Нов данък „уикенд“ и през корпоративния закон, но отпада данък „управленска дейност“

Нов законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) е внесен от Менда Стоянова и група депутати в Народното събрание. С него се прави изменение и на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Чрез проекта се предлага уреждането на облагането на личното ползване и в другите данъчни закони – ЗКПО и ЗДДФЛ. Напомняме, че работодателските и счетоводните организации настояваха в единна позиция да се въведе механизъм на облагане на отчетените разходи за лично ползване с 10% данък върху разходите по ЗКПО, за да се елиминира възможността тези разходи да се облагат и при физическото лице. “Описаният модел на облагане с преки данъци изглежда обществено най-приемлив от гледна точка на простота и администриране, като едновременно постига принципната цел за разумно данъчно облагане на личното ползване на фирмени активи при балансиране между интересите на фиска, бизнеса и работниците.”, се казва в позицията на АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ, и счетоводните организации АССП и ИДЕС.

Какво се предвижда в законопроекта

Отпада данък “управленска дейност”

Законопроектът предвижда отпадане на облагането с 10%-ния данък върху разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност. В момента се облагат всички отчетени разходи в предприятията за горива, смазочни материали, консумативи, резервни части, труд за ремонт, технически прегледи, паркинг, козметика, аксесоари и др., когато са свързани с експлоатация на превозни средства, използвани за управленска дейност.

Предложената промяна отчита съвременните икономически реалности, тъй като управленската дейност безспорно е присъща и необходима за всяка компания, а в настоящите динамични бизнес условия тя не може да бъде осъществявана без използването на превозни средства.
 
Нов данък върху разходите за лично ползване

Предвижда се с данък, в размер на 10%, да се облагат разходите в натура, свързани с активи и персонал, предоставени за лично потребление на работници, служители и лица, наети по договор за управление и контрол, както и на лицата, упражняващи личен труд във фирмите си. Под „разходи в натура“ се има предвид счетоводните разходи, които са свързани с използването на активи или персонал и за лично потребление. Когато активите са данъчни амортизируеми активи, се облагат сумите, представляващи данъчните амортизации.

Данъкът е окончателен и подлежи на деклариране и внасяне – в срок до 31 март на следващата календарна година. Същевременно, за да се изключи двойно облагане, не се облага личното потребление, което е отчетено като придобит доход от физическото по ЗДДФЛ. Изключено от облагане е и личното ползването на активи и персонал, когато за използването им се дължи възнаграждение. В тази връзка се прави изменение и в ЗДДФЛ, чрез което се дава възможност на работодателите сами да изберат дали да облагат личното ползване с 10% данък върху разходите по ЗКПО или да обложат това потребление, като доход на персонала в натура по ЗДДФЛ. Правото се упражнява чрез деклариране на избора в годишната данъчна декларация, подавана за предходната година. Този избор не може да се прилага за отделни физически лица в предприятието. За преходната 2016 година също има предвиден избор как да продължи облагането.

Механизъм на облагане на личното ползване по ЗКПО

За целите на облагането активите са разделени в три категории: превозни средства, недвижими имоти и всички останали активи.

Когато превозно средство се използват едновременно за служебно и лично ползване, данъкоплатците имат 3 опции за избор за отчитане на данъка:

• на база на изминатите километри, или
• на база на използването по часове/дни, или
• на база 50 на сто.

Когато предприятието е използвало третата опция, която определя 50% база за разпределение между служебните и личните разходи, свързани с експлоатацията на превозните средства, то същите ще се признават за данъчни цели дори и когато не е издаден пътен лист или друг разходо-оправдателен документ.

Когато недвижимото имущество се използва както за дейността, така и за лично потребление и разходите не могат да бъдат разпределени чрез измерване, данъкоплатците ще имат 2 опции за избор за отчитане на данъка:

• на база на площта, използвана за лично и служебно ползване
• на база на часове/дни за лично и служебно ползване.

Когато базата е часове/дни, то се има предвид времето, през което превозното средство или недвижимото имущество е било на разположение на данъчно задълженото лице по начин, който му позволява то да го използва.

Когато други активи, извън посочените по-горе, се използват както за дейността, така и за лично потребление, то данъчната основа е 20% от общия размер на всички разходи, свързани с използването на съответния актив, освен ако данъчно задълженото лице не обоснове документално друг размер на основа.

Деклариране на данни за собствениците на чужди юридически лица

Законопроектът предвижда да се изисква от чуждестранните юридически лица, извършващи дейност в страната чрез място на стопанска дейност да посочват в годишната данъчна декларация идентификационни данни за собствениците, акционерите или съдружниците в чуждестранното юридическо лице и за размера на тяхното участие, когато размерът на това участие е над 10 %. Същото изискване за подаване на такива данни се предвижда и в декларациите за данъците върху хазартните дейностите от игри, при които залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга, от игри с игрални автомати и игри в игрално казино и дейността от опериране на кораби. Предложената промяна се мотивира във връзка с членството на България в Глобалния форум за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и стартиралата пред месец декември 2015 година процедура за преглед и оценка, в рамките на която детайлно се анализира българското законодателство и процедури, в контекстна на международните стандарти за обмен и предоставяне на информация.

Предвидено е законът да влезе в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на разпоредбите за заварените положения при облагане на личното ползване по ЗДДФЛ, ако тези компании решат да преминат към новото облагане на разхода по ЗКПО. За тях тези разпоредби се предвижда да влязат в сила от 1-во число на месеца, следващ датата на обнародването на закона в „Държавен вестник“.

Със законопроекта и мотивите към него можете да се запознаете от тук.

Изключени са стоките и услугите, защото масово ще започнат да се плащат възнаграждения в натура и тогава общата данъчно-осигурителна тежест ще е 10%, а не над 30%, заедно с осигуровките. Например работодателят вместо заплата плаща сметките за ток, телефон, парно, вода и тн. и ги облага само с 10% окончателен данък за лично потребление по ЗКПО без да плаща осигуровки. Затова са предвидили това облагане да важи само за разходите, свързани с използване на активи и персонал.

За разходи за персонал – типичен пример е заплатата на шофьора, който вози управителя по лични въпроси или пък заплатите на работници от фирмата, строящи личната вила на директора.

 Изключени са стоките и услугите, защото масово ще започнат да се плащат възнаграждения в натура и тогава общата данъчно-осигурителна тежест ще е 10%, а не над 30%, заедно с осигуровките. Например работодателят вместо заплата плаща сметките за ток, телефон, парно, вода и тн. и ги облага само с 10% окончателен данък за лично потребление по ЗКПО без да плаща осигуровки. Затова са предвидили това облагане да важи само за разходите, свързани с използване на активи и персонал.

За разходи за персонал – типичен пример е заплатата на шофьора, който вози управителя по лични въпроси или пък заплатите на работници от фирмата, строящи личната вила на директора.

благодаря, така ми се изясни
но отново ми се струва, че са обхванати доста частни случаи с този персонал,  докато масовият проблем при данъчен контрол ще бъде с по-обикновени услуги, отколкото персоналът да е впрегнат за лични нужни на шефовете и това да се отчита легално... както и да е, просто в Капитал четох примера за телефонните сметки, които със сигурност обхващат почти 100% от фирмите, но очевидно въпросът с това не е решен, както и с другите разходи, които са под прага на стойността за отчитане на активи (след като е споменато това понятие)

за колите, лаптопите и друга техника, отчетена като актив, разбирам, че фирмата ще трябва документално да доказва, ако смята, че процентът лична употреба се различава от 50 (за коли) или 20 (за другите активи)? това документално доказване също е малко мътна индия, например доказателство ли е, ако има издадена заповед за пълна забрана за лично ползване - тоест доказваме ли така 0% лична употреба? за тези, на които не им се занимава с допълнителна бумащина, изсмукана от пръстите, е ясно - директно по 20/50% от такива разходи остават без право на данъчен кредит и с допълнителния данък, не прочетох проекта подробно, но предполагам, че ще се признава за данъчен разход този данък?

Нека видим дали утре ще съберат подкрепа за гласуването. Иначе на въпроса Ви - когато предприятието е използвало третата опция, която определя 50% база за разпределение между служебните и личните разходи, свързани с експлоатацията на превозните средства, то същите ще се признават за данъчни цели дори и когато не е издаден пътен лист или друг разходо-оправдателен документ.

Ако няма лично ползване, то няма и разходи в натура, съответно няма данък.