Неплатен отпуск от държавен служител и ЗО

Съгласно чл.160 ал.1 от КТ по искане на работника или служителя, работодателят може да разреши ползването на неплатен отпуск, независимо от това дали е ползвал или не платения си годишен отпуск.

Съгласно чл.160 ал.3 Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет.

Ползването на неплатен отпуск по чл.160 КТ се инициира от работника/служителя, като неговото волеизявление трябва да бъде предствано в писмен вид, като адресирана до работодателя молба, съдържаща желание за предоставяне на неплатен отпуск, периода посочен от дата до дата и продължителността определена в работни дни.

За времето в неплатен отпуск, работникът/служителят не получава трудово възнаграждение, парично обезщетение от Държавното обществено осигуряване или друго парично плащане.

За това време лицето не дължи социални осигуровки, а само здравни. Тежестта им в определени случаи се поема от работодателя, а в други – от работника. Вноската за здравно осигуряване е изцяло за сметка на осигуреното лице – когато неплатеният отпуск е по негово желание.

Това е регламентирано в чл. 40, ал. 1, т. б от ЗЗО: