Привет, колеги!
Въпросът ми е следният - има ли някакви ограничения за използването на чл. 21, ал.2 от ЗДДС като основание за неначисляване на ДДС заедно с чл. 86, ал. 3 ? Изключвам тези, регламентирани в чл.21, от ал.3 до ал.7.
С две думи търся подводни камъни при тълкуването доколко сделката при предоставяне на услуги е на и извън територията на страната
Цитирам съответните членове :
Закон за данък върху добавената стойност
Място на изпълнение при доставка на услуга
Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
(2) Мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Задължение за начисляване на данъка от регистрирано лице
Чл. 86.
(3) Не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
Благодаря за съдействието!