Ликвидация/прекратяване на ООД

Счетоводни и данъчни аспекти при ликвидация на търговско дружество

Емилия Илиева, д.е.с.


    В бр. 4 от 2012 г. на сп. “Данъчна практика” Емилия Илиева, д.е.с., разглежда следния казус:
През месец юни 2012 г. предстои подаване на заявление за прекратяване на дружество в търговския регистър. Съгласно счетоводния баланс към 30.04.2012 г. дружеството разполага със:
- 1610 лв. парични средства в каса и банка;
- 3220 лв. непокрита загуба от минали години;
- 380 лв. загуба от текущата 2012 г.;
- 5040 лв. основен капитал и
- 170 лв. задължения към осигурителни институции и дребни суми към трети лица.
Няма налични нетекущи и текущи активи, които да могат да се продават. Няма и за¬дължения към кредитори. Не се очакват приходи, тъй като фирмата няма да извършва дейност. Разходи ще се извършват във връзка с услуги и консултации по прекратяването, ликвидацията и заличаването.
1. Кой национален счетоводен стандарт следва да се прилага след датата на прекратяване?
2. При това състояние на фирмата как ще се приложи чл. 165 от Закона за корпоративното подоходно облагане? Какво следва да се направи, за да се спази Законът за данъка върху дохода на физическите лица?
3. Ако се наложи съ¬дружниците да внасят суми за покриване на разходите по ликвидацията, как следва същите да се документират и отчитат?
4. Как да се изготви разделителен баланс на имуществото между съдружниците, който да се представи в търговския регистър?

   Съгласно чл. 156, ал. 1 от Търговския закон при прекратяване на дружество по решение на съдружниците се открива производство по ликвидация. Ако дружеството се отчита по Националните счетоводни стандарти, след датата на прекратяване следва да прилага СС 13 Отчитане при ликвидация и несъстоятелност.
Съгласно т. 2 от СС 13 Отчитане при ликвидация и несъстоятелност към датата на съдебното решение за обявяване на предпритието в ликвидация се изготвя краен финансов отчет, като периодът за отчитане в случая ще бъде от 1.01.2012 г. до датата на съдебното решение (например 30.06.2012 г.). На същата дата се изготвя встъ¬пителен баланс, който отразява началните действия по процедурата за ликвидация на дружеството, посочени в т. от 3.1 до 3.8 на същия стандарт.
Според посочените в запитването данни крайният стандартен и началният ликвидационен баланс на дружеството ще са еднакви, с изключение на раздела за капитал и самата форма на баланса. Крайният счетоводен баланс трябва да отговаря на изискванията на СС 1, а началният счетоводен ликвидационен баланс - на изискванията на СС 13 Отчитане при ликвидация и несъстоятелност. По отношение на капитала на дружеството е необходимо да се закрият сметките, отчитащи финансовите резултати, и да се отнесат в сметката, отчитаща капитала, а тя - съответно в сметка Ликвидационен капитал.
Със съставянето на началния ликвидационен баланс и при хипотезата, че са изплатени задълженията от 170 лв. с наличните парични средства в дружеството, ще имаме следните данни:
Актив: Парични средства - 1440 лв.
Пасив: Ликвидационен капитал - 1440 лв.
Разходите за ликвидация ще се отчитат като загуби от ликвидацията и ще намалят ликвидационния капитал. Ако във вашия случай те са например 500 лв., то към датата на отписване на дружеството ще имате:
Актив: Парични средства - 940 лв.
Пасив: Ликвидационен капитал - 940 лв.
Това означава, че сумата, подлежаща на разпределение, е 940 лв. За разпределянето є се съставя протокол.
За целите на данъчното облагане в конкретния случай чл. 165 от Закона за корпоративното подоходно облагане е неприложим. Неговите разпоредби се прилагат, когато разпределението на ликвидационния дял е в непарични активи на дружеството, каквито, видно от посочените в запитването данни, не притежавате. Данъчни задължения във връзка с разпределения ликвидационен дял ще възникнат евентуално по реда на чл. 194 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ако сред собствениците на дружеството има чуждестранно юридическо лице, което не е местно за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по СЕИП, или местно юридическо лице, което не е търговец) и/или по реда на чл. 38, ал. 1 и 4 от Закона за данъка върху дохода на физическите лица - ако ликвидационният дял се разпределя в полза на местно физическо лице, което не е едноличен търговец, или на чуждестранно физическо лице. Съгласно цитираните разпоредби ликвидационният дял подлежи на облагане с данък 5 на сто, който следва да бъде удържан и внесен от платеца на дохода, т.е. от дружеството. Данъкът се начислява върху положителната разлика между стойността на ликвидационния дял и документално доказаната цена на придобиване на дела в дружеството. Това означава, че ако прекратяващото се дружество е било с основен капитал 5000 лв., при разпределянето на ликвидационен дял от 940 лв. данък не се дължи, тъй като разликата между стойността на ликвидационния дял и документално доказаната цена на придобиване на дяловете е отрицателна (940 - 5000 = 4060). Ако обаче дружеството е било учредено с капитал от 100 лв., данъкът следва да се начисли върху 840 лв. (940 - 100) и ще бъде в размер на 42 лв. Счетоводното записване е:
Дт с/ка Ликвидационен капитал 42
Кт ска Данък ликвидационен дял 42
При това положение сумата, която ще получат ефективно собствениците на дружеството, е 898 лв. (940 - 42). При изплащането є се съставя статията:
Дт с/ка Ликвидационен капитал 898
Кт с/ка Парични средства 898
След извършване на горните операции се съставя крайният ликвидационен баланс, в който няма стойности, т.е. нулев ликвидационен баланс.
В случай че разходите по ликвидацията превишават наличните парични средства, внесените от съдружниците собствени парични средства за покриването им се посочват в ликвидационния баланс като загуба и задължение.

Велко ДЖИЛИЗОВ - юрист
След прекратяване на ЕООД се провежда ликвидация, освен в случаите на преобразуване на дружеството (чл. 156, ал. 1 от ТЗ). Ликвидатор на дружеството е управителят, освен ако с учредителния акт или по решение на едноличния собственик на капитала е определено друго лице. Срокът за извършване на ликвидацията се определя по решение на едноличния собственик на капитала, освен в случаите, когато прекратяването се извършва от съда (чл. 266, ал. 2 от ТЗ). Когато прекратяването се извършва от съда, той определя ликвидаторите и срока на ликвидация (чл. 266, ал. 2 от ТЗ). По искане на контрольора съдът може да назначи други ликвидатори.
Извън случаите на прекратяване на ЕООД от съда, подлежащите на вписване обстоятелства при прекратяване и ликвидация на ЕООД се посочват в заявление по образец съгласно Приложение № Б6 от Наредба № 1 за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, като в поле № 1 “ЕИК и фирма” се посочват единният идентификационен код и фирмата на ЕООД, по чието регистърно дело обстоятелствата се заявяват за вписване, със следните полета: поле № 501 “Срок за ликвидация” - в него се посочва датата, на която изтича срокът за ликвидацията; и поле № 502 “Ликвидатори” - в него се посочват името и ЕГН/ЛНЧ на ликвидаторите. Съгласно чл. 49 от наредбата към заявлението следва да се приложат документите, установяващи прекратяването на ЕООД, назначаването на ликвидатор, определяне срока на ликвидация, както и удостоверение за уведомяване на териториалната дирекция на Националната агенция по приходите по чл. 77, ал. 1 от ДОПК, както и други документи съгласно изискванията на специални закони, когато се предвиждат такива. Ликвидаторите се вписват в търговския регистър, където се представят нотариално заверени съгласия с образци на подписите им (чл. 266 от ТЗ).
Заявленията заедно с приложените документи се подават в която и да е териториална служба по регистрация на Агенцията по вписвания по седалищата на окръжните съдилища. При приемането им се проверява самоличността на заявителя чрез съпоставяне на данните за заявителя, посочени в заявлението, и данните от документа за самоличност на заявителя. Заявителят полага подписа си върху всяко заявление пред служителя на агенцията, който приема заявлението. Когато заявителят вече е положил подписа си под заявлението, той подписва заявлението отново пред служителя на агенцията.
Ако заявлението се подава по поща, чрез приносител до службата по регистрация или по друг начин, при който е невъзможно заявлението да се подпише от заявителя в присъствието на длъжностно лице и да се провери неговата самоличност, тогава е необходима нотариална заверка на подписа на заявителя. В този случай се попълва поле “Нотариално удостоверяване” с всички описани реквизити и подписът на заявителя се заверява от нотариус или друго компетентно лице, извършващо нотариално удостоверяване на подпис. В този случай служителят на агенцията съпоставя данните за заявителя, посочени в заявлението, и данните от нотариалното удостоверяване на подписа му и приема заявлението и приложените към него документи, без да проверява самоличността на приносителя.
След успешна проверка на самоличността се проверява въз основа на ЕГН/ЛНЧ на заявителя, посочен в заявлението, дали в съответната държавна служба, отговаряща за личната регистрация на физически лица, съответства физическо лице с провереното име. Заявленията, подадени на хартиен носител, се въвеждат в информационната система чрез снемане на електронен образ от тях и приложените към тях документи. Идентичността на представените документи на хартиен носител с документите в електронна форма се удостоверява от служител на агенцията върху всяка страница. До доказване на противното се смята, че електронният документ, създаден по горепосочения начин, е идентичен с документа, подаден на хартиен носител.
Заявлението за вписване на прекратяването и обявяването на дружеството в ликвидация се разглежда от Агенцията по вписванията. Длъжностното лице от агенцията проверява наличието на прекратяване и обявяване в ликвидация и подлежащите на вписване обстоятелства в тази връзка, както и допустимостта на тяхното вписване. По подаденото заявление длъжностното лице по регистрацията се произнася най-късно до приключване на първия работен ден след приемането му, освен ако със закон е предвиден друг срок за произнасяне (чл. 19, ал. 2 от ЗТР). То може да постанови вписване или отказ за вписване. При постановено вписване длъжностното лице по регистрацията извършва в посочения срок и самото вписване. Вписването се извършва чрез последователно въвеждане на установената в закона информация в търговския регистър. При отказ за вписване, който задължително е мотивиран, заявителят може да го обжалва по предвидения от закона ред или да подаде ново заявление, отговарящо на нормативните изисквания. Основната последица от процедурата е вписването на прекратяването на ЕООД в търговския регистър и започване на производството по ликвидация.
Ликвидаторите представляват дружеството и имат правата и задълженията на изпълнителния му орган. Ликвидаторите могат да представляват дружеството само заедно (чл. 269, ал. 2 от ТЗ). Волеизявление към дружеството може да се приеме и от един ликвидатор. Ликвидаторите носят същата отговорност за дейността си по ликвидацията както управителите и другите изпълнителни органи на търговските дружества (чл. 266, ал. 1 от ТЗ).
Ликвидаторите са длъжни, като обявят прекратяването на дружеството, да поканят неговите кредитори да предявят вземанията си. Поканата се отправя писмено до известните кредитори и се обявява в търговския регистър (чл. 267 от ТЗ). Ликвидаторите са длъжни да уведомят Националната агенция за приходите за започналата ликвидация. Когато кредитор, който е уведомен, не предяви вземането си, дължимата сума се влага в банка на негово име. Ако някое задължение е спорно, имуществото се разпределя само след като се даде обезпечение на кредитора.
Ликвидаторите са длъжни да довършат текущите сделки, да съберат вземанията, да превърнат останалото имущество на дружеството в пари и да удовлетворят кредиторите. Те могат да сключват нови сделки само ако това се налага от ликвидацията. Ликвидаторите могат по съгласие с едноличния собственик на капитала и кредиторите да им прехвърлят отделни обекти от ликвидационното имущество, ако с това не се увреждат правата на останалите кредитори.
Съгласно чл. 270 от ТЗ ликвидаторите са длъжни да съставят баланс към момента на прекратяването на дружеството и доклад, който пояснява баланса. В края на всяка година те извършват годишно приключване и представят годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността си пред ръководния орган. Ръководният орган се произнася за приемането на началния баланс, на годишното приключване и за освобождаването от отговорност на ликвидаторите.
Имуществото, което остава след удовлетворяване на кредиторите, се разпределя между собствениците на капитала, а в случая се изплаща на едноличния собственик на капитала. Имуществото на дружеството се разпределя само ако са изминали шест месеца от деня, в който поканата до кредиторите е обявена в търговския регистър (чл. 272 от ТЗ). Ръководният орган на дружеството може, след като бъдат удовлетворени кредиторите, да отпише вземанията на дружеството, които са несъбираеми.
Когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, ликвидаторите следва да поискат заличаване на дружеството от търговския регистър. Но ако по-късно се установи, че са необходими по-нататъшни действия за ликвидацията, длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията назначава по молба на заинтересувания досегашните или други ликвидатори (чл. 273, ал. 2 от ТЗ).