Когато се прави ДДС регистрация по чл. 97а има ли практика НАП да изисква договор с лицето, с което се очаква да настъпи данъчно събитие?
Или само се дава ДДС номера на евентуалния контрагент, с който се очаква да има данъчно събитие?
Това е интересно, защото понякога договорите представляват общи условия - просто един файл "Client agreement" или "General Terms and Conditions", който е публикуван на сайта и потребителят цъка на "(x) I agree" - няма хартия в процеса.
Как се отнася НАП към безхартиените договори, иска ли ви ги разпечатани и преведени от заклет преводач, който си е ударил подписа и печата?
Как ви се струва да давате стотици левове за 50 страници "Client agreement" или "General Terms and Conditions"?
До сега не ми се е случвало да се регистрирам по чл. 97а (да чукам на дърво). Като ме регистрираха по чл. 96 (през 2011 година) нямах проблем с договорите, защото си бяха на български (имах два договора с български инвестиционни посредници).
Ако се налага представяне на договор може да е по-добре да се регистрирате на друго основание (при което не се изисква договор) или да се регистрирате на база някой друг договор, който е кратък и/или е предварително преведен на български. А после като се окаже, че нямате плащане за услуга от/към съответната фирма - това не би трябвало да е проблем, защото регистрацията се случва ако в бъдеще се очаква да има данъчно събитие. А бъдещето никой не може да го предвиди, така че няма как да ви обвинят в измама.
Напомням, че регистрацията се прави 7 дена преди данъчното събитие. Значи - ако настъпи данъчно събитие включвате машината на времето, връщате се 7 дена назад и подавате заявлението за ДДС регистрация по чл. 97а. Не, изобщо не е капан и гавра от страна на законодателите.
Ако не подадете заявление за регистрация в срок - 500 лева глоба (минимум).