адв. Димитър Кавалджиев
Регистрацията на Едноличен търговец (ЕТ) е най-бързия, най-лесния и най-евтиния начин едно физическо лице да стартира осъществяването на търговска дейност официално. Това е най-популярната правноорганизационна форма, когато дейността не е свързана с реализиране на големи парични обороти и ангажиране на много персонал. Изборът на тази форма за осъществяване на търговска дейност се асоциира с редица предимства, като:
1. липсват затормозяващи изисквания за внасяне на капитал,
2. няма формализиране на решенията на собственика
3. дейността в общия случай се осъществява при минимални административни разходи.
С регистрацията на ЕТ не възниква ново юридическо лице, а само се разширява правоспособността на физическото лице - собственик. Това от своя страна е предпоставка за възникване на редица неудобства както приживе, така и при смърт на търговеца и наследяване на предприятието му. Тъй като имуществото на предприятието на ЕТ и имуществото на самото лице са едно цяло и са част от наследствената маса, наследниците (които обикновено са няколко) често се изправят пред предизвикателството да се споразумеят дали и как да продължат дейността му.
Продължаване на дейността
След смъртта на ЕТ първата стъпка на наследниците е да се сдобият с Удостоверение за наследници, от което е видно кой наследява търговеца. Ако наследодателят има много дългове, надвишаващи активите му, е най-добре да се направи отказ от наследство, като самият отказ обхваща не само имуществото от предприятието на ЕТ, а цялото имущество на наследодателя.
Ако наследниците все пак решат да поемат ЕТ, те трябва да определят един от тях, който да придобие статут на ЕТ и да продължи дейността на наследодателя. Това най-често става със споразумение, което се заверява нотариално. Съгласно съдебната практика (Решение № 491/22.07.2005 г. по гр. д. № 119/2005 г. ВКС) подобно споразумение е способ за прекратяване на съсобствеността между наследниците по отношение на имуществото на ЕТ като предприятие. Освен чрез споразумение, наследникът, поемащ фирмата може да се определи чрез доброволна или съдебна делба. Самият наследодател също може да е определил приемника на фирмата предварително със завещание.
След като наследниците определят кой поема дейността на ЕТ, избраният наследник подава в Търговския регистър към Агенция по вписванията Заявление – образец А1, с което се стартира процедура за регистрацията му като ЕТ, заедно със Заявление – образец В1, с което се прехвърля предприятието от наследодателя към наследника. Към старото име на ЕТ се добавя и собственото лично и фамилно (или бащино) име на наследника, а новата фирма получава нов ЕИК. Ако наследникът вече е регистриран като ЕТ, то той няма нужда да подава Заявление – образец А1, а направо може да придобие предприятието, тъй като вече има качеството на търговец. В този случай може да не променя и фирмата си.
Ако ЕТ е имал персонал, при поемане на предприятието от наследника трудовите договори с работниците и/или служителите, работили при наследодателя не се прекратяват, а по силата на чл. 123 КТ правата и задълженията се прехвърлят към новия работодател, за което се уведомява НАП с Уведомление за смяна на работодател.
Заличаване на ЕТ
Ако не желаят да продължат дейността след смъртта на наследодателя, наследниците имат възможност да поискат заличаване на ЕТ и да си разпределят имуществото като част от цялата наследствена маса. В този случай е нужно да спазят установената процедура за заличаване на ЕТ.
Особени случаи
Неприятен проблем възниква ако наследниците искат дейността да не се прекъсва, но всички (или поне пълнолетните от тях) упражняват дейност или професия и имат статут, които са законово несъвместими с извършване на търговска дейност като ЕТ. Така например работа по служебно правоотношение като държавен служител или по трудов договор в държавна администрация са несъвместими със статут на ЕТ. Евентуално решение в такива случаи е да се учреди ЕООД от желаещият да продължи дейността наследник, който става собственик на капитала на дружеството, но за управител на същото се назначава доверено лице. След това предприятието на ЕТ се прехвърля на новоучреденото ЕООД. За целта все пак „технически” ще се наложи наследникът първо да се впише в Търговския регистър като ЕТ и да поеме предприятието на наследодадателя, а след това да прехвърли поетото предприятие на новоучреденото ЕООД.
Затруднения настъпват и когато наследници са малолетни или непълнолетни лица, които нямат търговска правоспособност и не могат да извършват дейност като ЕТ. В този случай съответните законни представители могат да постъпят по посочения в предходния абзац начин с регистрация на ЕООД или направо да заличат ЕТ на наследодателя.
Данъчно-осигурителни въпроси, проблеми и задължения
След смъртта на наследодателя (Едноличен търговец), наследниците имат задължение да подадат декларация за полученото наследство в шестмесечен срок от смъртта, съгласно чл. 32 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Тази декларация е предвидена в закона при откриване на всяко наследство.
Преди вписване на поемането на ЕТ в Търговския регистър наследникът трябва да уведоми писмено НАП за намерението си да продължи дейността по реда на чл. 77 от ДОПК. В отговор на това уведомление НАП издава удостоверение, което се прилага към документите за Агенция по вписванията. Но срока за издаване на това удостоверение е 60 дни, което значително забавя цялата процедура по вписване на прехвърлянето в Търговския регистър. Често през този период фирмата продължава да действа на пълни обороти, въпреки липсата на вписване и за работата й в този период възникват редица данъчни и осигурителни проблеми, особено ако фирмата не е толкова малка и в нея са назначени работници и служители.
На част от въпросите НАП дава отговор с Разяснение Изх. № 96-00-208 от 09.04.2012 г. Така например ако фирмата има работници/служители и някой от наследниците е поел предприятието като е обективирал това с определени действия (например чрез заверяване на споразумение с другите наследници пред нотариус) или мълчаливо (като е продължил да се грижи за делата на фирмата), то няма пречка осигурителните вноски за персонала да продължат да постъпват по данъчно-осигурителната сметка на починалото лице (наследодател) до вписването на прехвърлянето в Търговския регистър и откриване на нова данъчно-осигурителна сметка на името на наследника. Това се приема за логично, тъй като правата и задълженията на наследодателя вече са приети от наследника с посочените по-горе действия и едно от задълженията му е да заплаща осигуровките и данъците на служителите от фирмата. Теоретично и самият наследник, въпреки, че все още не е вписан в Търговския регистър, също следва да започне да се осигурява като самоосигуряващо се лице.
Що се отнася до издаваните в горепосочения период фактури (от смъртта на ЕТ до вписване приемането на предприятието от наследника в Търговския регистър), то правилно е те да носят идентификационните данни на наследника, тъй като той вече е приел дейността. Но ако въпреки това фактурите са издавани от името на наследодателя (което се случва най-често), то тези документи също следва да се признаят от данъчните органи, тъй като отразяват приходи, които са за сметка на наследника.
Особено усложнена е ситуацията ако починалият ЕТ е регистриран по ДДС. Съгласно закона дерегистрацията му настъпва с датата на смъртта (чл. 107, т. 2 във връзка с чл. 110, ал. 2, изречение първо от ЗДДС). Но тъй като предприятието на Едноличния търговец е поето по наследство, то в случая е приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗДДС (Писмо № 20-19-62 ОТ 08.04.2009 Г.). По силата на тази норма, когато данъчно задължено по закона лице получи стоките или услугите по наследство, то е правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка с тях, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит. Това е валидно и в периода от смъртта на наследодателя до вписване в Търговския регистър.
Наследникът наследява не само правата, но и задълженията на наследодателя. В тази връзка поемащият предприятието на ЕТ наследява всички публични задължения, възникнали за наследодателя в качеството му на ЕТ. Наследникът няма задължение да подава декларации от името на наследодателя си за времето преди смъртта му (ако последният е пропуснал да ги подаде), но отговаря за възникнали преди това ликвидни и изискуеми задължения на ЕТ. Това може да са задължения за плащане на ДДС, данъци по ЗДДФЛ и др., които самият наследодател е декларирал преживе, но не е платил своевременно. В тази графа поети задължения влизат и начислени суми за данъци и осигуровки за служителите на ЕТ, които наследодателят не е платил навреме, докато е бил жив.
Задълженията за здравни и социални осигуровки на самия починал търговец в качеството му на самоосигуряващо се лице не следва да се заплащат от наследника, тъй като това са лични осигурителни вноски. Съгласно Решение № 10097 от 03.12.2004 г. по адм. дело № 4136/2004 г. на ВАС, I отд., тези осигурителни вноски се правят с оглед бъдещо несигурно събитие и правата, които осигуреното лице черпи с осигуряването се прекратяват със смъртта му. Поради това тези задължения не се наследяват от наследника.