Признаване на разходи за лихви по банков заем при съдлъжник.

Здравейте,
Имам следния казус, по който моля да кажете мнението си!
Дружество А е кредитополучател по банков заем. При отпускане на заема, задължението е заведено в баласна на дружеството. Дружество В - собственик на капитала на дружество А, е солидарен дръжник с А. Дружество А взима решение заема да се обслужва от В.
Има ли право според вас Дружество В да признае в отчета си разхода за лихви по заема?
Ако считате, че отговора е положителен, можете ли да ме насочите към становище на НАП или на МФ относно подобен казус?
Благодаря на отзовалите се.

Не трябва ли този, който поема обслужването да "вземе решение" за това (дружество В), а не този, който го прехвърля? Солидарността не възниква ли при определени обстоятелства, например неплащане от страна на А? Не знам, питам. Юристите какво казват?

Не трябва ли този, който поема обслужването да "вземе решение" за това (дружество В), а не този, който го прехвърля? Солидарността не възниква ли при определени обстоятелства, например неплащане от страна на А? Не знам, питам. Юристите какво казват?

Да, но как ще се докаже неплащане от страна на А. Неплатежоспособност? Покана от банката при просрочие? В тези случаи е ясно, че разхода ще бъде признат. Но в случая нямаме ситуация на невъзможност А да изпълнява задължението си към банката. Решението на собственика на капитала е такова. В обслужва кредита, но дали има право на признаване на разхода за лихви? Аз лично смятам, че не. И следва да увеличи финансовия си резултат с разхода за лихви. Търся някой, който да твърди обратното.

Дружество В ще признае разхода за лихви,когато ги отпише по условията на ЗКПО. Дотогава ще формира дебитни обороти по вземане.