Предполагам долният текст ще ви даде отговор:
Извършване на доставка на строителни и монтажни дейности на обекти на територията на държава – членка на ЕС и с получател данъчно задължено лице – място на изпълнение и задължение за начисляване на ДДСТема: Данъци, ЗДДС
Тези услуги са свързани със строителни и монтажни дейности по недвижим имот, намиращ се на територията на държава – членка на ЕС. На основание чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на тези доставки ще бъде там, където се намира недвижимият имот, в случая на територията на държава – членка.
При положение, че извършваните услуги не са свързани с недвижим имот (когато получател по доставката на услугата е данъчно задължено лице), мястото на изпълнение на доставката на услугата ще се определи съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и ще бъде на територията на страната, в която получателят е установил независимата си икономическа дейност. Получател е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в държавата – членка където се осъществява доставката и в този случай мястото на изпълнение на доставката на услугата ще бъде на територията на държавата – членка.
Материалите и консумативите, които са закупени в България и ще бъдат транспортирани до територията на държавата – членка, за да бъдат монтирани, следва да се има предвид, че от значение за облагането е сключения между страните договор, дали същите са включени в цената на извършваната строителна услуга или имат отделна цена. Разпоредбата на чл. 128 от ЗДДС може да бъде приложена единствено, ако плащането е определено общо.
Също така, следва да се има в предвид и разпоредбата на чл. 17, ал. 4 от ЗДДС. Съгласно същата място на изпълнение при доставка на стока, която се монтира или инсталира от или за сметка на доставчика, е мястото, където се монтира или инсталира стоката. В случая – мястото на изпълнение на доставката на услугата ще бъде на територията на държава – членка.
ПРИЛАГАМ и едно писмо на НАП с разяснения относно прилагането и на други данъчни и трудово-осигурителни задължения.Писмо № 20-21-152 ОТ 16.06.2009 Г. ОТНОСНО: Прилагане на данъчното и осигурителното законодателство за дейност ремонт на сгради и съоръжения в страна от ЕС
Във връзка с постъпило запитване с вх. № 20-21-152 от 16.06.2009 г. при Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - Пловдив, ви уведомяваме следното:
В запитването е посочено, че дружеството осъществява строителна дейност. В случай че започне да извършва строително-ремонтни работи в страна от ЕС, ще възникне следната ситуация:
За извършване на дейността в страната от ЕС част от материалите и техниката ще бъдат трансферирани от стопанската дейност в България, като след приключването на дейността техниката и невложените материали ще бъдат върнати в страната. Ще се купуват и влагат материали и от страната от ЕС, където ще се извършва стопанската дейност. Възможно е да се правят и разходи за външни услуги в страната от ЕС. Работата ще бъде извършена от работниците, работещи към момента при българския работодател. Допуска се, че може да бъдат наети и работници от страната от ЕС, където ще се осъществява дейността. Договорът за изпълнение на строително-ремонтни работи ще бъде със срок на изпълнение 1 година, като е възможно да бъде и над или под 1 година.
Поставени са следните въпроси:
1. Следва ли дружеството да се регистрира по ДДС в страната от ЕС, където извършваме тази дейност, тъй като мястото на стопанската дейност е в другата страна (чл. 21(2) от ЗДДС) и ако следва, то кога следва да се регистрира?
2. Във връзка с трансфера на разходите и активи как следва да ги третираме от гледна точка на ЗКПО и ЗДДС? Моля да ни опишете подробно технологията и сроковете за документиране.
3. Как следва де се третират паричните средства, които превежда българската фирма на мястото на стопанска дейност в страната от ЕС съгласно законовите изисквания?
4. Счита ли се за целесъобразно да наемем счетоводител от страната с място на стопанска дейност, който да изготвя всички данъчни документи по ЗДДС, да нарежда преводи, да изготвя годишен отчет за дейността, който ще консолидираме към дейността ни в България?
5. По отношение на разходите за наети в България и от мястото на стопанска дейност в страната от ЕС работници за работа на обекта с място на стопанска дейност в страната от ЕС, моля, да ни разясните нашите задължения по отношение на заплати, осигуровки и данък върху дохода на физическите лица съгласно българското законодателство?
Във връзка с така поставените въпроси изразявам следното становище:
По въпрос № 1
Във връзка с регистрация по ДДС в друга държава членка НАП не може да изразява становище. В тази връзка е необходимо да се запознаете със законодателството в областта на ДДС в съответната държава.
По въпрос № 2
Изхождайки от съдържанието на запитването, дружеството ще извършва строително-ремонтни дейности на територията на държава от Европейския съюз за неопределен период от време - една, над или под една година. Тъй като в запитването не е посочена конкретна европейска държава, регистрацията на място на стопанска дейност (офис, обект, строителна площадка и т.н.), посредством което дружеството ще извършва стопанската си дейност, ще зависи от конкретните законодателни изисквания на страната и съответната Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО).
В тази връзка отговорът ще е принципен и ще разясни общи постановки във връзка с облагането с корпоративен данък по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Реализацията и разчитането на мястото на стопанска дейност на българското дружество ще бъде съгласно изискванията на съответното чуждо законодателство. Всички приходи и разходи, реализирани чрез мястото на стопанска дейност, следва да участват във формирането на финансовия му резултат по реда и съгласно изискванията на действащото счетоводно, данъчно законодателство и при спазване на изискванията на съответната Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО).
По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКПО местно юридическо лице е лице, учредено съгласно българското законодателство и вписано в български регистър независимо от обстоятелството, че има регистрирано място на стопанска дейност в друга държава.
Общото правило, дефинирано в чл. 3, ал. 2 от ЗКПО, изисква местните юридически лица да се облагат с данъци за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина по реда на ЗКПО.
Изискванията на българското законодателство относно облагането на място на стопанска дейност, регистрирано от българско юридическо лице извън територията на страната, се съдържат в глава III - Международно облагане, от ЗКПО.
Когато в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗКПО, се прилагат разпоредбите на съответния международен договор (чл. 13). Съгласно текста на чл. 14, ал. 1 от закона, когато не се прилагат разпоредбите на международен договор, задълженото лице има право на данъчен кредит при условията и по реда на ЗКПО.
Данъчен кредит по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗКПО е правото при определените по закона условия да се приспадне вече платен в чужбина данък върху печалби или доходи.
Прилагането на методите за премахване на двойното данъчно облагане се реализира с попълването и подаването на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, където се включват данъчният финансов резултат от дейността, развивана на територията на РБългария и от мястото на стопанска дейност, и следващото се данъчно облагане.
При документирането на движението парични средства, приходи, разходи, активи между дружеството и мястото на стопанска дейност следва да се съблюдават разпоредбите на чл. 10 от ЗКПО и разпоредбите на съответното законодателство в чуждата държава. Предвид на това, че двете части на предприятието не са отделни правни субекти, наименованието и видът на издаваните между тях документи не са законово регламентирани. Те могат да бъдат индивидуализирани чрез наименование - протокол, справка, вътрешно известие и др., като задължително условие е да отразяват вярно стопанската операция и да отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 2 от Закона за счетоводство (ЗСч).
Следва да имате предвид, че документите, създадени с цел отчитане на дейността на мястото на стопанската дейност, който са съставени на съответния чужд език, когато постъпят в дружеството, следва да са придружени с превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции на основание чл. 3, ал. 2 от ЗСч. Всички стопански операции, отразяващи извършването на разходи, отчитане на приходи, придобиване на активи и други при извършване на стопанска дейност в чуждата държава, следва да са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО.
По въпрос № 3
Националната агенция за приходите не е компетентна по въпроса за третирането на паричните средства, които ще са обект на преводи между българското дружество и мястото на стопанската дейност. В тази връзка следва да имате предвид изискванията на действащия Валутен закон (ВЗ) и издадените наредби, които конкретизират прилагането на отделни негови разпоредби. Съгласно § 9 от преходните и заключителните разпоредби на ВЗ изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите и на Българската народна банка съобразно компетентността им.
По въпрос № 4
Уведомяваме ви, че Националната агенция за приходи не е компетентна да изрази становище относно най-правилния начин за организиране на счетоводната отчетност при условие, че дружеството реализира място на стопанска дейност в чужда държава от Европейския съюз. Компетентен орган е Министерството на финансите, Дирекция “Данъчна политика”, отдел “Счетоводна практика”.
По въпрос № 5
Според изложеното в запитването българско дружество ще извършва строително-ремонтни работи съгласно сключен договор в страна от ЕС. За тази цел ще бъдат изпращани работници от наличния към момента състав на дружеството в другата държава членка, които ще работят там за българския си работодател. Ще бъдат наемани и работници от страната, в която ще се изпълнява договорът.
Въпросът, който се задава, е какви са задълженията на дружеството в качеството му на осигурител по отношение на лицата, които ще извършват работа за него в страна от ЕС.
При така изложената фактическа обстановка отговаряме следното по поставения въпрос:
От 1 януари 2007 г. във връзка с пълноправното членство на Република България в Европейския съюз страната ни прилага, задължително и с приоритет пред националното законодателство в случай на противоречие, европейските актове в областта на социалната сигурност - Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността - наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, и Регламент на Съвета (ЕИО) 574/72, който определя реда за прилагане на Регламент 1408/71.
В съответствие с един от основните принципи на Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71 наетите и самостоятелно заетите лица, които се движат в рамките на Общността, следва да се осигуряват по схемата за социална сигурност само на една държава членка, за да се избегне припокриване на приложимите национални законодателства и усложненията, които биха могли да произтекат от това. Приложимото законодателство се определя съобразно разпоредбите на Дял II от този регламент като хипотезите, в които по изключение от общото правило дадено лице е едновременно подчинено на законодателството на две държави членки, са възможно най-ограничени по брой и обхват, а в някои случаи се прилагат и други критерии за приложимост.
За определяне на приложимата социално осигурителна схема според координационните правила на Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71 е необходимо да се изследва конкретната фактическа обстановка за всеки отделен случай на предвижване на работници от една държава членка в друга. В тази връзка от съществено значение е да се анализират всички относими обстоятелства: лицето, за което се определя приложимо законодателство, на територията на коя държава членка полага труда си, къде пребивава това лице, само в една държава членка ли упражнява трудова дейност, или работи едновременно и в други държави членки, какъв е статутът му на наето или самостоятелно заето лице в изпращащата и в приемащата държава членка, какъв е видът на дейността, в която е заето, и пр.
Обръщаме ви внимание, че на сайта на НАП на електроен адрес:
www.nap.bg, може да намерите повече информация за случаите на командироване на наети лица в друга държава членка на Европейското икономическо пространство (ЕИП). На същата страница (Осигуряване > Евроинтеграция) са публикувани Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71, Регламент на Съвета (ЕИО) № 574/72, Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета по повод присъединяването на България и Румъния, Наръчник за определяне на приложимото законодателство по Дял II от Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71, Наръчник за изпращане на работници в страните - членки на ЕС, ЕИП и Швейцария, както и указания на изпълнителния директор на НАП по прилагане на регламентите.
Редът за облагане доходите на местните и чуждестранните физически лица е регламентиран със Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Облагането на физическите лица зависи от обстоятелството дали лицето се счита за местно или за чуждестранно за РБългария. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
1. което има постоянен адрес в България или
2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнени интереси се намира в България. Центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.
По смисъла на чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
На основание чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи както от източници в Република България, така и в чужбина. С разпоредбата на чл. 7 от закона е регламентирано, че чуждестранни физически лица са носители на задълженията за данъци за придобити доходи от източници в РБългария.
В запитването липсва информация за държавата, в която ще се реализира мястото на стопанска дейност, за конкретна фактическа обстановка и конкретни въпроси, свързани с данъчното облагане. Ето защо, когато българското юридическо лице ще начислява и изплаща възнаграждения за труд по силата на трудови правоотношения на местни или чуждестранни физически лица, подлежащи на облагане в РБългария, следва организацията на дейността на дружеството и мястото на стопанска дейност да са съобразени с действащото българско законодателство (ЗДДФЛ) и изискванията на конкретната СИДДО.
Облагаемият доход на физически лица за получени възнаграждения по трудови правоотношения се формира по реда на чл. 24 и чл. 25 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2 като необлагаеми. Разпоредбата на чл. 25 изисква годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения да се определя, като облагаемият доход по чл. 24, придобит от данъчно задълженото лице през данъчната година, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице. През годината доходът на физически лица подлежи на авансово облагане по реда на чл. 42 от посочения закон. При определянето на авансовия данък за доходи от трудови правоотношения се взема предвид месечна данъчна основа, която се намалява със:
1. данъчното облекчение за намалена работоспособност по чл. 18, ал. 2;
2. данъчното облекчение по чл. 19, ал. 2, когато сумите са удържани от работодателя при изплащане на дохода от трудово правоотношение.
Размерът на дължимия данък се определя, като месечната данъчна основа по ал. 3 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
Авансовият данък се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец.
Във връзка с определяне на годишния данък от трудови правоотношения следва да имате предвид разпоредбите на чл. 49 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 65, ал. 10 от закона, ако при определяне на годишния данък се установи данък за довнасяне, същият се внася до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан.
Във връзка с правилното облагане на местните лица, които ще работят в чуждата държава, следва да имате предвид, че на основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Назначаването на чуждестранни лица на работа в държавата на мястото на стопанската дейност, начисляването, изплащането на възнаграждения и данъчното облагане следва да бъде съобразеното с конкретното данъчно законодателство на чуждата държава и СИДДО между нея и РБългария.
Директор на Дирекция “ОУИ” - Пловдив: (п)