Документи доказващи ВОД

Отговаря Лиляна ПАНЕВА - данъчен консултант
Данъци
   Приема ли се като доказателство за извършена ВОД писменото потвърждение за транспортиране на доставяните стоки до територията на друга държава членка, изпратено от получателя им по електронен път?

   По силата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, доставките на стоки, предназначени за данъчно задължени лица, регистрирани по ДДС в друга държава - членка на ЕС, т. нар. “вътреобщностни доставки” (ВОД), са облагаеми с нулева данъчна ставка. Изключени от този ред са само тези, освободени от облагане по реда на чл. 38, ал. 2 от закона. За да приложи тази ставка обаче, доставчикът на стоките следва да разполага с документите, регламентирани в чл. 45 от ППЗДДС. Като такива там са посочени два вида документи:
- документи за доставката и
- документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоката от територията на страната до територията на друга държава членка.
В зависимост от конкретните обстоятелства, при които се извършва дадена ВОД, доставчикът є следва да разполага със:
- фактура, в която е посочен данъчният идентификационен номер на получателя на стоката, под който му е извършена доставката;
- в случаите на безвъзмездни доставки на стоки, изпращани от територията на страната до територия на друга държава членка за целите на икономическата дейност на доставчика (чл. 7, ал. 4 от закона) - протокол по чл. 117, ал. 2 от закона;
- при доставка на ново превозно средство от доставчик - физическо лице, което не е ЕТ и не е регистрирано по ЗДДС - документ по чл. 168, ал. 8 от закона, съдържащ реквизитите по чл. 114, ал. 1, т. 3 - 15.
Съгласно чл. 45, т. 2, б. “а” и “б” от ППЗДДС, документите, които доказват, че стоката е изпратена или транспортирана до територията на друга държава членка, са в зависимост от това кой от участниците в сделката осъществява превоза. Като такива там са посочени:
- когато стоката се превозва от получателя на доставката или от трето лице за негова сметка, като такива се приемат транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или от упълномощено от него лице, удостоверяващи, че доставката е получена на територията на друга държава членка;
- когато транспортът се извършва от доставчика или от трето лице за негова сметка, пристигането на стоката на територията на друга държава членка се доказва с транспортен документ, който удостоверява, че те са получени на тази територия.
Това означава, че писменото потвърждение на получателя или на упълномощеното от него лице се приемат като доказателство за пристигането на стоките на територията на друга държава членка само за доставки, при които превозът им е задължение на получателя им. Такива са доставките, осъществявани по договори, сключени по условията на термин от категория “Е” или “F”от международните правила за условия на доставка, или при свободно договорени условия, при които превозът се организира и заплаща от купувача. Най- популярни и често използвани термини от тези категории са EXW - “ От фабриката, завода...”, FCA - “Франко превозвача...” и FOB - “Франко борда...”.
Следователно писменото потвърждение на получателя или на упълномощено от него лице се приема като доказателство, че е извършена ВОД, само когато превозът на стоките е задължение на получателя им. За да изпълни тази си функция, то следва да бъде съставено съгласно изискванията на чл. 45, т. 2, б. “а” от ППЗДДС, които са в сила от 01.01.2010 г. В съответствие с тях в него трябва изрично да бъдат посочени видът и количеството на стоката, датата и мястото на нейното получаване, видът, марката и регистрационният номер на превозното средство, с което е извършен транспортът. Писмен документ, съдържащ тази информация, има доказателствена стойност, независимо от това по какъв начин е изпратен - по факса, по електронен път или по друг начин, който е обичаен за търговската кореспонденция. Това се потвърждава както от указанията на НАП, дадени в разяснение № 25Т21 от 15.02.2007 г., така и от решение на ВАС № 6640 от 21.05.2009 г.
От прочита на чл. 45, т. 2, б. “б” от ППЗДДС обаче се налага изводът, че и най- изрядното писмено потвърждение не може да изпълни функцията на доказателство за извършена ВОД, когато транспортирането на стоките се извършва от доставчика или от трето лице за негова сметка. Такива са всички доставки, сключени по условията на термин от категория “C” или “D” от Инкотермс, или при свободно договорени условия, при които организирането и заплащането на превоза до територията на друга държава членка е задължение на доставчика. При търговията ни с контрагенти от държави - членки на ЕС, най-популярни и често договаряни доставки от този вид са тези, сключени по условията на термините CPT - “Превоз, платен до...)”, CIP - “Превоз и застраховка, платени до...” , CFR - “Стойност и навло”, CIF- “Стойност, застраховка и навло...” и DDU - “Доставено, мито неплатено...”. Съгласно въпросната разпоредба на чл. 45, т. 2, б.”б”, при такива доставки писменото потвърждение на получателя на стоката или упълномощено от него лице не може да послужи като доказателство, че извършената доставка е вътреобщностна. При тях тази функция може да изпълни единствено транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка.
Следователно буквалният прочит на действащите нормативни разпоредби налага извода, че независимо как е изпратено, писменото потвърждение на получателя на стоката невинаги може да послужи като доказателство, че дадена доставка е вътреобщностна. В действителност на практика писменото потвърждение от страна на получателя на стоките обикновено се приема като такова доказателство.

Писменото потвърждение е ясно, аз се опитвам да убедя колежката, че товарителницата е достатъчна. Тя доказва че пратката е взета, а следователно и доставена - това е задължението на трансп. фирма. Това е казуса - за потвърждението не говорим. Все пак благодаря за препратката.

Ето от едно решение :

Налице са изискуемите от чл.45, т.2, б. "а" от ППЗДДС документи, доказващи ВОД в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или получателя, но е извършен от трето лице. Съгласно чл.9, т.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /КДМАПС/, товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Получаването на стоките не е опровергано от съдържанието на отговорите на румънските данъчни органи по формулярите "scac 2004", тъй като неоткриването по време на ревизията на румънското дружество не означава неизвършването на ВОД. С оглед характера на доставките - ВОД, ревизираното лице не дължи ДДС върху стойността им, тъй като съгласно чл.53, ал.1 ЗДДС, те са с нулева ставка ДДС.
Решението е правилно. Събраните по делото доказателства сочат, че спорните доставки на царевица, извършени от ответника по касационна жалба, са ВОД по смисъла на чл.7, ал.1 ЗДДС, като са представени изискуемите от чл. 45, т.2 ППЗДДС документи/ редакцията към процесния документ/ за доказването им - фактури и товарителници, надлежно подписани и подпечатани от получателя. Изтънатите от касатора факти - касово плащане на сумата по договора в България, непредставяне от дружеството - превозвач на тахошайби, фактури за гориво и т.н. не сочат на липса на договор за превоз, нито на липса на доставка на царевица към румънското дружество . Чл. 6 КДМАПС, регламентиращ реквизитите на товарителницата, не изисква час на натоварване и разтоварване, идентификационен  номер на певозвача, каквито са твърденията на касаторът. Обоснован е изводът на първоинстанционният съд за транспортиране на стоката до Румъния и получаването и от румънското дружество, за което няма спор, че е регистрирано за целите на ДДС в Румъния и има идентификационен номер. Нещо повече - по делото има допълнителни доказателства в подкрепа на съдържанието на товарителниците.В директива 2006/112/ ЕС на Съвета относно Общата система на ДДС, транспониран в българския ЗДДС и ППЗДДС, няма текст поставящ като условие за признаване на ВОД за доставчика да е деклариран ВОП от получателя. Нещо повече - съдът на ЕС многократно се е произнасял, че при облагането по ДДС единият съконтрагент, който действа добросъвестно, не може да търпи неблагоприятни последици от действия на другия, които не са му били известни и няма как да контролира. Доказателствата по делото обосновават именно такива добросъвестни действия от страна на ответника по касационна жалба, както правилно е приел АС. При така установените факти съдът правилно е приложил относимите материалноправни разпоредби на на чл.7, ал.1 ЗДДС и чл.53, ал.1 ЗДДС.

Да, май ще се предам - товарителницата доказва "получаването на стоката от превозвача", а не от купувача. Така че май не е достатъчна като документ.

Благодаря ти все пак за включването, Алфа. Лек ден!