Снимка: Европейски парламент
Някои дружества се възползват от некоординираните мерки на национално равнище, за да избегнат данъчното облагане в ЕС. Това води до значителни загуби на постъпления за държавите членки, до по-голяма данъчна тежест за гражданите и до нарушаване на конкуренцията за предприятията, които плащат своя дял от данъците. За да се преодолее тази ситуация ЕС предлага Пакета от мерки за прозрачност в данъчното облагане.
Налагане на общата данъчна основа за облагане на печалбите в ЕС
Основните действия в плана включват въвеждането на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД), с която да се гарантира данъчно облагане на печалбата там, където е генерирана.
Идеята е печалбата от дейността на една мултинационална компания да бъде разпределена между всички страни членки, в които компанията има клонове, на база на формула за разпределение и обложена от всяка държава със съответната национална ставка на данък печалба. Във формулата, предложена от ЕК, участват три фактора – продажби, труд (заплати и брой служители) и активи. Това ще замени сегашната система, при която всяка страна членка облага корпоративните печалби според собствените си правила. Тъй като директивата не предвижда хармонизация на ставките, всяка страна прилага националната си ставка върху своя дял, получен от формулата.
За разлика обаче от предложението за ОКООКД през 2011 година, когато се предвиждаше незадължително въвеждане на общата данъчна основа за облагане на печалбите, днес ЕК представи своя план за поетапно въвеждане на задължителна ОКООКД. Като целта е държавите членки по-бързо да осигурят въвеждането на общата данъчна основа. Консолидацията ще започне като втора стъпка, тъй като тя е най-трудната до момента точка от преговорите. Комисията ще представи това ново предложение възможно най-рано през 2016 г.
Въпросът е доколко това разпределение всъщност ще е преразпределение и някои страни ще загубят за сметка на други, особено в толкова тежък момент за повечето национални бюджети.
В предходните обсъждания, българската позиция е била априори против всякакви опити за данъчна координация и хармонизация в ЕС. Българската позиция през 2011 година гласи, че предложението ще създаде допълнителна административна и финансова тежест за държавите-членки (защото трябва да обслужват на практика две данъчни системи - националната си и ОКООКД); ще лиши страната от важни конкурентни предимства; ще намали инвестициите и в крайна сметка ще допринесе за „разтварянето на ножицата“ между държавите-членки. Някои страни тогава също обявиха, че са твърдо против общата данъчна основа - Холандия, Швеция, Обединеното Кралство, Полша, Малта, Словакия, Ирландия, Румъния и България.
В интервю от същия период икономистът обясни формулата, предложена от ЕК, така:
Институтът за пазарна икономика цитира анализа на Ърнст и Янг, според който дългосрочните ефекти от подобна стъпка, ще са изключително неблагоприятни за българската икономика. Българската икономика ще отбележи най-голям спад спрямо останалите страни от ЕС. Също така, както се виждаше от предходните анализи, по-голямата интеграция между страните членки води до преразпределение на ресурси в полза на една икономика за сметка на друга. Без прилагането на нужните реформи, България рискува да остане в „групата на ощетените”.“Идеята е печалбата ще се изчислява на общо европейско ниво и по една елементарна формула ще се определя в коя държава каква част от печалбата да се облага. А формулата включва например размер на разходите за заплати. Това означава, че държави с по-ниски равнища на доходите ще получават по-малка част от печалбата. Друг показател във формулата е размерът на продажбите - ако фирмата има завод в България, но по-голямата част от продажбите са за Германия, по-голямата данъчна основа ще отиде в Германия, понеже там оборотите са повече. Тежест във формулата има и цената на активите - и понеже у нас земята и сградите са по-евтини, България ще получи по-малък дял от печалбата, който да облага с ниската си ставка. Така и 5% да направим корпоративния данък, ако печалбата се облага основно в други държави, фирмите няма да имат особен стимул да идват в България. И едно от малкото успешни неща, които сме направили - данъчната реформа, ще се обезсмисли.”
В момента преговорите се намират в застой на етап обсъждане на предложението на Комисията за ОКООКД от 2011 г. Като се имат предвид обаче значителните ползи от ОКООКД, като цяло е налице консенсус относно необходимостта преговорите да бъдат подновени, посочва Комисията.
Предприятията да плащат данъците в държавата, където реализират печалбите си
В плана за действие се проправя пътят за ефективно данъчно облагане в ЕС. Това понятие означава, че предприятията следва да плащат справедлив дял от данъците в държавата, където реализират печалбите си.
Това може да се постигне по няколко начина, които не налагат хармонизиране на ставките на корпоративния данък между държавите от ЕС. Например, Комисията предлага мерки, чрез които наред с другото да се сложи край пропуските в законодателството, да се подобри системата за трансферно ценообразуване и да се прилагат по-стриктни правила за преференциалните данъчни режими. Тези инициативи би следвало да спомогнат за активизиране на продължаващия между държавите членки дебат за определяне и съгласуване на подход на ЕС за ефективно данъчно облагане.
Списък с трети държави, включени в черен списък от държавите членки
Комисията публикува първия за целия Европейски съюз списък с данъчни юрисдикции от трети държави, които не оказват съдействие, и започва обществена консултация относно необходимостта предприятията да оповестяват публично определен вид данъчна информация. Това са държави и територии, включени в черен списък от държавите членки Списъкът ще се използва, за да се идентифицират данъчните юрисдикции, които не оказват съдействие, и да се разработи обща стратегия на ЕС за противодействие.
Днес Комисията започна също така обществена консултация, за да събере информация относно необходимостта дружествата публично да оповестяват определена данъчна информация, включително чрез отчитане по държави (ОПД). Тази консултация, както и резултатите от извършваната в момента от Комисията оценка на въздействието, ще изиграят роля при вземането на предстоящите решения в тази област на политиката.
Комисарят по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз Пиер Московиси заяви: „Корпоративното облагане в ЕС се нуждае от задълбочена реформа. В интерес на растежа, конкурентоспособността и справедливостта, държавите членки трябва да обединят усилия и всеки трябва да плаща справедлив дял от данъците. Основите на новия подход към корпоративното данъчно облагане в ЕС бяха поставени днес от Комисията. Сега държавите членки трябва да продължат по този път.“
Заместник-председателят Валдис Домбровскис, отговарящ за еврото и социалния диалог, заяви: „С този план днес си поставяме амбициозна, но реалистична цел — да направим данъчното облагане в ЕС по-справедливо и по-благоприятно за растежа. В основата стои принципът, че всички предприятия, независимо дали са големи или малки, местни или мултинационални, трябва да плащат справедлив дял от данъците в държавата, където реално упражняват стопанска дейност и в която реализират печалба.“
