Точно по темата
Скрит текст :
Работно облекло и ЛПС при напускане по чл. 325 от КТ
Публикувано на 11.11.2014
Oтговаря Гошо МУШКАРОВ – д-р по икономика
Въпрос: Наш работник иска да бъде освободен по чл. 325, т. 1 от КТ. Месец февруари сме му дали работно облекло и ЛПС, като срокът им за експлоатация при нас е 1 година. При подаване на искането си за напускане ни уведомява, че част от облеклото и ЛПС са загубени и не може да ги върне. На какво основание мога да удържа остатъчната стойност и тази удръжка само в заповедта за уволнение ли се изписва? Ние не разполагаме с касова книга и превеждаме заплатите само по банков път. Мога ли да му начисля удръжка и да му изплатя само разликата от заплатата?
Отговор: В съответствие с чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ всяка от страните по трудовия договор може писмено да предложи на другата страна трудовият договор да бъде прекратен без предизвестие. Ако другата страна приеме, налице е взаимно писмено съгласие за прекратяване на трудовия договор, без никоя от страните да дължи предизвестие. Но ако предложението не бъде прието в срок 7 календарни дни, смята се, че предложението не е прието и трудовият договор не може да бъде прекратен. В такъв случай работникът или служителят може да поиска трудовият договор да бъде прекратен, като отправи до работодателя предизвестие в сроковете по чл. 326 от КТ.
Според чл. 5 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло работното и униформеното облекло е краткотраен актив на предприятието и се отчита като материали по установения ред до момента на предоставянето му на правоимащите работници и служители. То се изписва на разход в издръжката на предприятието след получаването му от работниците и служителите, като за срока на неговото износване може да се води оперативна (извънсчетоводна) отчетност.
Списъкът на длъжностите и работните места, при работата на които се полага работно облекло, видът, формата, редът на получаване, отчитане, бракуване, връщане и пр. на работното облекло се определят от работодателя в съответствие с посочената наредба.
Работното облекло се предоставя на работника или служителя в готов вид в деня на постъпването му на работа. Не се допуска заменянето на работно и/или униформено облекло с пари. Срокът на износване на работното и/или униформеното облекло започва да тече от деня на предоставянето му на работника или служителя.
Работникът или служителят е длъжен да носи работното облекло при изпълнение на възложената работа, да го опазва като имущество на работодателя.
При прекратяване на трудовия договор работникът или служителят е длъжен да върне предоставеното му работно облекло и лични предпазни средства, срокът на използване на които не е изтекъл. В случай че работното облекло и личните предпазни средства са загубени, унищожени или повредени по вина на работника или служителя, той носи имуществена отговорност по реда на Кодекса на труда за остатъчната стойност на облеклото до изтичане на срока на износване (чл. 12, ал. 2 от посочената наредба).
В съответствие с чл. 210 от КТ, за да реализира ограничената имуществена отговорност, работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя и я връчва срещу подпис на лицето. Заповедта се издава в 1-месечен срок от откриването на вредата или от плащането на сумата на третото лице, но не по-късно от 1 година от причиняването й. Ако работникът или служителят в 1-месечен срок от връчването на заповедта оспори писмено основанието или размера на отговорността, работодателят може да предяви срещу него иск пред съда. В случай че в този срок работникът или служителят не оспори основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума от трудовото му възнаграждение в размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс.
Когато поради прекратяване на трудовото правоотношение или по други причини събирането на сумата не може да стане чрез удръжки, въз основа на заповедта на работодателя той може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на вземането.
В конкретния случай работодателят трябва да информира писмено работника или служителя за задължението му да върне предоставеното му работно облекло и лични предпазни средства или за остатъчната им стойност, която работникът дължи на предприятието и да издаде заповед за удържане на сумата от дължимото възнаграждение.