адв. Росен Димитров
Адвокатска колегия – гр. Пловдив
“Преди години подписах едни документи в банка. На тях пишеше, че съм съдлъжник. Не разбрах тази дума и се оказа, че съм станала поръчител. Сега банката иска пари от мен , а аз търся адвокат…’‘
Поръчителството е договор. Той се сключва между поръчителя и кредитора на длъжника. С договор за поръчителство поръчителят се задължава да отговаря за задължението на длъжника. Задължението най-често е паричен заем или кредит от банка. Поръчителството е вторичен договор. Той съществува само, за да обезпечи главното задължение. Прекрати ли се главния дълг, се прекратява и поръчителството.
Поръчител може да бъде всяко дееспособно лице (навършило 18 години). Непълнолетните (14-18 години) не могат да поръчителстват, дори със съгласие на родителите си. За да е валидно поръчителството договорът трябва да бъде в писмена форма, без нотариална заверка. Няма пречка обаче, ако страните желаят, да се завери от нотариус.
Кредитор е този който има да получава от длъжника. Най-често дългът на длъжника е паричен. Кредитор може да бъде всеки. Най-често обаче, кредитори са банки и кредитни институции. Договорът за поръчителство обслужва кредитора. Той е създаден в негова полза. Със сключването му кредиторът получава още един длъжник. Затова поръчителството е една гаранция за кредитора, че ще получи това, което му се дължи.
Поръчителят и длъжникът са солидарно задължени за дълга на длъжника. Поръчителят е втори длъжник (съдлъжник). Той се задължава да плати дълга на длъжника ако длъжникът не плаща. В случай, че поръчителят започне да плаща или плати в цялост, то той има право да иска платено от главния длъжник. Въпросът доколко длъжникът ще има възможност да плати на поръчителя е друг. Най-често, след като е спрял да плаща на кредитора, няма да може да плати и на поръчителя.
Поръчителят може да се задължи да отговаря не за целия дълг на длъжника, а за част от него. Така ако длъжникът получи заем за 1000 лева, в договора за поръчителство може да бъде записано, че поръчителят ще отговаря за 500 лева. Обратната хипотеза обаче, не е възможна. Поръчителят не може да поеме отговорност за по-голяма сума от размера на действителния дълг.
Не може да се поръчителства за повече от размера на дълга на длъжника, но пък може да плати повече от действителния дълг. Това е така, защото отговорността на поръчителя е и за разходите на кредитора по събиране на дълга си. Разходи за съдебни изпълнители, адвокати и други. Поръчителят може да не е само един. Няма пречка няколко лица да станат поръчители за едно задължение. В този случай всички са солидарно отговорни. Ако един поръчител изпълни задължението на длъжника, той става негов кредитор и кредитор на останалите поръчители, ако има такива.
Ако поръчителят изпълни задължението на длъжника, той е длъжен да го уведоми за това. Същото важи и за длъжника. Той също трябва да уведоми поръчителя за изпълнението. В случай, че поръчителят плати дълга на длъжника, но не го уведоми за това и длъжникът също плати, то поръчителят не може да иска платеното от длъжника. Длъжникът не е виновен, че е платил, без да знае, че не трябва да плаща. В този случай поръчителят може да си иска платеното от кредитора – този на който е платено два пъти.
Поръчителството е договор доста “опасен“ за поръчителя. Сключването му предполага сериозно обмисляне на финансовите възможности на длъжника и конкретните клаузи на самия договор за поръчителство. И без това, най-често, самият договор е изготвен от адвокати на кредитора. Това означава, че не е изготвен в интерес за поръчителя. Затова е важно, преди да бъде подписан от длъжника, да бъде прегледан от негов адвокат. Това е така, защото последиците за поръчителя могат да бъдат още по-тежки. Той може да бъде обречен да плаща с години само поради едно необмислено и несъгласувано свое действие и подпис положен под крайно неизгоден договор за поръчителство.