1. Приложима нормативна уредба
* Кодекс на труда - чл. 136, чл. 138, чл. 138а, чл. 414, ал. 1
* Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) - чл. 9
2. Цел на процедурата
Целта на процедурата е описване на реда за въвеждане на непълно работно време от работодателя и приложимата към това нормативна уредба
3. Страни по процедурата
Работодателят и работниците/служителите, към които се прилага въведеното по този ред непълно работно време.
4. Осъществяване на процедурата
Непълното работно време представлява част от продължителността на законоустановеното работно време (редовно или намалено).
а) Въвеждане на непълно работно време по взаимно съгласие на страните
Страните по трудовото правоотношение могат по всяко време по взаимно писмено съгласие да уговорят работа през част от законоустановеното работно време (редовно или намалено).
По този ред могат да се договарят следните форми на непълно работно време:
* Непълен работен ден, при който се договаря частта от пълното работно време, за което няма нормативно установена долна граница.
* Непълна работна седмица, при която се работи през договорени дни от седмицата.
* Непълен работен месец, при което се работи на определени дни или през договорени дни от месеца.
Непълното работно време може доброволно да се договори от страните:
* При сключване на трудовия договор (чл. 66, т. 8 от КТ).
* С допълнително споразумение по чл. 119 от КТ към вече сключен трудов договор.
б) Едностранно въвеждане на непълно работно време от работодателя
Работодателят има право едностранно да въведе непълно работно време само поради намаляване обема на работа в предприятието или в негово отделно звено, като конкретните причини за това са без значение. Такива случаи работодателят може по своя преценка, но като съблюдава изискванията и ограниченията по КТ, да възприеме някое от следните решения:
* Да въведе по реда на чл. 138а от КТ непълно работно време.
* Да прекрати трудови договори на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ.
* Да премести по реда на чл. 120 от КТ работници и служители на други работни места в предприятието.
Когато работодателят прецени, той може да въведе непълно работно в цялото предприятие, в отделни звена и дори за отделен работник/служител. Фактическото основание за въвеждане на намалено работно време подлежи на съдебен контрол, като тежестта на доказването му в съда е за работодателя.
Едностранното въвеждане на непълно работно време от работодателя е свързано със следните ограничения:
* Непълно работно време може да се установява за не повече от 3 месеца в рамките на една календарна година, след което работниците и служителите трябва да преминат към нормалното си работно време. В случай че обемът на работа продължава да е намален, работодателят е изправен пред същия избор както в началото на процеса.
* Минималната продължителност на едностранно установеното от работодателя непълно работно време е половината от законоустановената продължителност за периода на изчисляване на работното време, което осигурява на работниците и служителите зачитане на пълен трудов стаж и запазване размера на платения годишен отпуск и на другите права, които зависят от признатия трудов стаж. Зачетеният осигурителен стаж обаче ще бъде определен пропорционално на фактическото работно време.
При едностранно въвеждане на непълно работно време работодателят трябва да спази определената в закона процедура:
* Предварително информиране на представителите на работниците и служителите в предприятието и получаване на тяхното съгласие за въвеждане на намалено работно време, оформено с протокол.
* Издаване на писмена заповед за всеки отделен случай не по-късно от 10 работни дни преди датата на въвеждане на непълното работно време. Заповедта следва да съдържа данните по чл. 9 НРВПО: срок и работни места, за които се установява непълно работно време; продължителността на работното време; данни за проведеното съгласуване с представителите на работниците и служителите.
* Запознаване срещу подпис на работниците и служителите със заповедта, която от този момент става задължителна за изпълнение.
С оглед създаване на възможност за преминаване от пълно на непълно работно време или обратно работодателят е длъжен:
* да предоставя своевременно на подходящо място в предприятието писмена информация на работниците и служителите за свободните работни места и длъжности при пълно и непълно работно време, за да се улесни преминаването от работа на пълно работно време на работа на непълно работно време или обратно; тази информация се предоставя и на представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите, избрани по реда на чл. 7, ал. 2 от КТ;
* да взима мерки за улесняване на достъпа до работа на непълно работно време на всички нива в предприятието, включително за длъжностите, изискващи квалификация, и за ръководните длъжности, и при възможност за улесняване достъпа на работниците и служителите, които работят на непълно работно време, до професионално обучение с цел да се увеличат възможностите за израстване в кариерата и професионалната мобилност;
* когато съществува такава възможност, да взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на пълно работно време на непълно работно време, независимо дали молбите са за същото или за друго работно място в предприятието;
* ако възникне такава възможност, да взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на непълно работно време на работа на пълно работно време или за увеличаване продължителността на непълното работно време.
5. Отговорност при неспазване на процедурата
При неспазване на процедурата от страна на работодателя (особено по отношение предварителното съгласие на представителите на работниците и служителите) и възникнал поради това трудов спор съдът ще отмени като незаконосъобразна издадената заповед за въвеждане на непълно работно време.
Неизпълнение на процедурата за въвеждане на намалено работно време от страна на работодателя може да доведе до административнонаказател на отговорност на работодателя по чл. 414, ал. 1 от КТ с налагане на имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 10 000 лв. На виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание, се налага глоба в размер от 250 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 2000 лв.
6. Документи
Прилагането на процедурата е свързано със създаването на следните документи:
* Трудов договор за работа при непълно работно време
* Допълнително споразумение към трудовия договор за въвеждане на намалено работно време за срока на трудовия договор или за друг уговорен от страните срок
* Протокол за съгласуване между работодателя и представители на работници и служителите относно въвеждане на непълно работно време
* Заповед на работодателя за въвеждане на непълно работно време.