След като им обясних, че въпросите се отнасят за мен, в качеството ми на евентуален клиент на ИП, ми отговориха.
На въпросите дали таксите и комисионните, които клиентът плаща на инвестиционния посредник са съпътстваща доставка или не (и затова възниква задължение за регистрация по чл. 97а преди плащането им или не възниква такава) не получих ясен отговор:
1. "Най-общо, съпътстваща е тази доставка, която от гледна точка на получателя няма самостоятелно значение и същият не би сключил сделката, за да придобие самостоятелно предмета на тази доставка, а тя се явява необходимост, допълнение или повишаваща качеството добавка към другия, основен предмет на доставката."
2. "Но дори една доставка да не представлява самостоятелна ценност и цел за клиента, в случай че делът ѝ в общата цена е съществен, то същата следва да има самостоятелно данъчно третиране и за целите на ДДС ще са налице две или повече отделни доставки."
3. "Когато са определени отделни цени на доставките, те не следва да се определят като основна и съпътстваща."
Например, таксата по сделките е съпътстваща доставка според точка 1 (няма самостоятелно значение) и според точка 2 (делът ѝ не е съществен, ако приемем че 0,1% не е съществен дял).
Обаче не следва да се определя като съпътстваща според точка 3, защото са определени отделни цени (ясно е колко е таксата по сделката).
Месечната такса се плаща за ползване на платформата. От моя гледна точка няма самостоятелно значение, защото без да плащам месечната такса няма как да правя сделки чрез този ИП. И няма смисъл да плащам месечна такса, ако нямам намерение да ползвам платформата за сделки.
Но някой друг би могъл да я плаща за да може да се абонира за цени в реално време, а да търгува с друга платформа. Освен това месечната такса е определена (в тарифата пише колко е) и според точка 3 не би трябвало да се разглежда като съпътстваща доставка.
"НАП не се ангажира с категорично становище относно характера на предоставените посреднически услуги, свързани с договарянето на покупко-продажбата на финансови активи и ползването на електронната платформа, доколкото към запитването не е представен договор или други документи. Конкретна преценка може да бъде извършена в рамките на ревизионно производство, съобразявайки всички относими към доставките факти и обстоятелства.
Ако услугите попадат в обхвата на чл.40 от ЗДДС, същите биха имали характер на
освободена доставка, за която не възниква задължение за начисляване на ДДС по реда на чл.82,
ал.2, т.3 от ЗДДС и регистрация за получени услуги по реда на чл.97а, ал.1 от ЗДДС."
След като НАП не може да определи дали плащането на таксите и комисионните води или не до задължение за регистрация по ЗДДС и начисляване на ДДС, как се очаква данъкоплатците да определят това?
На по-интересните въпроси не получих конкретен отговор, а общи приказки и препратка към отговори на подобни въпроси.
В отговор с изходящ №24-37-8/27.05.2015 прочетох:
"Следва да се има предвид, че при формиране на оборота за задължителна регистрация се включват само доставките с място на изпълнение на територията на страната."
Тоест, ако нямаше такси и комисионни, ползването на ИП в друга държава (за сделки с финансови инструменти) нямаше да води до задължение за регистрация по ЗДДС, независимо от реализирания оборот от продажби, защото той не се участва при формиране на оборота за задължителна регистрация.
От изпратените отговори на въпроси става ясно, че НАП продължава практиката да регистрира по ЗДДС клиенти на инвестиционни посредници в България, които са реализирали оборот от продажба на финансови инструменти над прага за регистрация.