Ами според мен не е редно. Или по-скоро би създало предпоставки за тълкувания, които не са във ваш интерес.
Най-чистия вариант е да договорите твърда заплата, въпреки че в случая проблематично е обстоятеството, че (ако) се придържате към МРЗ, в месец с повече дни може да паднете под нея, което не е редно, а при по-малко работни дни - давате повече пари. Естествено, ако договореното възнаграждение е по-високо, такъв проблем няма.
Евентуално бихте могли да договорите и часова ставка. Преди от ИТ бяха категорично против договаряне на такава, особено ако в договора на бъде фиксирана продължителност на работното време, въпреки че няма официални становища по въпроса - просто от тълкуване на нормативната уредба в определена светлина. Постановление № 316 от 20 декември 2017 г. казва "Член единствен. (1) Определя от 1 януари 2018 г. нов размер на минималната месечна работна заплата за страната от 510 лв. и на минималната часова работна заплата 3,07 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица.
(2) Размерът на минималната месечна работна заплата по ал. 1 се определя за пълен работен месец."
Този момент - определянето на часова ставка при нормална продължителност на работното време, създава предпоставка за субективни тълкувания. Аз обаче считам, че при изрична посочена продължителност на работното време в трудовия договор и клауза за разпределението му( примерно всяка седмица понеделник, сряда и петък, или опредлени дни, съгласно ежемесечна заповед и график)не е проблематично подобно заплащане. Дори от известно време не се свеня да сключвам подобни договори, в случаи, когато това е обективно и естествено.