Министерски съвет внесе проект за изменение и допълнение на ДОПК, с който се предлага НАП да може да търси дължими данъци и осигуровки и от бивши акционери и съдружници. Предлага се отговорност за неплатени данъци и осигуровки да носят мажоритарните собственици и съдружници към момента на възникване на задълженията, които недобросъвестно прехвърлят притежавани от тях дялове или акции така, че да престанат да бъдат мажоритарни съдружници или акционери. Те ще отговарят за непогасените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, а отговорността е пропорционална на участието им в отчуждената част от капитала.
Като мотив за промените от финансовото министерство изтъкват, че при ревизионните производства са налице значителен брой случаи на ангажиране на отговорност на лица, които не са притежавали съответното качество на член на орган на управление, управител, прокурист, търговски представител или търговски пълномощник към момента на възникване на задълженията на дружеството. Тоест компанията е била прехвърлена преди ангажирането на отговорност.
С цел избягване на често срещани случаи в практиката, в които миноритарните собственици на капитала извършват поредица от сделки, с които променят собствеността на дружествата и в резултат на това избягват процедурата по обявяване в несъстоятелност, е предвидена отговорност за същите в случаите, в които едновременно или последователно, в период, не по-дълъг от три месеца, прехвърлят дружествени дялове или акции, чиято сума представлява мажоритарен дял от капитала. Предложеният срок от 3 месеца, в рамките на които могат да бъдат извършени горепосочените действия, е обвързан с предвидения в чл. 114, ал. 1 от ДОПК срок за извършване на ревизията и е с оглед на гарантиране на бързина и ефективност на производствата за ангажиране на отговорност по чл. 19 от ДОПК.
Другата нова хипотеза е свързана с мажоритарни съдружници и акционери, които са разпоредили действията по намаляване на имуществото, като отговорността не се отнася за тези от тях, които са гласували против увреждащите предприятието сделки, както и ако са получили скрито разпределение на печалбата (дивидент) и това обстоятелство не е декларирано в данъчните декларации.
Анализът на съдебните решения, постановени по жалби срещу ревизионни актове по чл. 19 от ДОПК, показва, че един от най-съществените пропуски и съответно основание за отмяна на ревизионни актове е свързан с обосноваването на субективната страна на извършваните действия на третите лица и на причинно-следствената връзка между тяхното поведение и непогасените задължения. В тази връзка във всички алинеи е въведено изискване за наличие на недобросъвестно поведение от страна на отговорните лица.
С оглед на масовите случаи в практиката на прехвърляне на предприятия, дружествени дялове или акции след започнало ревизионно производство за установяване на задълженията на юридически лица по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК, с измененията се предлага създаване на нова ал. 5 в чл. 19 от ДОПК, в която понятието „недобросъвестност“ се дефинира чрез необорима презумпция. Приема се, че недобросъвестно поведение е налице винаги, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване на задълженията или след започнал контрол по спазване на данъчното и/или осигурителното законодателство.
Включването на декларираните от лицата задължения в разпоредбата на чл. 19 дава възможност на органите по приходите да образуват производство за ангажиране на отговорност по чл. 19 от ДОПК не само в случаите, в които задълженията на юридическите лица по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК са установени с ревизионен акт, но и в случаите, в които лицето само е посочило дължимите от него задължения.
Разширява се кръгът на лицата, по отношение на които може да се ангажира отговорност по чл. 19 от ДОПК, като в този кръг се включват и лица, които по силата на нотариално заверено пълномощно от управителя на юридическото лице управляват цялостната му дейност, както и собствениците на капитала.
Предлага се въвеждане на отговорност и на всяко лице, което в хипотеза на скрито съучастие прикрива търговска дейност чрез неплатежоспособно юридическо лице (чл. 609 от Търговския закон). Скритото съучастие е правна фигура от облигационното и търговското право, при наличието на което правните действия, извършени от привиден участник в правоотношението, имат правни ефекти по отношение на скрития такъв. Аналогичен нормативен подход е възприет в разпоредбата на чл. 609 от Търговския закон. Приложима е в случаите, когато физическо или юридическо лице, независимо дали притежава търговско качество, извършва търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник-търговец, който действа като негово подставено лице или скрит пълномощник.
Текст на предложените изменения и допълнения в чл. 19 от ДОПК
„Отговорност на трето лице
Чл. 19. (1) Който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, както и лице, което по силата на нотариално заверено пълномощно от управителя на юридическо лице управлява цялостната му дейност, укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение.
(2) Управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, както и лице, което по силата на нотариално заверено пълномощно от управителя на юридическо лице управлява цялостната му дейност, носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 в случаите, в които недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски:
1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните;
2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.
(3) Отговорност по ал. 2 носят мажоритарни съдружници или акционери, когато действията са извършени по тяхно решение, с изключение на гласувалите против.
(4) Отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и 3 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.
(5) Мажоритарните собственици на капитала, включително мажоритарните съдружници или акционери, имащи това качество към момента на възникване на задълженията, които недобросъвестно прехвърлят притежавани от тях дялове или акции така, че да престанат да бъдат мажоритарни съдружници или акционери, отговарят за непогасените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Отговорността е пропорционална на участието им в отчуждената част от капитала. Недобросъвестност е налице, когато съдружникът или акционерът е знаел, че дружеството е свръхзадлъжняло или неплатежоспособно и разпореждането е извършено преди обявяването на несъстоятелност или отхвърлянето на искането за обявяване в несъстоятелност.
(6) Отговорността по ал. 5 носят и лицата, съдружници или акционери, които притежават миноритарни дялове от капитала, когато едновременно или последователно за период, не по-дълъг от 3 месеца, недобросъвестно прехвърлят дружествени дялове или акции, чиято обща сума представлява мажоритарен дял от капитала. Тази алинея не се прилага за дружества, чиито акции са предмет на публично предлагане.
(7) Лицата, които са действали в скрито съучастие дължат солидарно с неплатежоспособното юридическо лице неплатените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски така, както биха възникнали за неплатежоспособното юридическо лице.
(8) Собствениците на капитала, включително съдружниците или акционерите, които са получили скрито разпределение на печалбата, отговарят за неплатените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на юридическото лице за периода, в който са притежавали това качество, до размера на полученото освен ако скритото разпределение е декларирано.
(9) Смята се, че е налице недобросъвестност по смисъла на ал. 2 и 3, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване на задълженията до една година от декларирането и/или издаването на акта за установяване на задължението.
(10) Смята се, че е налице недобросъвестност по смисъла на ал. 2, 3 и 5, когато действието е извършено, след като е образувано производство по реда на този кодекс за контрол по спазване на данъчното и/или осигурителното законодателство до шест месеца от приключване на производството.“