Излезе вторият брой на Бюлетина на НАП - списание, което се разпространява до определен кръг институции, неправителствени организации и представители на бизнеса.
Изданието представя новини, казуси, както и интересна и полезна информация на заинтересованите лица. Бюлетинът може да служи и за барометър на обществените настроения и нагласи към практиките на НАП, като от тук можете да изтеглите
първи и
втори брой бюлетина, както и да се запознаете с материала относно новия подход при проверките и ревизиите от страна на НАП.
НАП помага на клиентите си да коригират допуснати грешкиПоводът да започне работа по въвеждане на нов подход в дейността на Национална агенция за приходите са две решения на Съда на Европейския съюз по дела С-138/12 Руседеспред и С-111/14 ГСТ-Сървиз. В тези решения Съдът постановява, че неутралността на данъка върху добавената стойност има предимство пред правните процедури и независимо от обстоятелството, че данъчните задължения са установени с влязъл в сила ревизионен акт, неутралността на данъка следва да бъде възстановена.
Единственото изключение от този принцип е наличието на ДДС злоупотреба, като лицата участващи в подобни сделки не могат изобщо да се позовават на принципа на неутралност.
Това провокира служителите от функции „Методология и обжалване” и „Контрол” в НАП да си зададат няколко важни въпроса: Защо да се събира данък, ако въпреки това данъкоплатецът може да поиска връщането му, позовавайки се на решенията на СЕС? Данъкоплатецът има безусловно право, съгласно чл. 116 от ЗДДС, да извършва корекции на грешно издадени документи. Защо тогава вместо администрацията да начислява правилно данъците, да не го направи самият данъкоплатец? Веднага се очертаха и някои предимства, ако данъкоплатецът сам отстрани допуснати грешки в данъчното третиране на определена доставка. Най-напред и много съществено - когато данъкоплатецът сам отстранява грешките си, може да се избегне ревизионното производство. Ако пък грешката бъде отстранена от самия данъкоплатец в хода на ревизионно производство, това би направило ревизионния акт безспорен.
Всичко това насърчава доброволното спазване на закона и е гъвкаво решение, спрямо конкретния случай и поведението на конкретния данъкоплатец.
Задача на органите по приходите е да запознаят данъкоплатеца с допуснатите от него грешки, да му дадат препоръка доброволно да ги отстрани, включително при необходимост с коригираща декларация. Това следва да става по възможност преди започването на ревизионно производство. Или иначе казано, изборът на производството в рамките на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс става важен.
Дори да е възложена ревизия, подходът трябва да остава същият: ревизиращият екип запознава писмено данъкоплатеца с грешките, дава му препоръка да ги отстрани, като, ако данъкоплатецът направи това, отстраняването и декларациите, които е подал, се вземат предвид при издаване на ревизионния акт.
Какво означава това за цялостната работа на Агенцията? Новият подход, с който ще трябва да се съобразяват всички органи по приходите, когато извършват ревизии по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), изисква и ново мислене. Служителите на НАП използват способи за убеждаване, а не за принуждаване. Органите по приходите вече не отиват при данъкоплатеца да „начисляват данъци”, а за да му помогнат правилно да приложи закона, без да загуби правата си, например - правото си на данъчен кредит.
Този подход в дейността на НАП бе въведен с Общо становище на изпълнителния директор от 24.06.2016 г.
Становището е изцяло съобразено с практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) и Върховния административен съд на България. В него се разглежда пространно правото на данъчен кредит, условията за възникването и упражняването му. Най-общо и накратко това са условия по същество (чл. 68-69 от ЗДДС), формални (чл. 71 от ЗДДС) и времеви (чл. 72 от ЗДДС). Становището всъщност разглежда случая, когато са спазени условията по същество, документът е посочен в дневниците и декларацията в срока, т.е. и времевите условия са спазени, но са нарушени формалните изисквания. Документът е погрешно съставен. Изводът, до който се стига е, че в тези случаи правото на данъчен кредит е налице, но може да бъде упражнено въз основа на коректен документ, когато същият бъде съставен. За тази цел на данъкоплатеца следва да се осигури възможност да анулира грешния и да състави правилния документ.
Това очевидно повишава и насърчава доброволното спазване на закона. Във всяко производство първо се отправя писмена препоръка към данъкоплатеца с посочване на допуснати формални грешки и покана за отстраняването им. Ако грешките бъдат отстранени, правилните документи бъдат издадени и съответните декларации се подадат - правото на данъчен кредит е налице, без значение дали става въпрос за ревизираното лице или за неговия клиент.
Изисква се обаче и правна сигурност. Как да се гарантира единното прилагане на чл. 72 от ЗДДС от всички компетентни служители на НАП, особено ако клиент и доставчик са в различни териториални дирекции на Агенцията? Утвърдена е вътрешна процедура, която органът по приходите, водещ производството, може да задейства, а становището при необходимост се съгласува между дирекции „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) по седалище на двете страни по сделката.
В становището са разгледани пространно и най-често допусканите грешки от данъкоплатците при прилагането на ЗДДС. Накратко това са самоначисляване, вместо стандартно облагане и обратно, освободена, вместо облагаема доставка и обратно. Също така, често се греши при консорциумите и третирането на операции между съдружниците - доставка или недоставка. Понякога грешно се определят получателят или доставчикът - съдружникът вместо консорциума и обратно. Случва се и грешно да се определи ставката на данъка.
Данъкоплатецът дължи, обаче, лихви за забава поради закъснялото плащане на коректно определения данък или преждевременно упражняване на правото на данъчен кредит.
В становището е разгледан и случаят на влязъл всила ревизионен акт. Отстраняването на риска от загуба за бюджета е условие за допускане на документиране за осигуряване неутралността на данъка, нарушена в резултат на влязъл в сила ревизионен акт. В тези случаи, за да се допусне корекция, най-общо влезлият в сила ревизионен акт следва да е изпълнен, заплатен.
Що се отнася до въпроса с евентуално административно наказване, в становището е обърнато внимание на новите редакции на чл. 180, ал. 3 и 4 от ЗДДС, където са въведени привилегировани състави на административно нарушение, в случай че данъкоплатецът сам коригира допуснатата от него грешка. Напомня се също, че новите състави са приложими към заварените случаи по силата на чл. 3, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания и че следва да се извършва внимателна преценка при определяне на административнонаказател
ната отговорност относно наличието на маловажен случай по чл. 28, б. „а” от ЗАНН.
В подкрепа на новия подход са предложени и впоследствие приети, някои промени в закона. Такива са например уреждането на издаване и деклариране на ДДС документи след дерегистрация по ЗДДС. Дава се право на еднократна коригираща декларация, без покана от орган по приходите до 30 септември на текущата година за целите на ЗКПО и ЗДДФЛ.
Макар и становището на изпълнителния директор на НАП да се отнася конкретно до прилагането на ЗДДС, новият подход в работата на приходната агенция е напълно подходящ и приложим за всички видове задължения.
При прилагането на новия подход от органите по приходите данъкоплатецът е партньор, а не опонент и НАП му помага правилно да приложи закона, без да загуби правата си. Естествено, неговото пълно и коректно прилагане изисква време и развитие на нови умения. Важно е обаче търпеливо и стъпка по стъпка той да се въведе реално в практиката. Разумният и най-ефективен начин на събиране на публичните задължения е чрез насърчаване и улесняване на доброволното спазване на закона.