Договор за погасяване на дълг

И защо А не си превежда парите към В, след като го получи от клиентите?
Никой клиент няма основание и интерес да встъпва в дълга на А. Явно не са Ви ясни правните последици от сключването на такъв договор.
А иска да прехвърли бъдещи вземания или какво?
Каква е целта на занятието и защо А не може да си превежда просто пари на В и да си погасява дълга?

Напълно определени ли са към момента вземанията, които ще се прехвърлят?
Неопределеността на бъдещите вземания, може да доведе до нищожност на договора за цесия, поради липса на предмет.

Предполагам, че сметките на А са запорирани и затова е цялата врътка.
Направете един договор за цесия, като В си продаде вземането от А на С. Цената на цесията може да е равна на вземането. Така С ще преведе парите на В. Ако цената на цесията е равна на вземането и при В и при С резултатът от сделката ще е нулев.

Не е проблема в цесията като явление.А в това,че А има да получава суми,свързани с авансови плащания от клиенти.А съдебната практика в БГ по цесии на бъдещи вземания е колеблива.

Точно за това Ви писах.
Уведомете клиентите си  с писмо, в което им пратите и копие на споразумение между А и в, при което В се съгласява плащанията от тях- клиенти С, Д е и т.н. да имат погасителен ефект за вземането на В.
Ако целта е обаче, да се увредят други кредитори на А, имайте предвид, че тези плащания могат да се обевят за недействителни, ако се иска несъстоятелност и т.н.

Тъй като във връзка с цесиите на бъдещи вземания съдебната практика в БГ е колеблива и поради това,че А има други просрочени задължения към доставчици,а идеята е да се плати първо на В,затова се прибягва до този договор за погасяване на дълг.Възможно ли е да се направи тристранен протокол за прихващане на насрещно-дължими суми между А,В и С,с който С плаща задължението си към А по банкова сметка на В,и В си прихваща тази сума от задължението на А?