Да, права сте...

Затова помолих за аргументирани мнения - иначе НАП са си дали хипотезата. Съгласна съм, че не е хубаво, нито дори смислено, но така ми изглежда...

Дружество използва софтуер за фактуриране в обект, в който има въведено в експлоатация фискално устройство и се извършват плащания, за които съгласно чл. 3 от Наредба №Н-18/2006 г. се изисква издаване на фискален бон. Чрез софтуера се въвежда информация, необходима за издаването на фактура: посредством менюта се избират контрагент, видове стоки, цени и др. Софтуерът формира обща стойност и отпечатва фактурата  на печатащо устройство. В базата данни на софтуера се съхранява информация за издадените фактури, вкл. вид, количество, продажна цена на фактурираните стоки/услуги.
Описаният в примера софтуер представлява СУПТО и следва да отговаря на всички изисквания на Наредба №Н-18/2006 г., вкл. да е свързан и да управлява въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство.

Много изчетох по темата и си мисля, че он - лайн програмата за фактури на счетоводната къща трябва да се счита за СУПТО, ако има разплащания в брой и да се декларира. Неприятно, но факт. Някакви мнения? Надявам се на обосновани мнения за противното. Хубав ден!

Много благодаря!

Да, като за база за обезщетението ще се вземе МРЗ за периода.

Аз лично мисля, че ако офисът беше брандиран с фолиа и други подобни материали, които не могат да се размонтират и пренесат, няма проблем разходът да се отчете като текущ разход. Но ако могат да се пренесат и монтират на друг офис, т.е. представляват самостоятелен актив, тогава отговарят на определението: а) имат натурално-веществена форма;
б) се използват за производството и/или доставката/продажбата на активи или услуги, за отдаване под наем, за административни или за други цели;
в) се очаква да бъдат използвани през повече от един отчетен период.,
Отговарят също и на стойностния праг по ЗКПО и би следвало да ги включите в състава на ДМА. Но това е само лично мнение, не съм имала данъчна практика по случая.