Отчетът за 2018 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030 г.) e разработен на основание на РМС № 625 от 22.08.2006 г. и на Протоколно Решение по Протокол № 4 от заседание на Министерския съвет от 01.02.2012 г.
Като положителни тенденции през 2018 г. могат да бъдат отбелязани намаляването на детската смъртност, намаляването на броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност, задържането на очакваната средна продължителност на живота, задържането на тоталния коефициент на плодовитост на нива, близки до средното за страните-членки на Европейския съюз, увеличаването на броя на сключените бракове, подобряването на жизнения стандарт и качеството на живот.
По данни на НСИ към 31 декември 2018 г. населението на България е 7 000 039 души, което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2017 г. населението на страната намалява с 49 995 души, или с 0.7%.
Подобно на предходните години, намалението на населението през 2018 г. в България се дължи главно на отрицателен естествен прираст, а не на външна миграция – в резултат на отрицателния естествения прираст населението намалява с 46 329 души, а в резултат на механичния прираст (нетното салдо от външната миграция) с още 3 666 души.
Като най-положителна демографска тенденция може да се отбележи значителното намаляване на детската смъртност през последните години. През 2018 г. в страната са починали 358 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 5.8‰. Това е най-ниската регистрирана в страната стойност. През 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14.4‰, през 2005 г. – 10.4‰, а през 2017 г. –6.4‰.
Най-значимата демографска тенденция в развитието на населението е процесът на застаряване. В края на 2018 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 493 119, или 21.3% от населението на страната. В сравнение с 2017 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта, а спрямо 2001 г. с 4.1 процентни пункта.
Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства на 41.2 години през 2005 г. и достига 43.8 години в края на 2018 година.
Тревожна е тенденцията при възпроизводството на трудоспособното население. Съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60-64 години) показва, че към 31.12.2018 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст са замествани от 66 влизащи в трудоспособна възраст. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.
По отношение на стандарта и качеството на живот на населението се наблюдават позитивни промени. През 2018 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 6 013 лв. и нараства с 7,6% спрямо 2017 година. За периода 2009 - 2018 г. общият доход средно на лице от домакинство се увеличава близо 1.6 пъти. Реалните доходи[1] на домакинствата нарастват с 7,3% през 2018 г. в сравнение с 2017 г., като най-висок е индексът на реалните доходи спрямо 2011 г. – 138,1%.
Отчетът за 2018 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030 г.) следва изчерпателната рамка за предприемане на комплексни действия и мерки в отговор на демографските предизвикателства, заложена в стратегията.
Предприетите от правителството и отговорните институции комплексни мерки са разпределени в 12 стратегически направления, вкл.:
* Насърчаване на раждаемостта чрез създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на децата.
* Подобряване на репродуктивното здраве на населението.
* Подобряване на общата демографска информираност и сексуално-репродуктивна култура на населението.
* Подобряване на общото здравословно състояние на населението и намаляване на общата, преждевременната, детската и майчината смъртност.
* Разработване на адекватна миграционна (външна и вътрешна) и имиграционна политика.
* Значително намаляване на броя на емигриращите млади хора в репродуктивна възраст.
* Възприемане на комплексен междусекторен подход за активен и продуктивен живот на възрастните хора в добро здраве. Адаптиране на социалните системи към демографските промени и остаряването на населението - пазар на труда, пенсионна система, социално подпомагане и грижи, здравеопазване, образование, култура и др.
* Развитие на солидарност между поколенията.
* Повишаване на образователното, духовно и културно равнище, квалификация, способности и умения на населението от всички възрастови групи.
* Създаване на условия за равни възможности за пълноценен социален и продуктивен живот на всички социални групи.
* Ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони и селата.
* Въвеждане на задължителна оценка на въздействието върху демографското развитие и качеството на човешкия капитал на всеки нов, изменян или допълван нормативен акт на държавата.
Отчетът за 2018 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030 г.) съдържа четири части. Част І проследява основните тенденции в демографското развитие на Европейския съюз и на Република България през 2018 г. В Част ІІ са представени основни структури на населението и особеностите на развитие на качеството на човешките ресурси. Част ІІІ се отнася до управлението на демографските промени и трансформиране на демографските предизвикателства в нови възможности за устойчиво развитие. В Част ІV е представен същинският отчет за изпълнението през 2018 г. на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030 г.) и са описани мерките и дейностите, предприети и изпълнявани от отговорните институции и академична общност в подкрепа на изпълнението на държавната демографска политика.
Демографската политика е ориентирана към използване на всички реалистични възможности за балансирано демографско развитие, подобряване на благосъстоянието на социални групи в обществото и за ограничаване на демографския натиск върху социалните системи и публичните финанси.
[1] Реалните доходи се изчисляват, като номиналните доходи се дефлират със средногодишните индекси на потребителските цени.
| Дата на откриване: | 2.11.2019 г. |
| Целева група: | Всички заинтересовани |
| Сфера на действие: | Социална политика и заетост |
| Дата на приключване: | 1.12.2019 г. |
