Правителството одобри днес Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, открита за подписване през януари 1988 г., и Протокола за изменението й, открит за подписване през май 2010 г.
До 31 декември 2015 г. България трябва да въведе в националното си законодателство разпоредби, регламентиращи осъществяване на задължителен автоматичен обмен на финансова информация за данъчни цели, в съответствие с Директива 2014/107/ЕС за изменение на Директива 2011/16/ЕС за административното сътрудничество в областта на данъчното облагане. Основата за въвеждане на такъв задължителен автоматичен обмен на информация е Общият стандарт за автоматичен обмен на информация за финансови сметки (Стандартът CRS) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Той е основата на подготвеното от ОИСР Многостранно споразумение за автоматичен обмен на финансова информация между компетентните органи – MCAA.
Присъединяването на България към многостранната Конвенция, което ще се осъществи след ратификацията й от Народното събрание, е изискване преди присъединяването впоследствие към МСАА, респективно – прилагането от страна на България на Стандарта CRS. В Европейския съюз България е единствената държава-членка, която не се е присъединила към Конвенцията.
Влизането в сила на двата многостранни международни акта ще даде възможност на България да участва в общата борба срещу трансграничното укриване на данъци, отклонението от данъчно облагане и данъчните измами, като разходите за държавите и финансовите институции ще бъдат минимални.Страната ни ще може да участва в автоматичния обмен на финансова информация в световен мащаб, като получава информация за финансови сметки, притежавани от български местни лица и чуждестранни образувания, контролирани от български местни лица, в държавите-страни по Конвенцията и Споразумението. Същевременно, присъединяването към многостранните международни договорености ще допринесе за третирането на България като прозрачна данъчна юрисдикция с всички произтичащи от това положителни последици, включително стимулиране на инвестициите и положителен ефект върху българския финансов пазар и финансови институции.