Разяснение Изх. № 960-04-96 от 04.01.2011 г. на НАП
Относно: Здравноосигурителни Вноски за Периодите на Неплатен Отпуск
В отговор на Ваше запитване, постъпило по компетентност в Дирекция "ОУИ" ………… от 16.12.2010 г., Ви уведомяваме за следното:
Съгласно изложената фактическа обстановка, служител в ……… – …, работещ по трудов договор за неопределено време на длъжност "главен експерт", сключва втори трудов договор с висшестоящата Ви организация за изпълнение на длъжността "директор". Договорът е с 6-месечен изпитателен срок и е за 8-часов работен ден. С цел запазване на работното място като главен експерт служителят е посъветван да ползва 6-месечен неплатен отпуск по основния трудов договор.
Поставяте следните въпроси:
След като е осигурен здравно по втория трудов договор, трябва ли този служител да се осигурява и за времето на неплатения отпуск по първия договор?
Ако не следва да се внасят здравноосигурителни вноски, необходимо ли е да се уведомява НАП, че лицето е в неплатен отпуск?
При така представената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за здравното осигуряване, изразяваме следното становище:
Работодателят осигурява работника на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) до момента на прекратяване на трудовото правоотношение с него. Когато работник или служител през месеца работи по основен трудов договор за повече от пет работни дни или 40 часа през календарния месец и същевременно има сключен друг трудов договор със същия или с друг работодател, той подлежи на осигуряване и по двата трудови договора върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване (чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО - изм. ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.).
На лицата, които през месеца работят по основно трудово правоотношение и по втори или допълнителен трудов договор, месечният осигурителен доход по двете трудови правоотношения не трябва да надхвърля максималния месечен размер на осигурителния доход, който от 01.01.2009 г. е определен на 2000 лв. Работниците и служителите, които работят по допълнителен трудов договор при втория работодател декларират сумата, върху която са внесени осигурителни вноски за работата по основното правоотношение.
При определяне на месечния осигурителен доход, върху който се внасят здравноосигурителни вноски по всеки от договорите, трябва да се спазва следната поредност на доходите:
брутно трудово възнаграждение;
изплатени суми от средствата за социални разходи;
парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност, раждане или отглеждане на малко дете
доход, върху който се дължат вноски за времето на неплатен отпуск.
Здравноосигурителните вноски за периодите на неплатен отпуск се внасят по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква "б" (доп. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 02.01.2010 г.) от ЗЗО, който гласи следното:
"За лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ този, за който се отнася".
От цитираната разпоредба следва, че за периодите на неплатен отпуск, определящо за възникване на задължението за здравно осигуряване е лицата да не подлежат на осигуряване на някое от другите основания, предвидени в закона. Такива основания могат да бъдат упражняването на трудова дейност и/или получаването на доходи съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗЗО - по трудови правоотношения, служебни правоотношения, правоотношения, възникнали на основание специални закони, договори за управление и контрол на търговски дружества, еднолични търговци и неперсонифицирани дружества, изборни длъжности, упражняване на свободна професия или занаятчийска дейност, извършване на дейност като едноличен търговец, собственик или съдружник в търговско дружество, физическо лице - член на неперсонифицирано дружество, морско лице, работа без трудово правоотношение, получаване на пенсия от държавното обществено осигуряване, обезщетение за безработица и др.
В разглеждания казус осигуряването на Вашия служител по втория трудов договор е достатъчно основание за отпадане на задължението за внасяне на здравнооосигурителни вноски за периода на неплатения отпуск, ползван по основния трудов договор.
Обстоятелството, че лицето е осигурено на друго основание по трудово правоотношение със същия или с друг работодател, или липсата на друг доход, върху който да се внасят здравноосигурителни вноски, следва да се декларира пред работодателя, който е разрешил ползването на неплатения отпуск.
На основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурителите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Съгласно посочената разпоредба осигурителите са задължени да подават данни с декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" и за времето, през което работещите по трудови правоотношения лица се намират в законоустановен неплатен отпуск.
Във Вашия случай следва да имате предвид, че при попълване на декларацията за периода на неплатен отпуск по основния трудов договор, който се зачита за осигурителен стаж, дните в неплатен отпуск трябва да се отразят в полето на т. 16.4 "Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж", в т. 15 "Ден, в който осигуряването е прекратено" трябва да се посочи последният ден в осигуряване, а полетата на т. 27 "Доход, върху който се дължат вноски само за здравно осигуряване" и т. 28 – процент осигурителни вноски за здравно осигуряване върху сумата в т. 27 да не се попълват. За периода на неплатен отпуск след 30-я работен ден, който не се зачита за осигурителен стаж, не следва да подавате декларация образец № 1, тъй като здравноосигурителни вноски за това време по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква "б" от ЗЗО не се дължат. Данните за здравното осигуряване на лицето за целия период на неплатения отпуск, включително този, който не се зачита за осигурителен стаж, ще постъпват в информационната система на НАП чрез декларация образец № 1, която трябва да подавате по втория трудов договор.