Платен отпуск

чл.18 ЗДДФЛ

извинете!

от м.07.2013

Poiui,  трябва да изчислите броя на полагащите се дни, считано от датата на постъпването на работника - 28,02,2013г., т.е за 6 месеца му се полагат 13 дни основен платен годишен отпуск.

Кога възниква правото на работника на платен годишен отпуск е уредено в чл.155 от КТ
Чл. 155. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск.
(2) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) При постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж.
(3) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение преди придобиване на 8 месеца трудов стаж работникът или служителят има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, изчислено по реда на чл. 224, ал. 1.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишен текст на ал. 2 - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни.

А в  НВПРО,  е определено, че размерът на платения отпуск се определя пропорционално на времето, признато за трудов стаж.
чл. 22. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишен текст на чл. 22, доп. - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.) Всеки работник и служител, който има най-малко 8 месеца трудов стаж, придобива право да ползува платен годишен отпуск по чл. 155 и 156 КТ. Когато 8-месечният трудов стаж е придобит през първата година на работа на работника и служителя, той има право на платен годишен отпуск за същата година в пълен размер. Когато част от 8-месечния трудов стаж е придобита през една календарна година и друга част през следващата календарна година, той има право на платен годишен отпуск за първата календарна година пропорционално на трудовия му стаж през тази година, а за втората година придобива право на платен годишен отпуск в пълен размер. За ползуване на платения годишен отпуск за втората и следващите календарни години не се изисква нов 8-месечен трудов стаж, като в тези случаи размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие.

В чл.319 е уредено единствено и само по-голям размер на платения отпуск, като правото на платен отпуск  се упражнява , ако са изпълнени  условията в чл.155 , ал.2 от КТ


Чл. 319. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни.

Лицето има право да ползва полагащият му се размер основен платен годишен отпуск, независимо от това в кой момент от годината е настъпила неработоспособността.
Ако работникът не е новопостъпил, дори и неработоспособността да настъпи през м.11 размерът на платения отпуск е 26 дни.

Лицето има право да ползва полагащият му се размер основен платен годишен отпуск, независимо от това в кой момент от годината е настъпила неработоспособностт а.
Ако работникът не е новопостъпил, дори и неработоспособностт а да настъпи през м.11 размерът на платения отпуск е 26 дни.

От къде е този извод?

Ако работникът не е новопостъпил  и има повече от 8м. трудов стаж, съответно не е напуснал,той има право на пълния размер на полагащият му се платен основен годишен отпуск. За лицата с 50% и над 50% неработоспособност този размер е 26дни.

В чл.22 от НВПРО ясно е казвно, че размерът на платения основен годишен отпуск се определя пропорционално на трудовия стаж в  предприятието.

Трудовият стаж е фунцкия от отработенто време от работника, а не зависи от  това дали той  е с пълна или намалена работспособност.

При отработена пълна година, работникът има право на пълния размер на полагащия му се отпуск.

Една отработена календарна година е равна на една година трудов стаж, както за работник с пълна работоспособност, така и за този с намалена работоспособност, независимо кога е настъпила тя.

След като на работника с пълна работоспособност му се полага пълният размер на платения отпуск,  то и на работника с намалена неработоспособност му се полага пълният размер от регламентираните 26 дни.

Прилагам едно съдебно решение, в което съдът е признал правото на ищецът на  всичките  26 дни отпуск, независимо че неработоспособността е настъпила на 26,10,2009г.

http://www.rs-plovdiv.com/reshenia/122011/281211/4566-11.htm

А ето и статия от счетоводно издание по въпроса:

ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК НА ЛИЦА С НАМАЛЕНА РАБОТОСПОСОБНОСТ
Седмичен законник бр. 1, 8 - 14 януари 2007 г.

Платен годишен отпуск на лица с намалена работоспособност

    КОДЕКС НА ТРУДА

    В бр. 12 от 2006 г. на сп. “Труд и право” Стойна Сербезова, юрист, разглежда случая: В предприятието имаме работник със загубена работоспособност над 50 на сто. Същият има право на допълнителен платен отпуск в размер на 26 работни дни.

    Следва ли тези дни отпуск да се изчисляват пропорционално от датата на издаването на решението на ТЕЛК за съответните месеци на настоящата година?

   

    Съгласно чл. 319 от КТ, работниците и служителите със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на платен годишен отпуск в размер, не по-малък от 26 работни дни.

    В запитването този отпуск е определен като “допълнителен”. По своето правно естество обаче този отпуск не може да се нарече “допълнителен”, нито удължен. Всъщност, по своята природа той спада към основния платен годишен отпуск за инвалидизираните работници и служители - такъв, какъвто е основният платен годишен отпуск за здравите работници и служители, по смисъла на чл. 155, ал. 4 от КТ, и който е в размер, не по-малък от 20 работни дни.

    Правото на платен годишен отпуск в размер, не по-малък от 26 работни дни, възниква за съответния работник или служител в деня, в който е определена инвалидността му от органите на медицинската експертиза на работоспособността. Ако до този ден той не е ползвал платения си годишен отпуск за настоящата година, примерно 20.07.2006 г., от тази дата нататък за същата календарна година той има правото да ползва размер на отпуска, не по-малък от 26 работни дни. И това е така, защото отпускът за съответната година се определя в такъв размер, в какъвто се полага на работника или служителя в деня на излизането му в отпуск.

    В тази връзка са налице следните хипотези:

    В хипотезата, когато лицето е използвало отпуска за настоящата година в пълен размер, преди да му е била определена степен на загубена работоспособност 50 и над 50 на сто, то няма да има право да ползва отпуск в увеличения размер.

    Друго решение ще има въпросът, ако лицето е използвало преди инвалидизирането си само 5 работни дни от полагащия му се отпуск.

    В този случай остатъкът от платения си годишен отпуск за настоящата година, след инвалидизирането си, лицето ще има право да ползва в размер до 26 работни дни.

    Нормата на чл. 319 от КТ е от материалноправен характер. Отпускът в размер на 26 работни дни няма да се изчислява пропорционално за месеците след издаване на решението на ТЕЛК за съответната календарна година.

Миналата година за първи път имах случай, в който на работник се намаляше работоспособността. ТЕЛК беше от м.05,06,12. Август месец лицето си излезна в полагащия му се отпуск-24 дни..
Бях го изчислила пропорционално.
През м.11 имахме поредната проверка от ИТ. Проверяващата ми обърна специално внимание, че работникът има право на още 2 дни платен отпуск, тъй като му се полгат общо 26 дни.
Тогава се порових доста в публикации по темата.
Да, видях становища на МТСП, но те противоречаха на казаното от тяхната служителка.
Реших, че ако намеря съдебно решение по въпроса, то  ще даде най-точния отговор.
Във всички съдебни спорове, който  намерих в интернет и касят определянето на размера на платения отпуск на работника с намалена работспособност, съдът бе постановил полагащ се размер от 26 дни, без оглед кога е настъпила неработоспособността или дали е ползван целият отпуск преди издаване на ТЕЛК.
 Смятам, че съдебното решение е меродавно пред указания, становища или отговори на МТСП.

Здравейте!
Имам следния казус.
Служител с трайно намалена работоспособност 74%, на постоянен трудов договор, продължителност на работното време - 2 часа на ден. Съгласно чл. 319 от КТ, размерът на основния платен годишен отпуск 26 дни ли е или е пропорционално на отработеното време?
Благодаря предварително!