Времето, през което се ползва отпускът поради временна неработоспособност, се признава за трудов стаж. Размерът на платения годишен отпуск, на който има право работникът или служителят, се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни.