№ 26-309 от 6.08.2003 г. относно обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
Съгласно чл. 42, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 2 месеца от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 75 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, изплащано по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование.
От текста на разпоредбата следва, че докато лицето получава парично обезщетение за временна неработоспособност, не може да получи и обезщетението по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда - за оставане без работа. Ако след изтичане срока на временната неработоспособност, работникът или служителят не започне работа по трудово правоотношение, той има право на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ за периода, установен в разпоредбата или уговорен с колективен трудов договор.
Освободена съм от работа от 06.06.2007 г на основание чл.328, т 1,т.2 от КТ,в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение ми е дължимо обезщетение по чл.220 ал. 1 от КТ, което ми е отказано да ми бъде изплатено от работодалеля. От 06.06.2007 г. - 25.07.2007 съм представила болничен лист. дължимо ли ми е обезщетението по чл. 220 и чл.222
19-07-2007
Eмил Мирославов - Директор Дирекция "Трудово право и обществено осигуряване" Отговор
Съгласно чл. 220, ал. 1 от КТ, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие /във Вашия случай – работодателят/, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
Обстоятелството, че лицето се намира във временна неработоспособност към датата на прекратяване на трудовия договор е без значение с оглед изплащане на посоченото обезщетение.
Съгласно чл. 42, ал. 1 от КСО, паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.
От текста на разпоредбата следва, че докато лицето получава парично обезщетение за временна неработоспособност, не може да получи и обезщетението по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда - за оставане без работа.
Ако след изтичане срока на временната неработоспособност, работникът или служителят не започне работа по трудово правоотношение, той има право на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ за периода, установен в разпоредбата или уговорен с колективен трудов договор.
• № 91-01-299 от 22.12.2004 г. относно изплащане на обезщетението по чл. 42, ал. 2 от КСО и на обезщетението за оставане без работа
НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ПРАВНА"
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ И КРАТКОСРОЧНО ОСИГУРЯВАНЕ"
чл. 42 КСО,
чл. 222 КТ
Във връзка с уеднаквяване на практиката за изплащане на обезщетение по чл. 42, ал. 2 от КСО и на обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ, приложено се изпраща становището на Министерството на труда и социалната политика.
Предвид действащото законодателство и становището на Министерството на труда и социалната политика се дават следните указания:
В случаите, когато лицето изпадне в състояние на временна неработоспособност през периода на получаване на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ, то следва да получава обезщетението по чл. 42, ал. 2 от КСО, като обезщетението за оставане без работа следва да бъде спряно за периода на временната неработоспособност. След като здравословното състояние на лицето се възстанови и не е започнало работа по трудов договор, следва да му се доизплати остатъка от обезщетението по 222/1 КТ