Данъчните предприемат пакет от мерки, за да стимулират доброволното плащане на данъците, без да се стига до запориране на сметки и без да се пречи на нормалния ритъм на работа на фирмите, съобщава в. "Стандарт".
Чрез тези мерки се цели повишаване на приходите в държавния бюджет, като същевременно компаниите с временни финансови затруднения получават възможност да платят на части задълженията си към бюджета, без да се стига до фалита им.
Разсрочване на задълженията
НАП осъществява постоянен мониторинг на длъжници с просрочени задължения в размер над 100 хил. лв. (200 хил. лв. за Териториална дирекция на НАП София-град) за данъци и задължителни осигурителни вноски, които са категоризирани като събираеми и частично-събираеми. В тези случаи директорите на териториални дирекции на приходната агенция в цялата страна провеждат персонални срещи с лицата, невнесли своите публични задължения в особено големи размери. Целта на срещите е да се поемат изрични ангажименти за предоставяне на обезпечения или за извършване на цялостни или частични плащания на просрочените дългове.
Най-често се стига до издаване на разрешения за неотложни плащания. В тези случаи данъчните взимат определен процент от постъпващите суми по сметката на длъжника (най-често около 15%), а с останалите средства фирмата може да продължи дейността си. По този начин се дава възможност на фирмите с временни финансови затруднения да се издължат на бюджета, без да се стига до обявяването им във фалит. За целта се прави актуална оценка на икономическия статус на задълженото лице, и ако е необходимо, се налагат и обезпечителни мерки, за да се гарантира събирането на просрочените задължения. С фирмите може да се договори и отсрочване или разсрочване на задълженията, като при необходимост се пристъпва и към цялостни ревизии.
От НАП напомнят преди да блокират сметкиЕдин от използваните от НАП методи, за да се стимулира доброволното плащане на данъци и осигуровки, е телефонен контакт с длъжниците. От Информационния център на НАП се обаждат на лица с просрочени задължения и ги подсещат, че трябва да си платят.
Тези разговори се осъществяват както кампанийно за по-стари задължения, така и веднага след възникване на просрочието. Целта е длъжниците доброволно да внесат в бюджета задълженията си, преди да се стигне до изпращане на официална покана за плащане и блокиране на банкови сметки. Практиката показва, че близо 80% от гражданите веднага си плащат задълженията, след като им се обадят по телефона.
Прихващане на задължения към бюджета
Един от най-ефективните методи за събиране на публичните приходи е прихващане на задължения към бюджета от суми, които фирмите получават от общини, институции, министерства и държавни предприятия по договори за обществени поръчки, както и при изпълнение на проекти по оперативните програми на ЕС.
Преди да изплатят пари на частна фирма, ведомствата подават информация на НАП и данъчните проверяват дали тя има просрочени задължения. Ако фирмата дължи пари на бюджета, те биват прихващат от сумата, която трябва да получи от държавното ведомство. Тази практика работи от края на миналата година и дава много добри резултати.