Петър Петров, MCs, бизнес консултант
PETROV & Co.
Решенията за размера на капитала не бива да бъдат юридически, а строго стопански. Една голяма част от капиталовите търговски дружества задлъжняват към собствениците си още преди да започнат да функционират. Т.н. „едностранно счетоводство“ е безпредметно без да се установи чистата стойност на имуществото на търговеца.
През 1774 г., италианецът Джакомо делла Гата, в книгата си „Nuova prattica d'aritmetica mercantile“ („Нова практика на търговските сметки“ - преводът мой), за пръв път описва простото счетоводство, познато днес и като „едностранно“. С разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от приетият на 24.11.2015 г. Закон за счетоводството, на едноличните търговци с нетни приходи от продажби за предходния отчетен период в размер, който не надхвърля 50 000 лв., се дава правото да отчитат дейността си по способа на едностранното счетоводно записване. Нещо повече - чл. 17, ал. 2 позволява на тези търговци сами да съставят финансовите си отчети, като чл. 28, ал. 2 императивно посочва, че предприятията, чиито нетни приходи от продажби не надвишават 200 000 лв. за текущия отчетен период, не извършват задължителна инвентаризация. Резонните въпроси, който възникват от посочените законови текстове са:
1. Колко „просто“ е простото счетоводство и могат ли финансовите отчети да бъдат съставени без наличие на икономически познания?
2. Защо наличието на инвентаризация е задължителна съставна характеристика от едностранното счетоводство?
3. Защо решенията за размера на чистата стойност на имуществото (т.е. на капитала – при търговските дружества) трябва да бъдат строго стопански, а не юридически?
Отговорите следват…
На първо място. Счетоводната теория познава няколко степенни на просто счетоводство. Като най-ниска степен се разглежда инвентаризацията. На следващо място (второ ниво) – паричния поток между две инвентаризации. Като трета степен – към второто ниво на простото счетоводство се добавя отчитането на кредитния оборот (задълженията). На четвърто ниво – към третата степен се добавя отчитането на имуществото на предприятието. Видно от посочените нива на едностранно счетоводство, макар то да е известно и под наименованието „просто“, съставянето на финансовите отчети от лица без счетоводно-икономически познания може да доведе до сериозни управленски и фискални грешки.
(Тук е мястото да споменем, че според Йохан Фридрих Шер, „бащата“ на капиталово уравнение Активи – Пасиви = Капитал, простото счетоводство е произлязло от системното посредством премахване на сметката на собственика.)
На второ място. Простото (едностранно) счетоводство не отразява състава и измененията в капитала (и резултата от дейността), поради което тези изменения могат да бъдат установени само посредством инвентаризации – в началото и края на периода. (Поясняваме, че по смисъла на чл. 249а, ал. 2 от Търговския закон, чистата стойност на имуществото е разликата между стойността на правата и задълженията на търговеца съгласно баланса му.) Наличието на достоверна оценка за чистата стойност на имуществото (капитала) е пряко свързано с финансовата концепция за поддържане на капитала, която показва връзката между измененията в капитала и заработената печалба. При тази концепция печалбата представлява увеличение на номиналния паричен капитал през периода. Казано иначе: Липсата на инвентаризация поставя под въпрос достоверността на: управлението на ресурсите и резултатите от дейността. В тази връзка, инвентаризацията (съгласно разпоредбите на чл. 53, ал. 2 и 3 от ТЗ) е вменена като задължение на всеки търговец.
Риторичен въпрос: Кому е необходимо на дадена отчетност да се „пришива“ името „счетоводна“ (и тя да намира регламентация в Закона за счетоводството), след като тя е в противоречие с основни счетоводни принципи и концепции?
На трето място. Понастоящем, разпоредбите на чл. 117 от Търговския закон позволяват да бъде регистрирано дружество с капитал не по-малък от 2 лева. В практиката съществуват множество регистрации на дружества, капиталът на които „по препоръка на юристите/консултантите/счетоводителите“ не е съобразен със собствеността, представена от стопанска гледна точка. Нека поясним: АКТИВИТЕ на всяко предприятие отразяват конкретно имущество - собственост, която е представена от стопанска гледна точка (ресурси, носители на икономическа изгода). От своя страна ПАСИВИТЕ на предприятието представят собствеността от правна гледна точка – правните отношения, свързани с активите. Пасивите указват юридическия източник на имуществото. При регистрацията на капиталово дружество, е необходимо активите да следват бъдещата икономическа изгода, т.е. в максимална степен да отговарят на очакваното развитие на предприятието, а пасивите – да показват правните отношения, свързани с това развитие. В този смисъл, регистрация на дружество (в т.ч. и с ограничена отговорност), чийто капитал ще бъде изчерпан в кратки срокове създава задължения, свързани със заеми или допълнителни парични вноски от страна на съдружниците. Препоръчителният подход е: Предварително да се калкулират всички разноски, свързани с активи и плащания, до момента на започване на дейността на дружеството, и именно тази сума да бъде регистрирана под формата на учредителен капитал. Опитът показва, че в кратък времеви период дружеството ще бъде ангажирано с въпросната сума – под формата на закупуване на активи и извършване на други плащания.
В заключение: Макар текстовете в Закона за счетоводството, които са свързани с т.н. „едностранно“ счетоводство да са своеобразна „победа“ над финансовата концепция за поддържане на капитала, то самото просто счетоводство е безпредметно без да се установи чистата стойност на имуществото на търговеца. Звучи като в „Параграф 22“, но е факт.
–––
Авторът ще приеме с благодарност всички мнения по представената проблематика.