Според изложеното в запитването физическо лице е регистрирано като земеделски производител, което произвежда и реализира непреработена земеделска продукция (пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица). Продукцията се изкупува от маслобойни, складове и фуражни заводи, като продажбите се договарят на място при физическото лице. Допълнително беше уточнено, че физическото лице не е регистрирано като едноличен търговец, не осъществява търговска дейност по смисъла на ТЗ и не е регистрирано по ЗДДС.
Във връзка с това се поставя въпроса трябва ли да разполага с касов апарат, с който да отчита приходите от продажбата на произведената селскостопанска продукция?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, обн. ДВ бр.106 от 27 декември 2006г., посл. изм. ДВ бр.64 от 19 август 2011г.), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ, обн. ДВ, бр.95 от 24 ноември 2006г., посл. изм. ДВ, бр. 51 от 5 юли 2011г.) и Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС, обн. ДВ бр.63 от 4 август 2006г., посл. изм. ДВ. бр.19 от 8 март 2011г.) изразяваме следното становище:
Задължението за използване на фискални устройства за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства се регламентира с разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), независимо дали е поискан друг данъчен документ.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДФЛ данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане.
Наредба № Н-18/2006 г. на МФ е издадена на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС и чл. 9, ал. 1 от ЗДДФЛ и определя условията, реда и начина за работа с ФУ.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за целите на тази наредба "фискално устройство", "търговски обекти" и "фискална касова бележка (фискален бон)" са тези по § 1, т. 40 и 41 от допълнителната разпоредба и чл. 118, ал. 3 от ЗДДС.
В § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС е дадена дефиниция на понятието "търговски обект" - всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Лицата, респективно дейностите, които са освободени от задължително регистриране на оборотите от продажби чрез ФУ, са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г. По силата на чл. 4, т. 2 от същата, не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез ФУ физическо лице, което не е търговец по смисъла на Търговския закон и което извършва продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция, с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси и тържища или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни.
Следователно физическо лице, което извършва продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция ще бъде освободено от задължително регистриране на оборотите от продажби чрез ФУ ако отговаря едновременно на следните изисквания:
- не е търговец по смисъла на Търговския закон;
- извършва продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция;
- търговският обект не се намира на територията на лицензирана стокова борса и тържище или не е закрито помещение, като магазин, склад или други подобни.
Предвид изложеното при положение, че физическото лице не извършва продажби от лицензирано стоково тържище, респективно на лицензирания пазар на производителите, както и от закрито помещение, продава собствена и непреработена селскостопанска продукция и не е търговец по смисъла на ТЗ, за същото не съществува задължение за издаване на фискална касова бележка от ФУ при продажба на тази продукция.
Това обаче не означава, че не трябва да се отчитат придобитите доходи от реализираната селскостопанска продукция. По силата на чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл.10, ал.1, т.3 и 4 (доходи от стопанска дейност, различна от стопанска дейност като едноличен търговец, и доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество), съдържащ реквизитите по чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството. Реквизитите по чл.7, ал. 1 от Закона за счетоводството са:
- наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
- дата на издаване;
- наименование, адрес и номер за идентификация по чл.84 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя;
- предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
- име, фамилия и подпис на съставителя.
Видно от гореизложената нормативна уредба на ЗДДФЛ за физическото лице, което е регистрирано като земеделски производител и не е търговец по смисъла на Търговския закон, съществува задължението при продажба на собствена и непреработена селскостопанска продукция да издава документ, съдържащ реквизитите по чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството.
Следва да се има предвид също, че по силата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС в качеството си на данъчно задължено лице за доставката следва да се издаде фактура, която да съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1 от същия закон. В същата с оглед на това, че лицето не е регистрирано по ЗДДС, не следва да се посочва данък съгласно чл. 113, ал. 9 от закона.