Лихви върху обезщетение по чл.225 от КТ

Облагане на обезщетението за незаконно уволнение

Експертис
Данъци
   В бр. 2 от 2009 г. на сп. “Експерт” може да се намери отговор на следния въпрос: На основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, е отсъдено обезщетение на служител по чл. 225, ал. 1 от Кодекса, за период от шест месеца, с начисляване на законната лихва до момента на изплащане на обезщетението, както и възстановяване на разходите, направени от него при съдебното производство. Дължи ли се подоходен данък по ЗДДФЛ върху обезщетението, начислената дължима лихва и възстановените разходи на лицето?
В случая е налице обезщетение за незаконно уволнение по чл. 225 от КТ, при което съответното лице има право да получи от работодателя сума в размер на брутното си трудово възнаграждение за времето, през което е останало без работа поради уволнението. Отсъден е максималният размер на обезщетението, определен от Кодекса за такива случаи - брутното трудово възнаграждение на лицето за срок 6 месеца.
От сумите, които е получило лицето в резултат на съдебното решение, е необлагаема само сумата за възстановените му съдебни разходи. Останалите две суми са облагаеми. Това произтича от факта, че вземането за обезщетение по чл. 225 на КТ е по съдебен спор при трудови правоотношения. В ЗДДФЛ то не е посочено като доход, който не се включва в размера на облагаемия доход от такива правоотношения. Обезщетенията по КТ, които не се включват в този доход, са посочени в чл. 24, ал. 2, т. 8 на Закона и сред тях не присъства това по чл. 225 от Кодекса. Следователно доходът от присъденото обезщетение на служителя по този член от Кодекса подлежи на облагане. На облагане подлежи и начислената законна лихва. Основание за това е фактът, че при лихви, начислявани върху такива вземания, определящо за дефиниране на лихвата като необлагаем или облагаем доход е характерът на вземането, по което тя е начислена. В тази връзка в чл. 13, ал. 1, т. 10 е посочено изрично, че освободени от облагане са: “лихвите по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане”. Следователно щом самото вземане е облагаем доход, тя също ще се облага. Така например, ако лихвата е начислена по силата на съдебно решение във връзка с обезщетение, което се дължи от работодателя по чл. 222, ал. 3 от КТ, т.е. обезщетение при пенсиониране, начислената лихва не подлежи на облагане, тъй като самото вземане е необлагаемо по ЗДДФЛ. Ако обаче лихвата е начислена по обезщетение за неспазено предизвестие, изплатено на основание на чл. 220 от КТ заедно с дължимата лихва, то тази лихва е облагаема, тъй като в чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ това обезщетение не е посочено като необлагаемо, поради това, че е във връзка с трудово правоотношение. И понеже вземането, върху което се начислява лихва във вашия случай, е облагаемо, то и тя е облагаема.
Ето защо от посочените три вида суми в случая е необлагаема само сумата на възстановените съдебни разходи, направени от лицето при съдебното производство. Основание за това е разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 10, която изключва сумите на присъдените обезщетения за съдебни разноски от облагаемите доходи на лицата по реда на ЗДДФЛ.СЗ

Здравейте колеги.Имам следния казус:Освободено лице през м.февруари 2019,започнало е работа почти веднага.Но подава жалба в районен съд, за неправилно уволнение и печели делото.Колежката подава в НАП разликата в ДОО,ДЗПО и ДОД - за петте месеца,но не е направила корекция в РПВ.За ДОО и ДЗПО е 605/455,но за ДОД каква контировка трябва да се звеме?Все пак слд всички плащания трябва да се разним с НАП.