, а именно – "по занаятие".

В правната доктрина и практика обикновено се приема, че това е дейност, което се извършва системно, с цел придобиване на доход, извършват се определени дейности в свой частен интерес, дейността е обвързана с поемането на риск и е с намерение да бъде източник на доход. В ЗМИП (за разлика от други закон, като например Търговския закон),  терминът "по занаятие" е легално определен.

Според § 5. От Допълнителните разпоредби на ЗМИП: "Изричното посочване на една или повече от дейностите по чл. 4 в предмета на дейност по партидата на юридическо лице или друго правно образувание в съответния публичен регистър, когато тази дейност не подлежи на разрешение, лицензиране или регистриране, е основание да се смята, че посочената дейност се извършва по занятие, а лицето попада в обхвата на лицата по чл. 4 и същото е задължено да прилага мерките по този закон, докато не докаже с официални, счетоводни и други документи, че посочената дейност не се извършва по занятие или е извършена случайно".

Горецитираният текст въвежда презумпция за това кога една дейност се извършва "по занятие", което от своя страна подпомага прецизирането на обхвата на лицата, засегнати от Наредбата. Същевременно § 5. От ДП на ЗМИП е предвидено изключение от предвидената предпоставка за преценка за извършване на дейност по занятие, с оглед на вписване предмет на дейност на търговеца, като му е предоставена възможност да  докаже с официални, счетоводни и други документи, че посочената дейност не се извършва по занятие или е извършена случайно.

Може да се приеме, че лицата, задължени да се регистрират по Наредбата, могат да имат всякаква професия, но обединяващото ги звено е вида на дейността (чл. 4, т. 16 от ЗМИП) и дали тя е "по занаятие". Това означава, че лицата, които биха подлежали на регистрация, трябва сами да преценяват, с оглед извършваната от тях дейност дали да заявят в вписване в регистъра. 

По този повод и с оглед разпространената практика на множество адвокати в страната, свързана с регистрация на търговски дружества, Висшият адвокатски съвет отправи искане до министъра на правосъдието за тълкуване и становище дали адвокатите и адвокатските дружества, които извършват по занятие дейности по занятие по чл. 9, т. 16 от ЗМИП, следва за подадат заявление за регистрация в регистъра по чл. 9б, чл. 8 от ЗМИП. В становището от Министъра на правосъдието, получено с писмо с вх. номер 714 от 28.03.2024 г., е посочено следното: "В обхвата на разпоредбата на чл. 4, т. 16 от ЗМИП попада широк кръг от лица, които извършват по занятие посочените дейности, като в разпоредбите на чл. 4, т. 16 и чл. 9б ЗМИП не се съдържа изключение от задължението за регистрация на лицата, които упражняват адвокатска професия и извършват изброените дейности, посочени в чл. 4, т. 16 ЗМИП. Същевременно не всички адвокати извършват по занятие дейностите по чл. 4, т. 16 от ЗМИП".

---

По статията работеха:
адв. Теодор Тотев, ATALAW
Катя Крънчева, КиК Инфо