От наредбата :
Чл. 42. (1) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.) Размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 1 - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.) Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ се изплаща и в случаите, когато към датата на прекратяване на трудовото правоотношение работникът и служителят няма придобито право на отпуск.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.)
Работникът и служителят има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, когато е придобил поне 1 пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят е прослужил най-малко половината от работните дни на месеца
От наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж :
Чл. 9. (1) Трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години.
(2) За един ден трудов стаж се зачита времето, през което работниците или служителите са изработили най-малко половината от максимално установената с Кодекса на труда нормална дневна продължителност на работното време или установеното за тях с решение на Министерския съвет намалено работно време.
(3) При подневно изчисляване на работното време, когато са изработени всички работни дни за съответния месец, той се признава за пълен.
(4) При изработени през отделни месеци на годината по-малко от работните дни трудовият стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на изработените дни през тези месеци се раздели на 21 при петдневна работна седмица и на 25 при шестдневна работна седмица. Към изчисления по този начин трудов стаж се прибавят и изработените през годината пълни месеци по реда на ал. 3.
(5) Трудовият стаж на работниците и служителите, работещи при сумирано изчисляване на работното време, се определя, като изработените часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях нормална продължителност на дневното работно време. Определеният по този начин трудов стаж не може да бъде по-голям от броя на работните дни за периода на сумирането
От 01.10 до 28.10 пълен месец трудов стаж
Кагото направи 1 месец работа при Вас придобива право на 1.66 дни платен отпуск, а когато е направил 1 месец и е отработил 10 или повече дни от следващият месец , то той му се признава за пълен и му се изплаща обезщетение за 2 месеца.
Ето и едно решение на съдебен спор , точно със същия пример дали има или няма пълен месец тридов стаж:
Скрит текст :
Производството е по чл.357 и сл. от КТ.
Ищецът С.Р.Ц., твърди, че е работил по безсрочно трудово правоотношение в ответното дружество „Строй стил 2006“ ООД, гр.Русе на длъжност „водач на спец.автомобил” до 30.10.2009г. Твърди, че за периода от 08.10.2009г. 29.10.2009г. на три пъти е бил командирован за изпълнение на международни превози на стоки, общо 18 дни командировка, които не му били заплатени. Счита, че работодателя му дължи по 27 евро на ден, или 486 евро за извършените от него командировки в чужбина. Твърди още, че за периода от 08.10.2009г. – 30.10.2009г. не са му заплатени трудовите възнаграждения в размер на 216.36лв., за 17 работни дни. При прекратяване на трудовото правоотношение ответника не му заплатил и обезщетение по чл.224, ал. от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 1 работен ден в размер на 12.72 лева.
Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 216.36лв., представляваща полагащите му се трудови възнаграждения за посочения по-горе период, ведно със законната лихва от завеждане на делото – 30.11.2010г. до окончателното изплащане на сумата, лихви за забава за периода 30.10.2009г. -29.11.2010г. в размер на 24.44лв., обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 1 работен ден в размер на 12.72 лева, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата, обезщетение по чл.215 от КТ в размер на 486 евро /950.53 лева/ , ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата, мораторна лихва върху обезщетенията по чл.224, ал.1 и чл.215 от КТ в размер на 24.44 лева за периода 19.08.2010г.- 29.11.2010г. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът „Строй стил 2006“ ООД - гр. Русе оспорва предявените искове и счита същите за неоснователни.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.245, ал.1 и ал.2 КТ- иск за изплащане на дължимо трудово възнаграждение и обезщетение за забава, чл.224 КТ- претенция за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и чл.215 от КТ.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и от представените в заверен препис трудов договор №06/07.10.2009г. на ищеца С.Р.Ц., е видно, че страните са били в трудово правоотношение. От заповед №5/30.10.2009г. е видно, че същото е прекратено на основание чл.325, ал.1 от КТ .
По делото е релевиран 1бр. копие от РКО №1/30.10.2009г.
По делото е приета неоспорена от страните експертиза, от която съдът установява размера на сумите дължими се от ответника на ищеца вследствие трудовото им правоотношение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По отношение на претенцията за заплащане на трудово възнаграждение за периода 08.10.2009г.- 30.10.2009г. съдът приема същата за основателна.
Съгласно чл.245 ,ал.1 КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащане на трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата установена за страната, като остатъкът остава изискуем и се заплаща, ведно с обезщетение в размер на ОЛП за страната /според действащата към процесния момент разпоредба на чл.245, ал.2 КТ/. Аналогичен е смисъла на нормата на чл.128 от КТ, посочваща основно задължение на работодателя по трудово правоотношение- дължи заплащане на възнаграждение за извършената от работника или служителя работа. Съдът намира, че е налице правопораждащия вземането на Ц. фактически състав предвиден в цит.правни норми. Ищецът безспорно през процесния период е бил в трудовоправно отношение с ответника. Работодателят не оспорва добросъвестното изпълнение на възложените му трудови функции, което прави претенцията за заплащане на трудово възнаграждение доказана по основание . От заключението на вещото лице се установява, че при извършената проверка в ответното дружество не е била предоставена исканата информация, необходима за изготвяне на заключението. На представеното в копие от ответника РКО №1/30.10.2009г., след като бе оспорен от ищеца, съдът изиска от страната, която го е представила, да представи неговия оригинал. В даденият от съда срок ответника не е представил оригиналното РК. При това положение съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на чл.190, ал.2 във връзка с чл.161 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.161 от ГПК с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите относно, които страната е създала пречки за събирането на допуснати доказателства. След като страната, която е представила „копие от РКО”, не е представила на съда оригинала за сравнение, тя не може да се ползва от тези доказателства и претенцията в тази част остава недоказана, при положение, че няма други доказателства установяващи същата, както по основание, така и по размер. От приетата по делото експертиза е установен размера на дължимото се трудово възнаграждение – 216.36лв.- брутен размер, която съвпада с претендираната от ищеца сума.
На основание чл.245, ал.2 КТ /в редакцията съобразно ДВ бр.100/1992г./ на ищеца се дължи обезщетение за забавено изплащане на трудовото възнаграждение в размер на ОЛП за страната. В приетата по делото експертиза, вещото лице е допуснало техническа грешка при посочване на началния период, претендиран от ищеца, предвид което след извършено изчисляване се установява размера на същата за периода 31.10.2009г. до 29.11.2010г. Съдът приема, че предявения иск за заплащане на 24.44лв.- обезщетение за забавено изплащане на трудово възнаграждение за периода от 31.10.2009г. до 29.11.2010г. е доказан до посочения размер и следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ, работникът, който не е използвал полагащия му се платен годишен отпуск, при прекратяване на трудовото правоотношение има право на парично обезщетение. Съгласно чл.155, ал.1 от КТ, всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. Размерът на платения годишен отпуск се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. В чл.42, ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че работникът и служителят имат право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, когато са придобили поне 1 пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят са прослужили най-малко половината от работните дни на месеца. Работника или служителя не получава обезщетение, само ако при напускането си не е събрал поне 1 пълен месец трудов стаж, какъвто е настоящия случай. Поради това съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 12.72лв е неоснователен и следва да се отхвърли.Съгласно разпоредбата на чл.215 от КТ при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. Съгласно чл.31, ал.1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3 към наредбата.
Вещото лице, в заключението си е отразило, че по отношение на командироването на ищеца в чужбина не са приложени никакви документи. По делото е приета справка за процесния период, изготвена от Агенция Митници, ТМУ Русе, от която е видно, че ищецът е осъществявал задгранични пътувания. При така представените доказателства, съдът приема за доказано, че на твърдяните от ищеца дати, същият е осъществил пътуване с товарен камион на ответното дружество до Германия. При наличието на трудово правоотношение между страните в посочения период и осъществяване на пътуванията в чужбина с товарен камион на ответното дружество, макар и да липсват издадени командировъчни заповеди от ответника за ищеца, съдът приема, че извършените превози са командировки по смисъла на чл.121 от КТ, при което на ищеца се дължат командировъчни пари в размери, определени по правилата на раздел IV от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Издаването на командировъчна заповед при пътувания в чужбина е задължение на работодателя и неговото неизпълнение не може да влече неблагоприятни последици за работника. Съгласно разпоредбата на чл.215 от КТ при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. Съгласно чл.31, ал.1 от цитираната наредба, персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3 към наредбата - 27 евро на ден, като за 18 дни дължимите командировъчни пари на ден възлизат на сумата 486.00 евро /левова равностойност 950,53 лева/, която съвпада с претендираната от ищеца сума. Върху сумата се дължи законна лихва от датата на предявяване на иска.
Относно размерът на лихвата за забава, изчислен върху дължимото обезщетение по чл.215 от КТ за периода от 19.08.2010г. до 29.11.2010г. възлиза общо на 27.66лв., също видно от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Искът е предявен в размер на 24.44, явява се основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 , ал.1 от ГПК, във вр. чл. 359 от КТ следва ответникът да заплати в полза на Държавата, по сметка на съдебната власт сумата от 200.00 лева, представляваща 4 % ДТ върху размера на уважените искове. Следва ответното Дружество да заплати в полза на Държавата, по сметка на съдебната власт и сумата от 70.00 лева разноски за експертиза, а на ищеца 150.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ”Строй стил 2006” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. С.Ш., №., вх.., ет.., представляван от К.М. К., ЕИК:103783360 да заплати на С.Р.Ц., ЕГН **********,*** сумата от 216.36 лева, представляваща размера на неизплатеното трудово възнаграждение на ищеца за периода от 08.10.2009г. до 30.10.2009г., сумата в размер на 24.44 лева - лихва за забава за периода от 30.10.2009г. до 29.11.2010г., сумата от 950.53 лева, представляваща командировъчни пари за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, сумата в размер на 24.44 лева - лихва за забава за периода от 19.08.2010г. до 29.11.2010г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 30.11.2010г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Р.Ц., ЕГН ********** иск срещу ”Строй стил 2006” ООД, ЕИК:103783360 за заплащане на сумата от 12.72 лева, на основание чл.224 ал.1 от КТ - обезщетение за 1 ден неползван платен годишен отпуск за 2009 г., лихва за забава, считано от 19.08.2010г. до 29.11.2009г., , като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА ”Строй стил 2006” ООД, ЕИК:103783360 да заплати по сметка на РРС сумата от 200 лева – държавна такса и 70 лева – разноски за вещо лице.
ОСЪЖДА ”Строй стил 2006” ООД, ЕИК:103783360 да заплати на С.Р.Ц., ЕГН **********,*** сумата от 150 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: