Граждански договор

    Фирма, изплащаща доходи, известни в практиката като доходи по граждански договори, процедира по различен начин в зависимост от това дали доходът се изплаща на самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО), потвърдило това обстоятелство писмено, или не.


По смисъла на КСО статут на самоосигуряващи се лица имат:

лицата, упражняващи свободна професия
лицата, упражняващи занаятчийска дейност,
регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводителите,
собствениците или съдружниците в търговски или в неперсонифицирани дружества
едноличните търговци.

Авансовото облагане не зависи от обстоятелството дали лицето е регистрирано по ЗДДС или не. То е едно и също, но при наличие на регистрация по ЗДДС се облагат нетните суми (сумите без начисления ДДС) на получените възнаграждения.
Авансово внесеният данък се документира с вносна бележка. В закона липсва изискване за прилагането й към годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ.

 Лицата, извършващи услуги с личен труд, не са търговци по смисъла на ТЗ (чл. 2, т. 2 ТЗ).


Задължения на платеца на дохода
При условие че фирма изплаща доход на самоосигуряващо се лице, изрично потвърдило това обстоятелство писмено с декларация по реда на чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ, предприятието - платец на дохода:
не изготвя Сметка за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ;
не удържа авансов данък а изплаща брутния доход на лицето (чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ). 
не начислява и не удържа осигуровки върху/от дължимата сума


Задължения на самоосигуряващото се лице, получател на дохода
писмена декларация по реда на чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ, че е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО.
Декларацията, следва да се предоставя от самоосигуряващото се лице на платеца на дохода при всяко изплащане на дохода, тъй като статутът “самоосигуряващо се лице” не се придобива за определен срок и винаги може да бъде променен в рамките на годината. В ЗДДФЛ липсва изискване декларацията от самоосигуряващото се лице да е по образец, утвърден от министъра на финансите (чл. 43, ал. 5 и чл. 64 ЗДДФЛ, по аргумент от противното). Тя е в свободен стил. Може да бъде наречена “Декларация по чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛи да съдържа трите имена на самоосигуряващото се лице, данни по лична карта, постоянен адрес, ЕГН и ЕИК по БУЛСТАТ, както и текст с който самоосигуряващото де лице изрично декларира, че е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО.



документ, заместващ Сметката за изплатени суми, чрез който да се оформи счетоводно придобитият доход.
Изготвените от платеца на дохода разходен касов ордер или платежен документ за банков превод, не са достатъчни.
Получатели на дохода, следва да издават първичен документ по смисъла на ЗСч за извършените услуги/продадените стоки, съдържащ реквизитите на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (чл. 9, ал. 2 ЗДДФЛ).

Не е задължително да се издава фактура, ако лицето не е регистрирано по ЗДДС, тъй като според чл. 113, ал. 3, т. 7 ЗДДС фактура може да не се издава за доставки, осъществени от нерегистрирани по закона физически лица, различни от еднолични търговци, когато за извършените от тях доставки:

Следователно, при извършване на услуги с личен труд или продажби на селскостопански, рибни или горски продукти и др. подобни стоки, облагани по реда на чл. 29 ЗДДФЛ, няма значение как ще бъде наименован документът, издаден от получателя на дохода - договор за услуга, разписка или обикновена фактура от кочан. Важно е обаче така издадения документ  да съдържа реквизитите на чл. 7, ал. 1 ЗС, а именно:

наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
дата на издаване;
наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) на издателя и получателя. Според чл. 84 ДОПК, това означава, че по отношение на получателя на дохода, издаващ документа, идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код БУЛСТАТ,
предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
име и фамилия на съставителя, т.е. на получателя на дохода.



касова бележка

В чл. 4 от същата Наредба са посочени изключенията, при които не се издава касова бележка, част от които засягат доходи по чл. 29 ЗДДФЛ. Такива са :

 лица, упражняващи свободна професия
По смисъла на т. 7 от § 1 на ДР на Наредбата “лица, упражняващи свободна професия” са: експерт-счетоводителите; данъчните консултанти; одиторите; адвокатите, нотариусите и други юридически консултанти; представителите по индустриална собственост; оценителите на движимо и недвижимо имущество и на цели предприятия; преводачите; инженерите и техническите ръководители; архитектите; дейците на културата, образованието, изкуството и науката, включително и изобретателите; вещите лица и други лица, осъществяващи за своя сметка професионална дейност;

физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), извършващи продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция, с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси и тържища, или закрити помещения, като магазин, складове или други подобни;
лица, упражняващи занаят по смисъла на Закона за занаятите, с изключение на автомонтьорство и автосервизни услуги и при условие че лицата са занаятчии - пенсионери по инвалидност или за осигурителен стаж и възраст, които извършват услугите с личен труд и не са търговци по смисъла на Т3;
наемодатели - физически лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ, включително отдаващите под наем складови помещения.

Посочените лица не следва да издават касови бележки от ФЕ и касови бележки от кочан.