В "Държавен вестник", бр. 85 от 15.09.2026 г. е обнародван ЗИД на ДОПК, с който в кодекса е създаден нов раздел IIIб "Автоматичен обмен на информация за криптоактиви" (чл. 142ю - 142я10). Новите правила са в сила със задна дата от
1 януари 2026 г. Според тях доставчиците на услуги за криптоактиви (борси, платформи, брокери и попечители) вече са задължени веднъж годишно да подават в НАП подробна информация за клиентите си и за извършените от тях сделки, а НАП обменя тези данни автоматично с всички държави от ЕС и с партньорски юрисдикции извън Съюза. Първото подаване на информация обхваща цялата 2026 г.
и е в срок до 30 юни 2027 г.Промените транспонират Директива (ЕС) 2023/2226 (DAC8) и въвеждат глобалния стандарт CARF на ОИСР. Казано накратко, ако купувате, продавате или разменяте криптоактиви чрез платформа, от тази година информация за вашите сделки се предоставя на данъчната администрация, без вие да подавате каквото и да е.
Какво точно ще получава НАП за васОбхватът на информацията по чл. 142я2 от ДОПК е широк. За всеки ползвател на криптоактиви - физическо лице или фирма, доставчикът подава пълна идентификация: имена, адрес, държава на данъчна резидентност, данъчен номер (у нас това по правило е ЕГН за физическите лица и ЕИК/БУЛСТАТ за фирмите и самоосигуряващите се), а за физическите лица също дата и място на раждане. При ползвател-фирма информация се подава и за контролиращите я физически лица със същия набор лични данни. Към идентификацията се добавя информацията за сделките за всеки вид криптоактив поотделно:
•
Покупки на криптоактиви срещу пари (фиатна валута) - платената брутна сума, броят единици и броят сделки.
•
Продажби на криптоактиви срещу пари - получената брутна сума, броят единици и броят сделки.
•
Замени на криптоактиви за други криптоактиви - справедливата пазарна стойност и на придобитите, и на прехвърлените активи. Тоест сделката биткойн срещу етер, при която не минавате през пари, също се включва в подаваната информация.
•
Плащания за стоки и услуги - когато плащате с криптоактиви за стока или услуга (например автомобил или имот) и стойността надхвърля равностойността
на 50 000 щатски долара, прехвърлянето се посочва изрично като такова плащане.
•
Всички други прехвърляния към вас и от вас, включително агрегираната стойност на прехвърлянията към адреси в децентрализирания регистър, за които доставчикът не знае да са свързани с друг доставчик или финансова институция. На практика това означава, че тегленията към частен портфейл (self-custody wallet) също се отразяват в подаваната информация.
Информацията е агрегирана на годишна база. НАП не получава всяка транзакция поотделно в реално време, а годишната картина за това колко сте купили, продали, разменили и прехвърлили, в какви обеми и с колко на брой сделки.
Кой подава информация за вас
Задължението е изцяло на доставчиците, а вие не подавате нищо в НАП. Предоставящ информация доставчик на услуги за криптоактиви е:
• Всяко дружество, лицензирано да предоставя услуги за криптоактиви по Регламент (ЕС) 2023/1114 (MiCA) - борси, брокери, попечители, платформи за търговия, включително банки с такива услуги в лиценза. У нас лицензите издава КФН, а десетки дружества с лиценз от друга държава членка също оперират на българския пазар и попадат в същия режим.
• Крипто оператори извън обхвата на MiCA - без европейски лиценз, но с клиенти, които са местни лица на ЕС. Такъв оператор е длъжен да се регистрира в една държава членка по свой избор и оттам да подава информация за всичките си клиенти от Съюза. Регистрацията у нас е пред изпълнителния директор на НАП, който издава индивидуален идентификационен номер, а регистрацията се вписва в централния регистър, поддържан от Европейската комисия.
Обхватът на услугите е широк. Освен покупко-продажбата и попечителството, в определението за услуги за криптоактиви изрично са включени залагането (staking) и отдаването в заем (lending) - т. 69 от § 1а на ДР на ДОПК.
Извън подаването на информация по този ред остават цифровите валути на централните банки и електронните пари. Те не са "криптоактив, за който се предоставя информация". Това обаче не означава, че са невидими. За тях действа другият канал, на който ще се спрем по-долу.
Декларацията, която борсата ще ви поиска
За да определи на коя държава се предоставя информацията, доставчикът е длъжен да събере от всеки клиент декларация за данъчна резидентност и да провери нейната достоверност по процедурите за комплексна проверка.
Тук има важна последица за самия ползвател. Ако не предостави изискваната информация след най-малко две писмени напомняния и изтичане на 60-дневен срок от първоначалното искане, доставчикът не допуска осъществяването на сделки от него (чл. 142я8, ал. 1). На практика без декларация доставчикът спира сделките ви.
Практическият съвет е декларацията да бъде попълнена коректно. Тя определя коя администрация получава данните ви. Невярната резидентност не скрива информацията, а само я насочва към грешна администрация и създава повече проблеми, отколкото решава.
Нещо повече, посочването на неверни данни в декларацията е самостоятелно нарушение. Глобата за физическо лице е от 1000 до 3000 евро (чл. 278и, ал. 9), а при повторност е в двоен размер.
Кога се подава и обменя информацията - времева линия
• От 1 януари 2026 г. - режимът действа със задна дата. За всички сделки от началото на годината се подава информация.
• До 30 юни 2027 г. доставчиците подават към НАП (или към администрацията на държавата, в която подават) информацията за 2026 г.
• До 9 месеца след края на календарната година администрациите обменят получената информация помежду си. Първият обмен между държавите се очаква през септември 2027 г.
Тоест през 2027 г. НАП ще разполага с данните за крипто активността ви през цялата 2026 г., включително за сделките, които сте направили, преди законът да бъде обнародван. Списъкът на партньорските юрисдикции извън ЕС, с които България обменя, се публикува на интернет страницата на НАП.
Какво значи това за данъците ви
Първото и най-важно е, че новият режим не създава нов данък. Доходите от криптоактиви се облагат и в момента - при физическите лица печалбата от продажба или замяна на криптоактиви е облагаем доход по чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ (виртуалните валути са изрично в разпоредбата от 2024 г., а от юли 2025 г. терминът е "криптоактиви") и се декларира с годишната данъчна декларация, а при фирмите резултатът от сделките участва в данъчната основа по ЗКПО. Нищо от това не се променя.
В свое становище от 2026 г. НАП разглежда точно този случай при търговия с акции и криптоактиви през Revolut - кога се прилагат 10% по чл. 33, ал. 3 и кога дейността е търговия по занятие с 15% (пълният текст на становището е достъпен за абонати с платен достъп
тук).
Новото е насрещната информация. Досега НАП научаваше за крипто доходите основно от самите лица, ако ги декларират. От 2026 г. администрацията получава данните и от другата страна - от борсите и платформите. Декларираното от вас вече ще може да се съпоставя автоматично с подаденото за вас.
Две особености заслужават внимание: • Замяната крипто за крипто е облагаемо събитие по ЗДДФЛ и в момента. Не е необходимо доходът да е получен в пари, за да е налице облагаемо събитие. Досега тези сделки оставаха практически невидими, а от 2026 г. за тях се подава справедливата им пазарна стойност.
• Прехвърлянето към частен портфейл не е облагаемо събитие само по себе си, но информация за него се подава. Преместването на активи извън борсата не изтрива историята на сделките, направени през нея.
Изводът е, че доходите от крипто за 2026 г. подлежат на деклариране догодина и за първи път НАП ще има с какво да ги сверява.
Електронните пари и е-портфейлите
Същият закон разширява и действащия обмен на финансова информация (CRS). В определението за депозитна сметка вече изрично влизат сметките с електронни пари и цифровите валути на централните банки (т. 24 от § 1а на ДР). Това означава, че за салдата по сметки за електронни пари при чуждестранни институции се подава информация по реда на финансовите сметки, както за банковите.
Предвидено е изключение за малките сметки. Депозитна сметка с електронни пари е изключена от подаване на информация, ако 90-дневната средна наличност в края на деня не надвишава равностойността на 10 000 щатски долара (т. 39, буква "ж").
За доставчиците и техните счетоводители
Накратко за професионалната страна на режима:
• Задължени лица са лицензираните по MiCA доставчици и регистрираните крипто оператори (чл. 142я). Информацията се подава в една държава членка. Българските лицензирани дружества подават към изпълнителния директор на НАП.
• Срокът е ежегоден до 30 юни на годината, следваща отчетната.
• Комплексната проверка на клиентите (самодекларации, проверка на резидентността) е задължителна и предхожда подаването. При отказ на клиента се прилага блокирането на сделки след 60 дни.
• Санкциите по чл. 278и от ДОПК: за неподаване на информация в срок имуществената санкция е от 5000 до 10 000 евро за юридическите лица. За непълна или невярна информация - 150 евро за всеки ползвател или контролиращо лице, за които е допуснато нарушението (100 евро, когато доставчикът е физическо лице).
• Крайната мярка: При неизпълнение на задължението за регистрация или при прекратена регистрация изпълнителният директор на НАП подава искане до председателя на Софийския районен съд да постанови спиране на достъпа до интернет страницата или приложението на оператора, до регистрирането му в България или в друга държава членка (чл. 142я7, ал. 7).
Защо се въвежда
Промените транспонират Директива (ЕС) 2023/2226 (DAC8), която разширява административното сътрудничество в ЕС с нов вид автоматичен обмен на информация за криптоактивите и стъпва върху глобалния стандарт CARF (Crypto-Asset Reporting Framework) на ОИСР, по който се присъединяват и юрисдикции извън Съюза. Логиката на законодателя е, че доходите от криптоактиви се облагат, но администрациите нямаха източник на насрещна информация за тях, за разлика от банковите сметки, обменяни по CRS от години.
Директивата изисква новите правила да се прилагат
от 1 януари 2026 г., затова законът действа със задна дата от тази дата. Срокът за транспониране изтече на 31 декември 2025 г. и на 30 януари 2026 г. Европейската комисия образува процедура за нарушение срещу България заради закъснението.
Същите промени въведоха и ново деклариране на дивидентите към физически лица от ЕС по чл. 73а от ЗДДФЛ, който разгледахме подробно
тук.
Какво да направите сега
Ако имате криптоактиви: • Съберете историята на сделките си за 2026 г. Повечето платформи предоставят годишни извлечения. Те ще са ви необходими за декларирането догодина и за евентуална съпоставка с подаденото от платформите.
• Проверете декларацията за данъчна резидентност в профилите си дали е попълнена коректно. Без нея борсата ще блокира търговията ви след 60 дни.
• Планирайте декларирането на доходите от 2026 г. с годишната данъчна декларация, насрещната информация при НАП вече ще съществува.
Ако сте счетоводител: • Идентифицирайте клиентите с крипто сделки. От 2026 г. тези доходи са видими за НАП и разговорът за декларирането им е добре да се проведе сега, а не при проверка.
• Проверете има ли сред клиентите ви доставчици на услуги за криптоактиви или оператори извън MiCA. За тях текат задълженията за регистрация, комплексна проверка и подаване на информация до 30 юни 2027 г.
Вижте още
Какво научава НАП автоматично от чужбина и от платформите? Всички канали на обмена в един поглед
kik.infoпо-бързо| по-лесно| по-сигурно
За абонамент за пълен достъп тук.