Данните в НАП постъпват от работодатели и платци на доходи, от банки и финансови институции по цял свят, от онлайн платформите за наеми и продажби, а от 2026 г. и от криптоборсите. С ДВ, бр. 85 от 15.09.2026 г. обхватът се разшири още. Добавиха се дивидентите към лица от ЕС, криптосделките, електронните пари и становищата, издадени на физически лица за големи сделки. Информацията стига до НАП по осем канала, които в тази статия събирахме на едно място.
Всички канали в един поглед
Подредихме каналите от най-масовите към най-специализираните. При всеки от тях започваме с това, какво научава НАП за българските лица, и завършваме с информацията, която НАП изпраща на другите държави. Каналите от 1 до 4 засягат най-много лица, а каналите от 5 до 8 се отнасят до по-тесни кръгове, като американските граждани, големите сделки и многонационалните групи.
1. Сметки в чужди банки и електронни пари
Финансовите институции в чужбина предоставят на своите администрации информация за сметките на българските данъчни резиденти, а администрациите я изпращат на НАП веднъж годишно. Обменът се извършва по глобалния стандарт CRS, а в ЕС по директивата DAC2 (раздел IIIа от глава шестнадесета на ДОПК). България обменя такава информация с всички държави от ЕС и с десетки юрисдикции извън Съюза.
НАП получава салдата по сметките, лихвите, дивидентите, доходите от финансови активи и стойността на застраховките с откупна стойност, заедно с пълната идентификация на титуляря, а когато титулярят е дружество, и на контролиращите го лица. От 2026 г. в обхвата изрично влизат и сметките с електронни пари и цифровите валути на централните банки (§ 1а, т. 24 от ДР на ДОПК). Изключени са сметките с електронни пари, чиято 90-дневна средна наличност в края на деня не надвишава равностойността на 10 000 щатски долара (§ 1а, т. 39, буква "ж").
Българските финансови институции подават информацията към НАП до 30 юни, а обменът между държавите се извършва до 9 месеца след края на годината. По същия ред НАП изпраща на другите държави информация за сметките, които техните местни лица имат в български банки.
Пример: Българин има сметка в гръцка банка и сметка в Revolut с литовски IBAN. Салдата и доходите по двете сметки се предоставят на НАП всяка година заедно с ЕГН на титуляря.
От практиката на НАП: В становище от 2020 г. администрацията разяснява, че временната работа в чужбина, второто гражданство или имотът в друга държава сами по себе си не променят данъчната резидентност на титуляря, затова не променят и държавата, на която се предоставя информацията. Изключение е американското гражданство, което за целите на FATCA винаги прави лицето американско лице (вижте канал 5). Когато при промяна в обстоятелствата титулярят откаже да предостави декларация и доказателства, финансовата институция подава информация за сметката към всяка юрисдикция, за която има индикация, а законът ѝ позволява и да закрие сметката (чл. 142ш, ал. 2 от ДОПК).
2. Продажби и наеми през онлайн платформи
Операторите на платформи като Booking, Airbnb и OLX подават всяка година информация за продавачите и наемодателите, които извършват през тях отдаване под наем на недвижим имот, лични услуги, продажба на стоки или отдаване под наем на превозни средства. Режимът е по директивата DAC7 и е уреден в чл. 143я5 - 143я13 от ДОПК. Българските оператори подават информацията на НАП, включително за българските си продавачи, а за българите, които продават или отдават имоти през чуждестранни платформи, НАП получава информацията от другите държави.
За всеки продавач платформата подава пълната му идентификация, възнагражденията по тримесечия, броя на сделките и банковата сметка, по която получава сумите. При наемите платформата посочва и адреса и кадастралния идентификатор на всеки отдаван имот.
Информация не се подава за дребните продавачи на стоки, които през годината са направили по-малко от 30 продажби и общият размер на възнагражденията им не надвишава 2000 евро (чл. 143я9, ал. 4, т. 4). Извън обхвата са и държавните образувания, дружествата, чиито акции се търгуват на борса, и образуванията с над 2000 наемни дейности за един обявен имот годишно, каквито обикновено са хотелите.
Операторите подават информацията до 31 януари на следващата година и в същия срок предоставят на всеки продавач справка за подадената за него информация (чл. 143я11, ал. 6). Обменът между държавите се извършва до края на февруари, като при наем на имот информацията се предоставя и на държавата, в която се намира имотът. По същия ред НАП изпраща на другите държави информацията, подадена от българските оператори за техните местни лица.
Пример: За наемодател с апартамент в Сандански, обявен в Booking, платформата подава възнагражденията му по тримесечия, адреса и кадастралния идентификатор на имота. За продавач с 40 продажби в OLX за общо 1500 евро също се подава информация, защото изключението изисква едновременно по-малко от 30 продажби и не повече от 2000 евро, а тук продажбите са повече.
От практиката на НАП: Режимът е сред най-често запитваните и администрацията вече е очертала границите му в поредица становища.
• Български оператор подава информация за всичките си продавачи, включително за българските местни лица, защото законът обхваща и изцяло вътрешните случаи (становище).
• Мобилното приложение на банка, през което се предлагат само продукти на банката и на свързани с нея дружества, не е платформа по смисъла на закона (становище).
• За ресторантьорските поръчки се подава информация като за продажба на стоки, а билетите за театър и концерти и посещенията в аквапарк остават извън обхвата (становище).
• Сайт само за обяви, при който операторът не знае и не може с разумни усилия да узнае възнаграждението по сделките, не подава информация, но ако добави функция за директно купуване, режимът се прилага независимо откъде минава плащането (становище).
НАП изрично отбелязва, че материята е нова и разбиранията се развиват, включително с указанията на ОИСР.
3. Сделки с криптоактиви
От 1 януари 2026 г. доставчиците на услуги за криптоактиви, а това са борсите, брокерите и попечителите, подават поименна информация за клиентите си и за сделките им. Режимът е по директивата DAC8 и е уреден в новия раздел IIIб от глава шестнадесета на ДОПК. Българските доставчици подават информацията на НАП, включително за българските си клиенти, а за българите, които търгуват през чуждестранни доставчици, НАП получава информацията от другите държави.
Информацията обхваща покупките и продажбите на криптоактиви срещу пари, замените на криптоактиви за други криптоактиви, плащанията за стоки и услуги със стойност над 50 000 щатски долара и прехвърлянията, включително към частни портфейли. Данните се подават обобщени за годината, поотделно за всеки вид криптоактив, а не транзакция по транзакция.
Доставчиците подават информацията до 30 юни на следващата година, а администрациите я обменят до 9 месеца след края на годината. Първото подаване обхваща цялата 2026 г. и е в срок до 30 юни 2027 г. По същия ред НАП изпраща на другите държави информацията, подадена от българските доставчици за техните местни лица. Подробно разгледахме режима тук.
Пример: За българин с акаунт в Binance се подава поименна информация за покупките, продажбите и замените му през 2026 г., обобщени за годината, както и за тегленията към личен портфейл.
4. Доходи и имоти в друга държава от ЕС
Държавите от ЕС си обменят автоматично информация за доходите и имуществото на лицата, които са местни за данъчни цели на друга държава членка (чл. 143з, ал. 1 от ДОПК). Така НАП получава от чуждите администрации данни за българските резиденти, които имат имоти, работят, получават пенсия или други доходи в друга държава от ЕС.
Обменът обхваща собствеността и доходите от продажба или замяна на недвижимо имущество, доходите от наем, трудовите възнаграждения, възнагражденията по договори за управление и контрол, пенсиите, застрахователните обезщетения по застраховки "Живот" и авторските и лицензионните възнаграждения. От 2026 г. към тях се добавят и дивидентите, изплатени на физически лица, с изключение на тези, за които информация се подава по реда на финансовите сметки (канал 1).
Информацията за една година се обменя до 30 юни на следващата година, затова първият обмен на информация за дивидентите е до 30 юни 2027 г. По същия ред НАП изпраща на другите държави информация за техните местни лица с доходи от България. НАП събира тези данни от справките на платците по ЗДДФЛ и ЗКПО (чл. 73, 73а), от НОИ за пенсиите и от Агенцията по вписванията за имотите до 30 април на следващата година.
Пример: При българин с апартамент в Гърция гръцката администрация изпраща на НАП данните за собствеността, продажбата или наема. Точно по тази линия текат и настоящите проверки на български граждани с имоти в Гърция.
От практиката на НАП: Според становище на НАП българско местно лице с апартамент в Гърция декларира дохода от наем в България с годишната данъчна декларация. При обикновен наем се прилага чл. 31 от ЗДДФЛ с 10% данък след приспадане на 10% разходи, а при настаняване на туристи, включително чрез платформи, доходът се облага като стопанска дейност на търговец с 15% данък (чл. 26, ал. 7). Двойното облагане се урежда с приложение 9 или 10 и удостоверение за платения в Гърция данък, а самият имот се декларира в приложение 8, дори когато не носи доход.
В обратната посока, според друго становище, доходите от наем на германски данъчни резиденти с имот в България са от източник в страната и се облагат с окончателен данък от 10% върху брутната сума (чл. 37, ал. 1, т. 4). Данъкът се декларира по чл. 55, ал. 1 от платеца или от самия наемодател, а лицата от ЕС и ЕИП могат да изберат преизчисляване по реда за местните лица с признаване на 10% разходи (чл. 37а). Информацията за тези наеми се подава от платците по чл. 73а и е част от данните, които НАП изпраща на другите държави.
5. Сметки на американски лица (FATCA)
Българските финансови институции идентифицират клиентите си, които са американски лица, и предоставят на НАП информация за сметките им. НАП обменя тази информация със Службата за вътрешни приходи на САЩ по споразумението между България и САЩ за прилагане на FATCA. Режимът е паралелен на CRS, уреден е в раздел IIIа от глава шестнадесета на ДОПК и действа от 2015 г.
Каналът засяга българите с американско гражданство или зелена карта, които се смятат за американски лица независимо от това къде живеят.
Пример: Лице с американско гражданство или зелена карта живее в София и има сметка в българска банка. Банката го идентифицира като американско лице и информацията за сметката му се предоставя на данъчната служба на САЩ, независимо че лицето живее и плаща данъци в България.
6. Предварителни данъчни становища и споразумения за ценообразуване
Държавите от ЕС обменят помежду си издадените предварителни трансгранични данъчни становища и предварителните споразумения за ценообразуване (APA) по директивата DAC3 (чл. 143з, ал. 10-19 от ДОПК). Така НАП получава информация и за становищата на чужди администрации, които засягат български данъчни резиденти и български дружества.
Новото от 2026 г. е, че се обменят и становищата, издадени само на физически лица. Те се обменят, когато сумата на сделката или поредицата от сделки надхвърля 1 500 000 евро или когато становището определя дали лицето е местно за данъчни цели (ал. 17). Каналът е насочен към физическите лица с големи сделки и имущество.
Информацията се обменя незабавно след издаването на становището, но не по-късно от три месеца след края на полугодието, в което е издадено.
Пример: Когато българин получи от кипърската администрация становище за сделка над прага или за данъчната си резидентност, НАП научава за становището.
7. Трансгранични данъчни схеми
Консултантите, а в определени случаи и самите данъчно задължени лица, са длъжни да разкриват пред НАП трансграничните схеми с потенциален риск от избягване на облагане. Режимът е по директивата DAC6 и е уреден в чл. 143я - 143я4 от ДОПК. Схемите се разпознават по каталог от 15 категории отличителни белези, сред които са уговорките за поверителност, хонорарът според данъчното предимство, веригите с непрозрачна собственост и заобикалянето на CRS.
Схемата се разкрива в 30-дневен срок и получава уникален номер, който се посочва в годишната декларация за всяка година, в която тя има данъчен ефект. Държавите членки обменят информацията за разкритите схеми чрез централен регистър на ЕС, затова НАП научава и за схемите, разкрити в други държави, които засягат България.
Пример: Адвокатска кантора структурира за клиент прехвърляне на печалби към дружество в юрисдикция без корпоративен данък, като основната цел е данъчното предимство. В този случай кантората е длъжна да разкрие схемата пред НАП в 30-дневен срок, а ако се позове на професионална тайна, схемата разкрива клиентът.
От практиката на НАП: При схема с консултанти в няколко държави първоначалното разкриване се прави в една от тях и схемата получава уникален номер, валиден в целия ЕС. Българските консултанти подават допълнително разкриване само за известните им етапи под същия номер, а дружеството, което прилага схемата, я посочва в годишната си декларация по чл. 92 от ЗКПО за всяка година с данъчен ефект (становище).
8. Отчети по държави на многонационалните групи
Многонационалните групи с общи консолидирани приходи над 750 000 000 евро за предходната година (чл. 143х, ал. 6 от ДОПК) подават отчет по държави. Режимът е по директивата DAC4 и е уреден в чл. 143т и сл. от ДОПК. Отчетът съдържа приходите, печалбата преди облагане, платения и начисления корпоративен данък, капитала, натрупаната печалба, броя на наетите лица и материалните активи за всяка юрисдикция, в която групата извършва дейност (чл. 143ф, ал. 2).
Каналът засяга само големите групи, но българските дъщерни дружества на такива групи имат собствено задължение за уведомление по чл. 143ш, дори когато отчетът се подава от дружеството майка в чужбина. Отчетът се подава до 12 месеца след края на отчетната година, а НАП го обменя с държавите, в които групата има съставни предприятия, до 15 месеца.
Пример: Когато българско ЕООД е дъщерно дружество на германска група с приходи над прага, групата подава отчета в Германия, а НАП получава данните за цялата група, включително колко печалба и данък декларира българското дружество на фона на останалите държави.
От практиката на НАП: Задължението за уведомлението по чл. 143ш е на българското съставно дружество и се запазва при промени в собствеността. В становище от 2024 г. администрацията приема, че дружество, сменило групата си през годината, подава уведомление за всяка от групите, на които е било съставно предприятие при надхвърлен праг, като за една отчетна година може да се подадат няколко уведомления и корекции.
Как работи обменът
Обменът работи в двете посоки. НАП получава от другите държави информацията за българските данъчни резиденти, а именно за сметките им в чуждестранни банки, продажбите им през платформи, криптосделките им при чуждестранни доставчици, заплатите и пенсиите им от чужбина и имотите и наемите им в други държави. Обратно, НАП изпраща на другите държави информацията за техните местни лица, която у нас подават платците на доходи, банките, платформите и криптодоставчиците.
Водещият принцип е данъчната резидентност. Информацията се предоставя на държавата, на която лицето е местно за данъчни цели, независимо къде се намира доходът, сметката или платформата. Затова коректното определяне на резидентността вече не е теоретичен въпрос, защото тя определя коя администрация каква информация получава.
Календарът на информацията за една отчетна година изглежда така:
• До 31 януари на следващата година операторите на платформи подават информацията за продавачите си и предоставят справка на самите продавачи.
• До 31 януари платците на доходи подават и информацията по чл. 73а от ЗДДФЛ, включително за дивидентите, с декларацията по чл. 55 за четвъртото тримесечие.
• До края на февруари НАП обменя с другите държави информацията от платформите.
• До 30 април НОИ и Агенцията по вписванията подават към НАП данните за пенсиите и имотните сделки на чуждестранни лица.
• До 30 юни криптодоставчиците и финансовите институции подават годишната си информация към НАП, а НАП изпраща на другите държави информацията за доходите по чл. 143з, ал. 1.
• До 9 месеца след края на отчетната година НАП обменя с другите държави информацията за финансовите сметки и за криптоактивите.
За криптоактивите първата отчетна година е 2026 г. Доставчиците подават информацията до 30 юни 2027 г., а първият обмен между държавите се очаква през септември 2027 г.
Практическото значение на календара е, че когато НАП изпраща запитване или започва проверка през есента, тя вече разполага с пълния набор от чуждестранни данни за предходната година.
Новото от 2026 г. на едно място
ДВ, бр. 85 от 15.09.2026 г. и свързаните изменения разшириха обмена в пет посоки, всичките в сила от 1 януари 2026 г.
• Дивиденти. Дивидентите към физически лица от ЕС влязоха в чл. 143з, ал. 1 с ново деклариране по чл. 73а от ЗДДФЛ, което разгледахме подробно тук.
• Криптоактиви. За криптосделките се подава поименна информация по новия раздел IIIб, а кой и какво подава за вас разгледахме тук.
• Електронни пари. Сметките с електронни пари и цифровите валути на централните банки влязоха в обмена на финансови сметки, с изключение на сметките с електронни пари до 10 000 щатски долара.
• Становища за физически лица. Становищата, издадени на физически лица, се обменят при сделка над 1 500 000 евро или при становище за данъчна резидентност.
• Глобален минимален данък. Обменът обхвана и информационните декларации по глобалния минимален данък (чл. 143з, ал. 20-27), като този канал засяга само групите в обхвата на глобалното минимално облагане.
Законът вече изисква от НАП и ефективно използване на данните. Новият чл. 143з1 задължава агенцията периодично да преглежда как интегрира информацията от обмена в оценката на риска и контролната си дейност. На практика получената информация влиза в системите за селекция на проверки.
Подготовка за съпоставката с НАП
Съпоставката между декларираното от лицата и подадената за тях информация вече е стандартният инструмент на данъчния контрол.
Ако сте физическо лице
1. Проверете кои канали ви засягат. Такива са сметката в чужда банка или в Revolut, имотът или наемът в чужбина, продажбите през платформи и криптосделките.
2. Декларирайте доходите си. Доходите от тези източници се декларират с годишната данъчна декларация, защото НАП вече получава насрещна информация за тях.
3. Пазете документите. Съхранявайте извлеченията и справките от банките, платформите и борсите, както и удостоверенията за платен данък в чужбина.
4. Попълвайте коректно декларациите за резидентност. Банките, платформите и борсите ви искат декларация за данъчна резидентност, а тя определя коя държава получава информацията за вас.
Ако сте счетоводител
1. Прегледайте клиентите по каналите. Проверете кой има чуждестранни съдружници, сметки или доходи в чужбина, продажби или наеми през платформи, криптоактиви или имоти в други държави. За всеки от тези клиенти вече се обменя информация, а настоящите проверки на лица с имоти в Гърция показват как тя се превръща в контролни действия.
2. Съберете документите предварително. Подгответе банковите извлечения, отчетите от платформите и борсите, договорите за наем и удостоверенията за платен данък в чужбина. Продавачът получава справка от платформата до 31 януари, затова я изисквайте от клиента.
3. Говорете с клиента преди писмото от НАП. Доходите от чужбина, от платформите и от криптоактивите се декларират, защото насрещната информация вече е в системата и е въпрос на време съпоставката да ги открои.
4. Внимавайте с резидентността при мобилните клиенти. Тя определя на коя държава се предоставя информацията, а от 2026 г. становището за данъчна резидентност е и изрично основание за обмен.
Къде е уреден обменът
Автоматичният обмен е уреден в глава шестнадесета от ДОПК. Чл. 143з урежда обмена на информация за доходите и за становищата, раздел IIIа урежда финансовите сметки по CRS и FATCA, а новият раздел IIIб урежда криптоактивите. Отчетите по държави са уредени в чл. 143т и сл., трансграничните схеми в чл. 143я - 143я4, а операторите на платформи в чл. 143я5 - 143я13. Пълния текст на ДОПК можете да намерите в нормативната база на КиК Инфо тук.
Повече от практиката на приходната администрация по автоматичния обмен, включително за платформите, отчетите по държави и данъчните схеми, можете да откриете в модула Становища на НАП с AI обработка, като пълните текстове са достъпни с платен абонамент.
kik.info
по-бързо| по-лесно| по-сигурно
За абонамент за пълен достъп тук.
