След приключване на административната фаза по обжалване на ревизионен акт с издаване на решение по чл. 155 ДОПК и в случай, че това решение не е благоприятно за жалбоподателя, следва обжалване на акта по съдебен ред. Ревизионният акт може да се обжалва в частта, в която не е отменен с решението на решаващия орган - съответната Дирекция „Обжалване и управление на изпълниението”.
Административното обжалване на акта е абсолютна предпоставка за обжалването му по съдебен ред в последствие – т.е. жалба срещу ревизионния акт директно пред съда е недопустима. Единственият случай, в който е възможно директно съдебно обжалване на ревизионният акт, е когато се иска прогласяване на неговата нищожност.
Ако ревизионният акт е отменен (в това число и когато органът връща преписката за нова ревизия) липсва правен интерес от обжалването му пред съд. Ревизионният акт не може да се обжалва и в частта, в която не е обжалван по административен ред. Но ако решаващият орган е отменил акта в необжалвана от жалбоподателя част, същият е излязъл извън пределите на компетентността си и подобно произнасяне все пак подлежи на съдебен контрол.
Подаване на жалба
Жалбата се подава чрез органа, издал решението и се адресира до административния съд в района на който се намира местонахождението му. Срокът за подаване е 14 дни от получаване на решението. Но ако изобщо липсва произнасяне от страна на решаващият административен орган в предвидения срок това се счита за МЪЛЧАЛИВО ПОТВЪРЖДАВАНЕ на ревизионния акт и също подлежи на обжалване. В този случай, обаче, жалбата се подава в 30 дневен срок от деня, в който органът е следвало да се произнесе.
Възможно е обаче в седемдневния срок, в който органът е длъжен да окомплектова жалбата и да я изпрати в съда, да се произнесе с решение, макар и закъсняло. Това е допустимо предвид разпоредбата на чл. 156, ал. 6 от ДОПК. Ако това решение потвърждава ревизионният акт, който така или иначе вече е потвърден мълчаливо, то нова жалба не следва да се подава. В случай, че решението отмени акта, то липсва правен интерес от подаване на жалба и производството по обжалване се прекратява. Но в случай, че органът отмени само частично ревизионния акт, то жалбата следва да продължи своя път до съда, но в частта, в която актът е отменен производството ще се прекрати.
Предмет на съдебния контрол
Съдът упражнява контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт. Актът ще бъде незаконосъобразен ако не е издаден от компетентен орган (т.е. при издаване на акта са нарушени изискванията за териториална, материална, персонална или темпорална компетентност). В този смисъл съдържанието и реквизитите на самата заповед за възлагане на ревизията са от съществено значение да се анализира дали са спазени тези изисквания. Актът ще е незаконосъобразен и ако не е спазена предвидената от закона форма за издаването му - по определен образец. Пропуски в акта съобразно предвиденото от закона съдържание са недопустими.
Незаконосъобразен е и ревизионен акт, който противоречи на действащото материално право (данъчно, митническо и пр.). Актът ще бъде незаконосъобразен и ако не е спазена процедурата по назначаване и провеждане на ревизията и издаване на ревизионния акт. В тази връзка съществуват редица изисквания за спазване на срокове, връчване на документи, уведомявания и т.н. Съдът проверява също така дали в производството е спазена целта на закона.
Но освен спазване на горепосочените изисквания, ревизионният акт може да се обжалва и по отношение на неговата обоснованост. Т.е. всички доказателства по преписката трябва да кореспондират с направените от проверяващите констатации и изводи. С други думи - на съдебен контрол подлежат и мотивите на ревизионният акт, които (съгласно съдебната практика) могат да се съдържат и в ревизионния доклад.
По отношение обосноваността на акта, съдът е обвързан от изложеното в жалбата и се произнася съобразно поисканото в нея. Съдът, обаче, е длъжен да провери изцяло акта относно неговата законосъобразност, независимо от описаното в жалбата – в това отношение съдът не е обвързан от жалбата.
Спиране на изпълнението
Подадената пред съда жалба не спира изпълнението на ревизионния акт, но по изрична молба на жалбоподателя изпълнението на акта може да бъде спряно. За целта обаче следва да се представи обезпечение, като в зависимост от неговия вид, в някои случаи съдът е обвързан да спре изпълнението, а в други – това става по негова преценка.
Свидетелски показания
В производството пред съда могат да се използват всякакви доказателства. Възможно е дори да се използват свидетелски показания, с които се установяват факти от значение за ревизията, възприети от трето лице. Но свидетели се допускат в производството само за установяване на следните факти и обстоятелства:
1. достоверността или авторството на данни от технически носител и неподписани документи;
2. обстоятелства, за доказването на които законът изисква писмен документ, ако документът е загубен или унищожен не по вина на ревизираното лице, както и за установяването на факти и обстоятелства, за доказването на които законът не изисква писмен документ;
3. фактите и обстоятелствата, за които не са съставени документи, когато е имало задължение за това, или са съставени документи, които не отразяват действителни факти и обстоятелства.
Решение на съда
Съдът се произнася с решение, с което решава делото по същество и може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. Важно е да се отбележи, че решението на съда не може да изменя акта във вреда на жалбоподателя. Това по същество означава забрана за съда да променя размера на задължението в повече от установеното в ревизионния акт.
Касационно обжалване пред ВАС
Решението на административния съд подлежи на касационно обжалване пред ВАС. Касационната жалба се подава чрез съда, чието решение се обжалва, в 14 дневен срок от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено. Делото се разглежда в открито заседание от тричленен състав на ВАС. Съдът се произнася по посочените в жалбата касационни основания с решение, с което оставя в сила, отменя (изцяло или частично) или изменя обжалваното решение. Когато решението се отменя поради съществени нарушения на процесуалните правила или когато трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно, той връща делото за ново разглеждане от друг състав на съответния съд.
© Адвокатска кантора Димитър Кавалджиев.