Публикуван е Проект на ЗИТ на ЗКПО, чрез който са предложени промени в Закон за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси,
Закона за данък върху добавената стойност, Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Закона за ограничаване на плащанията в брой.
В Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
1. Предложения за изменение във връзка с транспониране на Директива 2014/86/ЕС и Директива (ЕС) 2015/121
Двете изменящи директиви са приети в резултат на изпълнението на заложените мерки в Плана за действие за укрепване на борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци, приет от Европейската Комисия (ЕК) на 6 декември 2012 г. и във връзка с изпълнение на Препоръката относно агресивното данъчно облагане.
Действащата Директива 2011/96/ЕС на Съвета освобождава от данък, удържан при източника, дивидентите и другите форми на печалби, платени от дъщерни дружества на техните дружества майки, и предотвратява двойното данъчно облагане на тези доходи на равнището на дружеството майка, като задължава държавите членки да освободят от данъчно облагане, или да предоставят данъчен кредит за облагането в чужбина, разпределената печалба с произход от дъщерни предприятия, установени в други държави членки.
С цел избягване на случаи на двойно данъчно необлагане, произтичащи от различията в данъчното третиране на разпределените печалби в различните държави членки, държавата членка на дружеството майка не следва да позволява освобождаването от данък, прилагано към получени разпределени печалби, доколкото тези печалби подлежат на приспадане от дъщерното дружество на дружеството майка, установено в друга държава членка.
В тази връзка е и предложеното изменение в § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 4 изречение второ се изменя така: „Не е дивидент разпределението, което при разпределящото лице е признат за данъчни цели разход или с което е намалена данъчната основа за облагане, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалбата."
2. Държавна помощ за регионално развитие
Предложени са промени, налагани от правото на ЕС в областта на държавните помощи, които са необходими, за да бъде одобрено данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие.
3. Промяна в определението за „юрисдикции с преференциален данъчен режим“
През 2015 г. от Комисията е публикуван общ за ЕС списък на юрисдикциите с преференциален данъчен режим, съставен въз основа на националните списъци на отделните държави членки. В общия списък на ЕС са включени тези трети държави, които фигурират в списъците на най-малко 10 държави членки. Предлага се в закона да се формулират ясни критерии, на базата на които се определят държавите/териториите които са юрисдикции с преференциален данъчен режим. от обхвата на юрисдикциите с преференциален данъчен режим се изключват държавите членки на ЕС. В тази връзка се предлагат следните критерии:
1. няма влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и съответната държава/територия или влязло в сила споразумение за автоматичен обмен на информация между Република България или Европейския съюз и съответната държава/територия.
2. налице е сключена и влязла в сила международна данъчна спогодба, но съответната държава/територия отказва или не е в състояние да обменя информация;
3. дължимият подоходен или корпоративен данък или заместващите ги данъци върху доходите по чл. 12, ал. 9 или по чл. 8, ал. 11 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които чуждестранното лице е реализирало или ще реализира е с повече от 60 на сто по-нисък от подоходния или корпоративния данък върху тези доходи в Република България.
Списъкът на държавите/териториите, които отговарят на законовите условия за юрисдикциите с преференциален данъчен режим ще се утвърждава със заповед на министъра на финансите.
В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
1. Предоставяне на възможност на дипломатическите представителства в България да удържат и внасят данък за доходите от трудови правоотношения на местните физически лица, които работят при тях.
Към настоящия момент съгласно законовите разпоредби единствената възможност е с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, независимо от факта че през течение на годината са получили доходи единствено от трудови правоотношения. С цел облекчаване местните физически лица, които са в трудови правоотношения с дипломатическите представителства, се предвижда възможност данъкът да се удържа и внася от дипломатическото представителство.
2. Ред за авансово облагане на доходите от други източници
В обхвата на чл. 35 от ЗДДФЛ попадат доходи, които имат случаен и нерегулярен характер (обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер, парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител; лихви, които не се облагат с окончателен данък и т.н.). Съгласно действащото законодателство тези доходи се облагат само годишно, като дължимият данък се определя от физическото лице с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. При сравнителен анализ на данните между годишната данъчна декларация и данните от справката от платците на доходите за 2014 г. е установено, че значителен брой физически лица – получатели на такива доходи – не са ги декларирали и обложили по установения в закона ред. С предложената промяна ще се намали възможността за недеклариране и необлагане на доходите по чл. 35 от закона.
С проекта се предвижда възможност за приспадане на задължителните здравно осигурителни вноски по чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за всички доходи, които се вземат предвид при определянето на окончателния размер на осигурителния доход с цел максимално хармонизиране на данъчния закон с осигурителното законодателство, както и предотвратяването на противоречива практика по прилагането на законовите разпоредби.
3. Възможност за определяне на данък за общините по решение на общинския съвет
С проекта се въвежда възможност всяка община да определи данък върху доходите на физическите лица, които са с постоянен адрес на територията на общината. Данъчната ставка ще се определя ежегодно с решение на общинския съвет. Ставката е предвидено да се определя в диапазон от 0 до 2%, като всяка община ще решава налага ли данък или не за съответната година.
Данъкът за общините ще постъпва в приход на общинските бюджети, като се предвижда неговото администриране да е от НАП.
В Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ)
С проекта се предлага промяна в чл. 10, съгласно която поземлените имоти в строителните граници на населените места, които са със статут на земеделска земя и не е променено предназначението им от техните собственици, да бъдат включени в обхвата на облагаемите с данък имоти.
Предложението е с цел, от една страна, да се предотврати възможността за отклонение от данъчно облагане, а от друга страна, да се осигури равнопоставеност на лицата, които са променили предназначението на земеделските земи, попадащи в строителните граници на населените места и селищните образувания.
Предложена е промяна в данъчното облекчение по чл. 24, ал. 1, т. 18 и 19. Съгласно действащите разпоредби от данък върху недвижимите имоти се освобождават сградите, получили сертификати с клас на енергопотребление „В“, „С“ и „D“, издадени по реда на Закона за енергийната ефективност и наредбата по чл. 25 от Закона за енергийната ефективност.
Основната цел на данъчното облекчение по чл. 24, ал. 1, т. 18 и 19 е повишаване на енергийната ефективност чрез подобряване на енергийните характеристики на сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 1990 г., съответно преди 1 януари 2005 г. В резултат на обновяването на многофамилните жилищни сгради с публични средства по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, сградите ще получат сертификат с клас за енергопотребление по Закона за енергийната ефективност.
Следва да се отбележи, че действащите разпоредби на чл. 24, ал. 1, т. 18 и 19 от ЗМДТ предоставят възможност данъчното облекчение за енергийна ефективност да се ползва и от лица, собственици на обновени многофамилни жилищни сгради, обновяването на които е реализирано с публични средства, като е налице по-благоприятен данъчен режим за тези лица, в сравнение с лицата, които обновяват жилищните си сгради със собствени средства. За сградите, получили сертификат за енергийна ефективност като резултат от обновяването им с публични средства, не следва да прилага данъчното облекчение по чл. 24, ал. 1 т. 18 и 19 от Закона за местните данъци и такси, тъй като за лицата, собственици на обновените многофамилни жилищни сгради, ще е налице двойна преференция – получаване на безвъзмездно финансиране с източник публични средства по програмата и освобождаване от облагане с данък върху недвижимите имоти.
С цел да се предотврати възможността за получаване на двойна преференция от лицата, собственици на обновени многофамилни жилищни сгради с публични средства, и за постигане на равнопоставеност с лицата, които обновяват жилищните си сгради със собствени средства, е предложената промяна данъчното облекчение да не се прилага за сгради, които са получили сертификат за енергийна ефективност в резултат на предоставени публични средства по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.
С проекта е предложена промяна по отношение заплащането на данък върху недвижимите имоти, придобити след крайния срок за плащане на втората вноска – 31 октомври на текущата година, с което се отстранява съществуваща празнота в закона.
Във връзка с възникнали затруднения за правилното практическо прилагане на разпоредбата на чл. 55, ал. 8, същата е прецизирана, като не се променя редът за облагане с данък върху превозните средства на специализираните ремаркета.
Друго предложение е свързано с прецизиране на разпоредбата в чл. 71а относно освобождаване от такса за битови отпадъци както на храмовете, молитвените домове и манастирите, така и на поземлените имоти, върху които са построени, собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната, като освобождаването от такса е при условие, че имотите не се ползват със стопанска цел, която не е свързана с пряката им богослужебна дейност. Промяната е във връзка с неправилното тълкуване и прилагане на закона.
Предвижда се въвеждането на административнонаказател на разпоредба, съгласно която при непредоставяне на ежедневна информация от общините на Министерство на финансите по електронен път, да се налага санкция на кмета на съответната община от министъра на финансите.
В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се предвижда промяна, съгласно която данъчни задължения по ЗМДТ да могат да се установяват с акт за установяване на задължението както на база подадена от задълженото лице декларация, така и на базата на данни от регистъра по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ. Промяната е във връзка с въведения от 1 януари 2015 г. нов режим по отношение декларирането и определянето на данъка върху превозните средства.
Промени, свързани с удължаване на срока на прилагане на механизма за обратно начисляване на ДДС при доставки на зърнени и технически култури
С проекта се предлага удължаване на срока за прилагане на механизма за обратно начисляване на ДДС при доставки на зърнени и технически култури в максимално допустимия времеви обхват съгласно разпоредбата на член 199а от ДДС Директивата – 31 декември 2018 г.
В Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
1. Промени, свързани с Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 2008 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на мястото на доставката на услуги
Предложенията в законопроекта са по отношение на режимите за обслужване от типа „мини едно гише“ за доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път. Предвидена е възможност при регистрация за целите на прилагането на режим в Съюза доставчиците, установени в Република България, да могат да декларират освен банкова сметка в евро и такава в лева под задължителното условие сметката да е в българска банка или клон на чуждестранна банка в страната. Регламентирано е, че при надвнесен данък от доставчик, регистриран за прилагане на режим извън Съюза в Република България (неустановено на територията на ЕС лице) или регистриран за прилагане на кой да е от двата режима за обслужване през „мини едно гише“ в друга държава членка, банковите такси за превод и превалутиране се приспадат от данъка за възстановяване, когато доставчикът е посочил за целите на възстановяването банкова сметка в банка извън страната.
Обхватът на пропорционалното възстановяване на надвнесен данък на лице, прилагащо кой да е от двата режима за обслужване през „мини едно гише“ съобразно разпоредба на Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 година относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност, се прецизира съгласно регламента, като в него се включва единствено режим в Съюза.
2. Промени във връзка с писмо на Европейската комисия EU Pilot 7122/14/ TAXU за несъответствия на разпоредби в закона с Директива 2006/112/ЕС.
Във връзка с писмо на Европейската комисия EU Pilot 7122/14/ TAXU е предложена промяна, с която се отстранява несъответствието с разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО относно принципа на закръгляване на коефициента за определяне на размера на частичния данъчен кредит.
3. Промени в резултат на констатирани несъответствия с правото на ЕС и хармонизиране на националното с европейското законодателство, с цел единното прилагане, при съобразяване с практиката на Съда на ЕС
Със законопроекта се предлага доставката на услугата по предоставяне на медицинска помощ от лице, упражняващо медицинска професия съгласно Закона за здравето, да бъде освободена от данък върху добавената стойност, както изрично е предвидено в Директива 2006/112/ЕО.
Предложено е данъчното събитие при предоставяне на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на лицето, за която е използвана стока или услуга, с приспаднат данъчен кредит, да възниква на последния ден от месеца, през който е предоставена услугата.
Същевременно е уточнено, че при начисляване на данък за безвъзмездно използване на стока или услуга за лични нужди на собственика или на свързаните с него лица, на работниците и служителите или на трети лица, приравнено на възмездно, няма да се извършва корекция на ползвания данъчен кредит. Това обаче не изключва прилагането в следващ момент на разпоредбите за корекция на ползван данъчен кредит, когато лицето извършва в рамките на независимата икономическа дейност доставка, за която не е налице право на данъчен кредит (освободена доставка), и е използвана стока или услуга, с която вече е извършена безвъзмездна доставка, приравнена на възмездна.
Предложено е всички случаи на безвъзмездно използване на стока или услуга за лични нужди на собственика или на свързаните с него лица, на работниците и служителите или на трети лица, което по смисъла на закона е приравнено на възмездно, да се третират като облагаема доставка, независимо от характера на доставката.
Във връзка с решения на Съда на ЕС в законопроекта са разписани уточняващи разпоредби за определяне на данъчната основа (преките разходи) в две основни хипотези:
1) при използване на стоки или услуги, за извършването на доставка на услуга, приравнена на облагаема (възмездна) за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или, най-общо за цели, различни от независимата икономическа дейност на лицето, и
2) при едновременно използване на такива стоки или услуги, както за икономическата дейност на лицето, така и най-общо за цели, различни от нея.
Предложено е за целите на определяне на данъчната основа за тези доставки, т.е. при изчисляване на преките разходи за извършването им, да се взема в предвид данъчната основа на използваната стока или услуга, върху която е приспаднат данъчен кредит.
Когато използваната стока или услуга е или би била дълготраен актив по смисъла на Закона за корпоративно подоходно облагане се взема под внимание равна на изхабяването (амортизация) на стоката или услугата част от данъчната основа. Предложеният способ за определяне на изхабяването съответства на установеното от Съда на ЕС правило, според което срокът на изхабяване трябва да е съобразен със срока за извършване на корекции на приспаднат данъчен кредит.
В този смисъл в проекта е уредено изхабяването на данъчната основа на използваната стока или услуга, за която е приспаднат данъчен кредит, да се определя на равни части за всеки данъчен период по линейния метод за период от 5 години от придобиването на стоката или услугата или от 20 години от придобиването на недвижима вещ.
Законопроектът предвижда при формиране на преките разходи във втората хипотеза на използване на стоки или услуги, за които е приспаднат данъчен кредит, едновременно за икономическата дейност на лицето и най-общо за цели, различни от нея, данъчната основа на използваните стоки или услуги да се разпределя пропорционално на степента на използването им за цели, различни от икономическата дейност.
Нова декларация:
Въвежда се задължение регистрирано лице, което възнамерява да използва стока или услуга с данъчна основа над 700 лв., за която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, едновременно за целите на икономическата си дейност и за лични нужди на собственика или на свързаните с него лица, на работниците и служителите или на трети лица, да подаде декларация в Националната агенция за приходите за методиката за разпределение на преките разходи, която ще прилага.
Предвидено е декларацията да се подава по електронен път в Националната агенция за приходите преди започване на използването на стоката или услугата за цели, различни от икономическата дейност на лицето. Декларацията ще се подава по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Методиката ще може да бъде променяна едва след изтичането на 6 месеца от нейното подаване.
В случаите на смесено използване на стока или услуга при неподаване на декларация за избор на методика или при неначисляване на дължим данък в съответствие с избраната методика ще се счита, че стоката или услугата е използвана и ще се използва единствено за лични нужди. В тези случаи данък ще се дължи за всички изминали данъчни периоди, считано от периода на придобиване на стоката или услугата, за която е упражнено право на данъчен кредит. Това правило не се прилага в случаите на крайна нужда или непреодолима сила.
Предвиден е преходен режим, съгласно който лицата, които към датата на влизане в сила на горепосочените промени, вече използват стока или услуга, за която е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, за лични нужди, следва да подадат декларация за методиката за разпределение на преките разходи в срок до 29 февруари 2016 г., включително. При неподаване на декларацията в този срок се приема, че съответната стока или услуга е използвана и ще се използва единствено за личните нужди на лицето или на свързаните с него лица, на работниците и служителите или на трети лица.
4. Промени, свързани с доставките и продажбите на течни горива
Предлага се да бъде отменен режима по чл. 118, ал. 7 от закона по отношение на петролните бази, като мярка за осъществяване на цялостен и ефективен контрол върху доставките и движението на течни горива от производител и вносител до краен потребител. В тази връзка е предложено и определението за „петролна база“ съгласно § 1 т. 68 от допълнителните разпоредби на закона да бъде отменено.
Предвиден е шестмесечен преходен период за лицата, ползващи режима, да приведат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 118 от ЗДДС, т.е. да прилагат общия режим за регистриране и отчитане на доставките/продажбите на течни горива в търговския обект чрез фискални устройства (електронни системи с фискална памет за отчитане на оборотите от продажби на течни горива чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за измерване на разход) и да предават данни по дистанционната връзка на НАП, включително и данни които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.
5. Промени в административнонаказател ните санкции за данъчно задължените лица
В случаите на начислен данък след законоустановения срок е удължен времевият диапазон, в който се прилага намалена имуществена санкция или глоба, както и е занижен размерът на санкцията.
При доброволно начисляване на ДДС до шест месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, санкцията, съответно глобата, се намалява от 25% от данъка на 5% от данъка, а минималният й размер е снижен от 250 лв. на 200 лв.
Предвидена е и още една намалена имуществена санкция, съответно глоба, която е по-малка от санкцията в случай на неначисляване, но е по-голяма от случаите на доброволно начисляване в шестмесечния срок, а именно при начисляване след шестмесечния срок, но не по-късно от осемнадесет месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, санкцията е в размер 10% от данъка, но не по- малко от 400 лв. Предложено е минимумът на санкцията за повторно нарушение в общия случай на неначислен данък да се намали от 5000 лв. на 2000 лв.
Повторното нарушение за начислен данък в рамките на шестмесечния срок от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, е наказуемо с имуществена санкция или глоба в размер на не по-малко от 400 лв., а повторното нарушение за начислен данък след шестмесечен срок, но не по- късно от осемнадесетия месец от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, със санкция в размер на не по-малко 800 лв.
Същевременно е предвидено изменение в наказателните разпоредби при неиздаване на данъчен документ или неотразяване на издаден или получен такъв в отчетните регистри за съответния данъчен период във всички случаи, различни от тези при неначисляване на данък.
В тези случаи е предвидено наказанието да се определя в границите от 200 лв. до 500 лв. За този тип нарушения е удължен също времевият диапазон - ако данъчният документ е издаден и отразен в срок до шест месеца от края на месеца, в който е следвало да бъде издаден и отразен, се прилага намалена имуществена санкция или глоба в размер на 200 лв.
6. Прецизиране на разпоредби поради възникнали затруднения при практическото прилагане на закона
Законопроектът съдържа разпоредби за прецизиране условията за определяне на мястото на изпълнение на дистанционни продажби на стоки във връзка с обстоятелствата, свързани с мястото на започване и приключване на транспорта на стоките.
Предлага се премахването на задължителните реквизити в издадена фактура за дистанционна продажба на стоки с място на изпълнение извън територията на страната. При доставки с периодично изпълнение, за които не е уговорено плащане за период, по-дълъг от една година, е предложено данъчното събитие да възниква в края на годината.
В Закона за ограничаване на плащанията в брой
Предлага се нормативно регламентираният праг за ограничение на плащания в брой в страната да бъде намален от 15 000 лв. на 5 000 лв., като мярка за ограничаване на сивата икономика.
МФ посочва, че предлаганото допълнително ограничаване на плащанията в брой чрез промяна в Закона за ограничаване на плащанията в брой е в съответствие с наложилата се практика в държавите членки на Европейския съюз, където прагът за ограничаване на плащанията в брой е в диапазон от 2 000 до 3 000 евро.
Предложението е плащанията на територията на страната да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:
- на стойност, равна на или надвишаваща 5 000 лв.;
- на стойност под 5 000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 5 000 лв.
Ограничението ще се прилага и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 5 000 лв. по курса на Българската народна банка в деня на плащането.
Законопроектът може да бъде изтеглет от тук.
