Разяснение Изх. № 20-196 от 01.02.2011 г. на НАП
Относно: Данъчно Облагане и Дължими Осигурителни Вноски Върху Присъдено Обезщетение по КТ на Възстановен на Работа Служител
Във връзка с направено от Вас запитване до органите по приходи при ТД на НАП …… – офис ……, препратено ни по компетентност с писмо вх. № … от 14.01.2011 г. при Дирекция "ОУИ" ………………, Ви уведомяваме за следното:
Съгласно изложеното съдържание в писмото на 07.12.2007 г. сте съкратена от работа. На 01.02.2008 г. Ви е изплатено брутно обезщетение от 491.04 лв. по чл. 222, ал. 1 от КТ, от което са приспаднати дължимите удръжки. След Решение на ВКС № … от 09.07.2010 г. сте възстановена на заеманата преди уволнението длъжност от 27.08.2010 г. Пишете, че при изплащане на първата заплата Ви е изплатеното обезщетение по чл. 225 от КТ, върху което са удържани ДОД и осигурителни вноски и ви е прихваната сумата 491.04 лв., изплатена Ви първоначално по чл. 222, ал. 1 КТ. Възстановила сте паричните обезщетения за безработица към НОИ.
Интересувате се имате ли право да Ви бъдат възстановени удържаните данъци и осигуровки върху сумата 491.04 лв. по чл. 222, ал. 1 от КТ, тъй като за същия период са внесени осигуровки и ДОД по чл. 225 от КТ. Ако имате право какъв е реда за възстановяването им?
На основание чл. 222, ал. 1 от КТ работодателят дължи обезщетение на работник или служител за оставане без работа, което се изплаща при прекратяването на трудовия договор. Обезщетението се изплаща за срок не повече от 1 месец, освен ако не е предвидено обезщетение за по-дълъг срок.
Независимо, че към писмото си не прилагате Решението на ВКС, от изложеното става ясно, че заповедта за прекратяване на трудовия Ви договор е отменена като незаконосъобразна.
На основание чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Според регламента на чл. 24, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. Тъй като обезщетенията по чл. 222, ал. 1 и чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ не попадат в изключенията по чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ, нито са освободени от облагане на друго законово основание, същите представляват облагаем доход от трудово правоотношение за съответното физическо лице.
Съдебното решение е с конститутивно действие и с него е възстановено трудовото правоотношение между Вас и работодателя от датата на влизане на решението в сила. Следователно дължимите от осигурителя данък върху общия доход и осигурителни вноски върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода на оставане без работа стават изискуеми от датата на влизане в сила на решението, с което уволнението е признато за незаконно от съда.
Видно от приложените фишове при изплащане на цитираните по-горе обезщетения не се установи, че имате надвнесени данъчни задължения, тъй като брутното обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ е приспаднато изцяло от подлежащата на облагане сума, включваща обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ.
Относно задължителните осигурителни вноски, отговаряме следното:
Съгласно чл. 1, ал. 7, т. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВДОВ/ върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ не се дължат осигурителни вноски. При възстановяване на работник или служител на предишната работа след уволнение, признато за незаконно от компетентните органи, осигурителят е задължен да внесе осигурителни вноски изцяло за своя сметка за целия период – от уволнението до възстановяването му на работа, през който лицето е било без работа или е било осигурявано върху по-малък осигурителен доход вследствие на това уволнение /чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО/.
Дължимите осигурителни вноски върху обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ се внасят от работодателя и от лицето, като разпределението на вноските между тях, е посочено в чл. 6, ал. 3, т. 8 и т. 9 от КСО /чл. 9, ал. 3, т. 5 от КСО/.
От цитираните разпоредби следва, че в случая няма дублиране на лични осигурителни вноски, тъй като такива се дължат само върху обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ, докато по реда на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО /за периода на незаконното уволнение/ осигурителните вноски са за сметка на работодателя.
От изложената фактическа обстановка в запитването и приложените към него фишове от заплати е видно, че изплатеното Ви при уволнението обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ е прихванато от работодателя за сметка на присъденото от ВКС обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. При това прихващане е приспадната брутната сума на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ /491,04 лв./, включваща удържаните осигурителни вноски, които са за Ваша сметка /43,21 лв./. Доколкото основанието, на което е изплатено първото обезщетение, отпада с отмяната на заповедта за уволнение, би следвало да отпадне и основанието за внасяне на осигурителните вноски. Неоснователно внесените осигурителни вноски върху обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ, които са преведени по съответните сметки на държавното обществено осигуряване, могат да бъдат възстановени на осигурителя или прихванати срещу изискуеми публични вземания, събирани от НАП, по реда на чл. 128-129 от ДОПК– по негово искане, подадено в компетентната териториална дирекция на НАП, което следва да бъде придружено от подкрепящите го документи.
За възстановяване на осигурителните вноски върху обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ, които са за Ваша сметка, следва да се обърнете към Вашия работодател.