Здравейте,
Моля, помогнете с този казус.
Служител, назначен преди 7 месеца, все още в изпитателен срок, вече е използвал 60 дена в болнични (първични и вторични, с прекъсвания) за гледане на болен член на семейство (деца).
По това, което чета, НОИ ще спрат да изплащат обезщетение за тази календарна година, обаче възниква в мен въпросът работодателят трябва ли да продължава да плаща първите два дена за всеки първичен болничен?
Въпросът е провокиран от това, че едното законът го нарича "обезщетение", което не се дължи след 60тия ден, а първите два дена от работодател не се наричат "обезщетение". Те всъщност не се наричат никак. Чл 40, ал.5 от КСО само обяснява какъв е размера на това, което се изплаща, и това "изплащане", не е класифицирано нито като обезщетение, нито като възнаграждение.
Същият служител, след като е предупреден, че НОИ ще спрат изплащанията по бъдещи болнични, започва да излиза в болнични за самия себе си. Фрапиращото е, че казва една диагноза на работодателят си, а после пристигат болнични листове със съвсем други и несвързани диагнози.
Как се обжалват подобни болнични листове? Те са издадени всеки път от различни лекари, очевидно опериращи под шапката на един медицински център.
Благодаря!