ДнесЕвропейската комисия публикува своя годишен доклад за Ранно предупреждение заналичие на макроикономически дисбаланси. Това е първата стъпка от приложениетона процедура за наблюдение и корекция на макроикономическите дисбаланси всъответствие с Регламент (ЕС) 1176/2011 и Регламент (ЕС) 1174/2011 наЕвропейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година. Двата регламентавлезнаха в сила от 13 декември 2011 година. Докладът за ранно предупреждение епървоначална оценка за наличието на макроикономически дисбаланси в икономикитена държавите от ЕС. Той се базира на табло с макроикономически показатели,отнасящи се до външни и вътрешни дисбаланси. Докладът показва, че през 2014 г.е необходимо да се разгледа в детайл развитието на дисбалансите в общо 16 страни членки на ЕС -Испания, Словения, Франция, Италия, Унгария, Белгия, България, Дания, Малта,Холандия, Финландия, Швеция, Великобритания, Германия, Люксембург, Хърватия.Споредпубликувания доклад повечето страни членки на ЕС, които са били част от процедурата,са постигнали напредък по отношение на намаляване на макроикономическитедисбаланси, като това се отнася не само до преодоляване наличието на дефицит потекущата сметка и проблемите при някои индикатори за конкурентоспособност, но ипо отношение на фискалните и финансовите индикатори, както и задлъжнялостта начастния сектор. Вдоклада е отбелязано, че за България, заедно с Дания, Белгия, Холандия, Малта,Финландия, Швеция и Великобритания е необходимо на база задълбочени прегледи дасе прецени дали все още има наличие на макроикономически дисбаланси или те вечеса били преодолени. Според ЕК, след като в предходен задълбочен прегледмакроикономическите дисбаланси са били установени, заключението за тяхнотопреодоляване би следвало да се базира на още един задълбочен преглед, който бимогъл да доведе до затваряне на процедурата за дадената страна членка. Презаприл 2013 г. ЕК заключи, че в България като цяло са налични макроикономически дисбаланси по отношение назадлъжнялостта на частния сектор, развитието на външната позиция на страната,конкурентоспособността й и пазара на труда. Настоящият анализ показва, чеБългария прекрачва допустимите прагове на два индикатора - нетна международнаинвестиционна позиция като % от БВП и ниво на безработица, докато през 2012 г.България прекрачва прагове на два показатели за външни (нетна международнаинвестиционна позиция като % от БВП, номинален разход за единица труд) и единза вътрешни дисбаланси (дълг на частния сектор като % от БВП). Напредък Българияе отбелязала по отношение на текущата си сметка, имайки предвид демонстриранитев предходни години големи дефицити и неустойчиво развитие. Намаляването надефицита по текущата сметка е от не-цикличен характер и е имало малък ефект върху икономическата активност.Нетната международна инвестиционна позиция остава негативна и над 50% от БВП,но външният дълг намалява. Положителна тенденция се забелязва и по отношение натърговията. През последните пет години само България, Естония, Литва, Латвия,Полша, Малта и Румъния са демонстрирали позитивно експортно търговско развитиеи са увеличили своите пазарни дялове всветовната търговия. Поотношение на Испания и Словения, Европейската комисия подчертава, че енеобходим допълнителен анализ на развитието на прекомерните дисбаланси, както ина ефекта от приложените структурни реформи. Франция, Италия и Унгария састрани с дисбаланси (но не прекомерни), за които ЕК подчертава необходимосттаот решителни мерки и необходимостта в рамките на задълбочените прегледи да сенаправи оценка на наличието на дисбалансите. Германия и Люксембург са нови запроцедурата страни, които ще бъдат включени с оглед необходимостта отнаблюдение на техните външни и вътрешни позиции, за да се установи до колко иманаличие на дисбаланси. Необходимо е подготвянето на задълбочен преглед и заХърватия, като нова членка на ЕС, което би спомогнало за оценка напотенциалните рискове за външната позиция и конкурентоспособността на странатаи доколко макроикономически дисбаланси са налични.
