Едноличният търговец е физическо лице с регистрацията му по ТЗ няма правна последица и не възниква на нов правен субект. Физическите лица, които подлежат на регистрация по реда на ЗДДС имат само един идентификационен номер за целите на ЗДДС, независимо дали са ЕТ, земеделски производител, свободна професия, частен съдебен изпълнител и т.н. Тъй като има само един правен субект физическото лице, за целите на облагането с ДДС има само един номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС.
Съгласно чл.114, ал.1, т.8 от ЗДДС във фактурата задължително съдържа, идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на получателя, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - когато получателят е нерегистрирано по този закон лице,
Тоест във фактурата задължително се вписва номера за регистрация по ЗДДС, защото лицето е регистрирано независимо каква независима икономическа дейност извършва.
идентификационен номер по чл. 84 от ДОПК е различен от този п о ЗДДС (§ 1, ал.1, т.1 от ППЗДДДС ДР). За това когато се попълват двата номера е нормално да са различни.
Ако физическото лице беше доставчик то то е длъжно да се идентифицират за целите на ЗДДС с получения при регистрацията си идентификационен номер по ДДС за всички извършвани от тях доставки, представляващи независима икономическа дейност (§ 1., ал.2 от ДР на ППЗДДС). И следва във фактурите които издава да посочва и двата номера. Според чл. 78 от ППЗДДС, трябва да съдържат трайно вписани при отпечатването както идентификационен номер на лицето, което ще ги издава фактурата (т.3), така и идентификационен номер по ДДС по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС (н.4).
След като лицето ще начислява ДДС за всяка извършвана дейност, нормално е и да може да ползва и ДК за всичките си дейности и да посочва номера си по ДДС и във фактурите които е получател. А в зависимост от това за какви доставки ще ползва стоката или услугите ще има право да ползва или не ДК.