http://magazine.askana.com/ver_05/article.php?art_id=271Скрит текст :
ВЪПРОС:Може ли физическото лице, собственик на ЕООД, да сключи трудов договор с дружеството, като се има предвид разпоредбата на чл.147, ал.3 от Търговския закон съобразно изменението му в ДВ, бр.84 от 2000 г. При положение че е сключен такъв договор, следва ли собственикът на ЕООД да се осигурява като работник или служител на дружеството, а не като самоосигуряващо се лице. Следва ли да се има предвид, че лицето не извършва друга трудова дейност в дружеството извън тази по трудовия договор?
Симеон Минков, юрист
До влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Търговския закон (ДВ, бр.84 от 2000 г.) съществуваше спор и някои държавни органи считаха, че физическото лице собственик на ЕООД не може да сключи трудов договор с дружеството, тъй като има договаряне сам със себе си - чл.38, ал.1 от ЗЗД, като не отчитаха различните качества на физическото лице и търговското дружество, които законодателят е предвидил и е вписал в закона.
Договарянето сам със себе си е забранено от закона, освен в изрично предвидените случаи, какъвто е случаят по чл.147, ал.3 от Търговския закон.
Според действащия Търговски закон търговски управител или, както е записан в закона, "прокурист" на търговско предприятие (в Наредба за управление на еднолични търговски дружества с държавно имущество е наречен мениджър) може да бъде:
1. Физическо лице, което е овластено от собственика с писмен договор да управлява предприятието.
2. Самият собственик, наречен "принципал".
Според разпоредбите на закона управителят (прокуристът, мениджърът) има двойно правно положение, независимо дали е принципал или наето от принципала физическо лице.
1. Той е законен представител на търговеца в правоотношенията с трети лица. Това произтича по силата на Търговския закон, чл.22, ал.1.
2. Той е законен представител и на търговското предприятие.
В подкрепа на горното е и практиката на ВКС - Решение №104 от 25.10.1996 г. по ф.д. №216 от 1995 г. ВС, V Г.О. "Управителят на ЕООД е законен представител на това дружество. Без значение е, че това е едно и също физическо лице. То има различен правен статус - обстоятелство, което изключва законовата забрана, предвидена в чл.38, ал.1 от ЗЗД."
Отношенията между прокуриста (управителя) и търговеца се уреждат с договор - чл.23 от Търговския закон. От тази разпоредба може да се направи изводът, че законодателят е предоставил възможност търговецът да направи избор чрез какъв договор да уреди правоотношенията с прокуриста - с трудов или с договор за поръчка (мандат).
Няма пречка търговецът да сключи договор за управление по ПМС №57 от 1989 г. с прокуриста. В този случай лицето, сключило такъв договор за управление, ще се ползва с всички права по ПМС №57 от 1989 г. В този смисъл е и практиката на съда - Решение №1794 от 23.01.1998 г. по адм.д. №4026 от 1996 г. на ВАС, III отд. "Лицата, работещи по договор за управление и осигурени за всички осигурителни случаи, се ползват с всички права по ПМС №57 от 1989 г. Разграничение между държавни и общински фирми е недопустимо." Това ПМС задължително се прилага и се сключва договор за управление по неговите разпоредби само в случай че държавата, респективно общината, е мажоритарен собственик на държавното или общинското предприятие. За предприятията собственост на частни лица това ПМС не е задължително.
Самият закон е предоставил възможността търговецът собственик да прецени и да избере какъв вид договор да сключи с прокуриста (управител, мениджър), дори и в случаите когато това е едно и също лице. Поради това е недопустимо с подзаконови административни актове да се ограничават правата на гражданите (какъвто е случаят с писмо №66-00-30 на МТСП, според което е недопустимо собственик на ЕООД да се осигурява по трудов договор, а следва да се самоосигурява).
От всичко изложено може да се отговори на зададеня казус по един начин, а именно:
1. Собственикът на ЕООД като законен представител на дружеството може да сключи трудов договор с управителя (прокурист, мениджър), дори да са едно и също лице.
2. Физическото лице управител (прокурист) на търговското предприятие следва да се осигурява за всички осигурени социални рискове като служител на дружеството по КЗОО и ЗЗО, а не като самоосигуряващо се лице.
