Скрит текст :
ОТНОСНО: Правото да установи сумирано отчитане на работното време принадлежи на работодателя. В практиката е прието работодателите да издават заповед, с която се въвежда сумираното отчитане на работното време и се определя периодът на отчитане. Начинът на отчитане на работното време - подневно или сумирано, не е задължителен елемент от трудовия договор. В трудовия договор задължително се посочва продължителността на работния ден или седмица
Установените в чл. 142 от Кодекса на труда (КТ) форми на отчитане на работното време са две: подневно - в работни дни (ал. 1), и сумирано изчисляване на работното време (ал. 2).
Съгласно чл. 142, ал. 2 КТ работодателят може да устано¬ви сумирано изчисляване на работното време - седмично, ме¬сечно или за друг календарен период, който не може да бъде по¬вече от 6 месеца. Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продъл¬жителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В то¬зи случай продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работа¬та в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) ра¬ботното време. Периодът на отчитане се установява от рабо¬тодателя. Максималната продължителност на работната смя¬на при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време (чл. 142, ал. 4 КТ).
Когато е въведено сумирано изчисляване на работното вре¬ме, работодателите разработват графици за работа на работ¬ниците и служителите. При разработването на графиците след¬ва да се спазват установените в закона правила.
При установено по реда на чл. 142, ал. 2 КТ сумирано изчис¬ляване на работното време работодателят отчита (изчисля¬ва) работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период. Когато нормата работно време за същия период е превишена, ще бъде налице извънреден труд. Нор¬мата работно време се определя, като броят на работните дни по календар, включени в установения от работодателя период на отчитане, се умножи по нормалната продължителност на работното време, установена за работното място. Часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни), са извънреден труд. Превръщането на нощните часове в дневни се извършва съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната зап¬лата (НСОРЗ). При нормална дневна продължителност на ра¬ботното време 8 часа и нормална нощна продължителност 7 часа коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е 8/7, или 1,143. Спрямо нощните часове се прилага и чл. 8 НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него между 22,00 и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. Двете разпоредби (чл. 8 и чл. 9, ал. 2) се прила¬гат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на работно¬то време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Получените часове извънреден труд се заплащат по реда на чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ (с увеличение не по-малко от 50 на сто) в края на отчетния период именно поради възможността балан¬сът на работното време и свободното време да се спазва средно
за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Поради това е възможно през отделен месец продължителност¬та на отработеното време да е по-голяма от нормалната, а през друг месец да е по-малка, но в края на периода нормата работно време да не се превишава. Когато нормата работно време не е превишена, то не е налице извънреден труд, поради което чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ не се прилага.
Правото да установи сумирано отчитане на работното време принадлежи на работодателя. В практиката е прието работодателите да издават заповед съгласно чл. 142, ал. 2 КТ, с която се въвежда сумираното отчитане на работното време и се определя периодът на отчитане. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 8 КТ в трудовия договор задължително са посочва продължител¬ността на работния ден или седмица. Начинът на отчитане на работното време - подневно или сумирано, не е задължите¬лен елемент от трудовия договор. Когато в трудовия договор на работника или служителя е посочено „пълен работен ден', това означава, че уговорената продължителност на работния ден е 8 часа, но това само по себе си не означава, че формата на отчи¬тане на работното време задължително е подневна. Няма пречка при сключване на трудов договор работодателят да е прилагал подневното отчитане, а впоследствие да въведе сумирано из¬числяване на работното време на основание чл. 142, ал. 2 КТ.
Ако работникът/служителят счита, че при въвеждане на сумираното изчисляване на работното време (работа по гра¬фик) работодателят не спазва изискванията на Кодекса на тру¬да, той има право да сигнализира Инспекцията по труда, която осъществява контрол за спазване на трудовото законодателство. Контролните органи имат право да извършват проверки на място и съобразно конкретно установените обстоятелст¬ва да преценяват дали работодателят нарушава разпоредбите на трудовото законодателство.