Ако става въпрос за онези платна 100/50 см - всяко едно от тях е на стойност, значително по-ниска от прага на същественост за ДМА и за това не се отчита амортизация, а изхабяване.
На времето имаше едни норми и в тях пишеше нещо за кратността на употреба на металните платна... Само дето тези норми отдавна не са задължителни, пък и вече доста трудно се намират. В новите подобни норми /разпространявани от СЕК и някои други издателства/ почти не се среща кофраж с метални платна. Доколкото съм наясно би трябвало технически компетентното лице във фирмата /управител, технически ръководител, технолог.../ да определи кратността на употреба /например 20- 30 пъти/ и при всяка употреба да намалявате стойността с определената част. На практика не всички платна се ползват еднакъв брой пъти и трудно се отчита кое точно колко пъти е употребено, а освен това някои платна се повреждат непоправимо и трябва да се бракуват. Аз практикувам /практикувах
/ следното: завеждам платната в подсметка към сметка Материали и при годишната инвентаризация заедно с техническия определяме степен на изхабеност. После изписвам съответната част от стойността. От 6-7 години сме бракували всички метални платна и сме ги предали на вторични суровини.