Обезщетение по чл. 222 ал. 3 - казус

Съобразно установената съдебна практика и както първоинстанционният съд приел, че не е необходимо трудовия стаж да е бил непрекъснат, но е необходимо да е бил при един и същ работодател, независимо дали по основно или по допълнително трудово правоотношение.
Елемент от фактическия състав по чл.222, ал.3, пр. второ КТ е придобиването на 10-годишен трудов стаж при работодателя, при когото са настъпили правата за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо дали трудовия стаж е прекъснат и дали е имало промяна в трудовите функции (в този см. е Р№159/25.03.2010г. по гр.д.№5054/2008г. на Іг.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, Опр.№1280/21.10.2009г. по гр.д.№1191/2009г. на ІІІ г.о.).

Въпрос:
Наш служител работи по основно трудово правоотношение на пълен работен ден 8 часа. Същият служител работи 4 часа по допълнителен трудов договор извън установеното работно време по основния трудов договор. При това положение какъв ще бъде общият за работата по двата договора трудов стаж на този служител?
Отговор:
Изчисляването на трудовия стаж и при посочената във въпроса продължителност на работното време е установена с чл. 355 КТ. Трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. Изчисляването на трудовия стаж, положен по основния трудов договор и по трудовите договори за допълнителен труд, се извършва по реда на чл. 355, ал. 2 КТ. Съгласно тази алинея за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него време по едно или няколко трудови правоотношения. Следователно, когато лицето работи по основен трудов договор на пълен работен ден (8 часа) и по допълнителен трудов договор на 4-часов работен ден, това време му се признава за 1 ден трудов стаж по смисъла на КТ. Щом като лицето работи по основен трудов договор при условията на пълно работно време и едновременно с това работи и по допълнително трудово правоотношение, то времето, изработено по допълнителното трудово правоотношение, което надхвърля минимално установената от закона продължителност на времете, необходимо за зачитане на един ден трудов стаж по чл. 355, ал. 2 КТ, не се признава за допълнителен трудов стаж за деня и не следва да се отрази в трудовата книжка на това лице. Такъв е и смисълът на чл. 355, ал. 5 КТ, съгласно която за трудов стаж не се признава времето в повече от действително изслуженото по трудово правоотношение, което се признава за пенсия, както и времето в повече при превръщането на труда от една категория в друга при пенсиониране на работника или служителя. Или с други думи, законът изрично забранява да се дублира един и същ трудов стаж, изработен от работника или служителя по две трудови правоотношения.