Служители на българска фирма командировани в чужбина

Няма такива изисквания.
Ако ги имаше, да не е останал нито един командирован до сега

Кодекс на труда


Командироване на работници или служители


Чл. 121. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя.

(3) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.) Когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Условията, по които страните следва да постигнат съгласие, се установяват с акт на Министерския съвет.

(4) (Нова - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) В случаите на командироване на работници и служители, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа, в рамките на предоставяне на услуги в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.

(5) (Нова - ДВ, бр. 82 от 2011 г., предишна ал. 4, доп. - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) Условията на заплащане в приемащата държава в случаите по ал. 3 и 4 не включват заплащането на пътни, дневни и квартирни пари по българското законодателство.