По кой член от КТ да освободим служител

Петте Хикса, точно така го пиша: на осн. 325-1-1 и при спазване срока, упоменат в 326-1, като се има пред вид лично подадено заявление от лицето, прието с Вх. №.../....
ПРЕКРАТЯВАМ......
ПРИЧИНИ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕТО: По взаимно съгласие на страните, изразено в писмен вид.

(до тук доста съкратено го предавам, то си е бланка)
Следва текста за обезщетенията и така.

Далила, много е дълъг казуса, за да го описвам, но в най-общи линии ставаше дума за освобождаване, което след време беше оспорвано точно заради основанието, а като основание беше вписан 326-1. Подадохме писмено запитване към МТСП дали този член може да се ползва като основание и те ни отговориха, че не е редно да се ползва самостоятелно, защото 326-1 третира срока, а не причината и че трябва да се допълни с онзи член от Кодекса, който дефинира и причината (напр.: ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ)

Обаче, какво да кажа - в областта на ЧР почти всичко е "казус". 

Какво взаимно съгласие? Та кой казва, че работодателя е съгласен? Тогава не е ли по правилно да се запише ПРИЧИНИ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕТО: По желание на работника, изразено в писмен вид.?

И още нещо от тук: http://www.law-firm-bg.com/

Прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие и право на обезщетение за безработица
Публикувано на 29/02/2012 г.

Законовата регламентация на разглеждания въпрос е в Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване. Основанията за прекратяване на трудовия договор са установени в чл. 325 и чл. 331 КТ. В чл. 325, ал. 1, т.1 е уредено прекратяването по взаимно съгласие: Чл. 325. (1) Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие: по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието;

Когато трудовият договор е прекратен по взаимно съгласие по чл. 325, ал. 1, т.1. няма законово изискване за предизвестие и срок за такова – „без която и да е от страните да дължи предизвестие“, съответно в такъв случай претендирането на обезщетение за неизпълнено задължение за предизвестие или неспазено предизвестие съгласно чл. 220, ал. 1 и 2 е незаконосъобразно.

Таня, или аз не те разбирам, или ти нещо не разбра!
Естествено, че става дума за взаимно съгласие, когато работникът е подал предизвестие. То темата започна точно така.
Ти на ръка ли си пишеш документите? Всяка програма си има набор от бланки, които естествено подлежат на промяна.
Предизвестието в нашия случай си беше точно от страна на работника, но както вече споменах казусът беше дълъг, противоречив и не представлява интерес за широката публика.
Отговорът на МТСП няма да го пускам тук - има подобни отговори и в сайта им, ако се разровите, ще намерите.
Но ще издиря "дебелата книга"и мога да сканирам въпросния коментар, просто за не си толкова нахъсана.
Както вече казах - всеки колега отговаря за работата си, това е форум, споделих опит, с който не ангажирам никого.
......
Рязко сменихте темата! Таня, взаимно съгласие е: работникът има вписана клауза за едномесечно предизвестие в договора за назначаване. Подава заявление за напускане с вписана дата и текст, че ако тази дата не бъде одобрена (едноседмичния срок, за който става дума), то заявлението да се счита като едномесечен срок на предизвестие. Работодателят го одобрява - да, съгласен е да го освободи след месец. Е къде тук е взаимното НЕсъгласие?
Но добре се получи, де - в спора се ражда истината...

Таня, или аз не те разбирам, или ти нещо не разбра!
Естествено, че става дума за взаимно съгласие, когато работникът е подал предизвестие.

Не само Таня, но и аз не разбрах. Как хем предизвестие от работника, хем взаимно съгласие?
Имаме предизвестие /воля и право на работника/, прието от работодателя /по задължение, без съгласие/. Дали предизвестието е отработено или не - няма значение. Какво взаимно съгласие виждате?
Вариантите за прекратяване на ТД според съдържанието на заявлението на работника, съм коментирала още вчера Отговор 9 | Вчера в 18:24. Спорът беше само за случая на подадено предизвестие /оформено като такова на основание чл. 326, ал.1/ от страна на работника

Аз напускам спора. Мислех, че ще науча нещо, но стана безпредметно.....

С това, аз нещо не съм съгласна!
В случая - Взаимното съгласие, е когато работодателя се съгласи това да стане веднага.
При предизвестие - няма взаимно съгласие. Това е инициатива на работника, с която работодателят е длъжен да се съгласи.

Таня, взаимно съгласие е: работникът има вписана клауза за едномесечно предизвестие в договора за назначаване


И това е взаимно съгласие, щото някъде пишело, че има предизвестие?????
Стига, бе!!!!!!!!

р.р. всички колеги Ви убеждават, че мисълта Ви е абсолютно в грешна посока

Далила, аз нещо се обърках! Коментарът ти към мен ли е насочен?

Таня, взаимно съгласие е: работникът има вписана клауза за едномесечно предизвестие в договора за назначаване

Това е твой текст, svetlakercheva!
Да, към теб!

Таня, взаимно съгласие е: работникът има вписана клауза за едномесечно предизвестие в договора за назначаване

Това е твой текст, svetlakercheva!
Да, към теб!

Това не е мой текст!

Мой е, но мисля, че уточнихме нещата.

Да. Ако работникът реши да не итработва предизвестието, пишете и обезщетението.
Обезщетението е само за неотработената част на предизвестието. Предизвестието тече от деня, следващ датата на връчването му на работодателя. Тази дата се удостоверява писмено. Периодът от началото на предизвестието до датата на фактическото прекратяване на ТД е....отработена част от предизвестието.