Присъединяването на България към Европейския съюз откри много атрактивни пазари на труда за българите, не само от гледна точка на по-високи заплати, но и на повече възможности за работа. Тези позитиви караха съгражданите ни да емигрират и досега, с разликата че вече, бъдейки легално наети лица, не спадат към сивия сектор на съответната държава и имат задължението да плащат данъци.
С всяка заплата, преди да се даде на служителя, работодателят удържа определена сума, която след това се изпраща към местната данъчна служба. Удържаната сума основно се използва за авансово плащане на данък общ доход (ДОД), осигурителни вноски, а понякога и други такси, в зависимост от страната. Трябва да знаете, че надвнесеният данък може да бъде възстановен законно.
Възстановяване на данъци от чужбина произтича от разпоредбите на данъчното законодателство на страната. Например, може да се случи така, че в края на годината, работодателят има твърде висока данъчна ставка или служителят има право на помощи и облекчения, или не достига определена сума на доходите. В много страни данъчният закон предвижда т.нар. освободена от данъци сума или по-точно размер на необлагаемия данък. Във Великобритания, например, се нарича Надбавка (Personal Allowance), а в Ирландия - Данъчен кредит (Tax Credit). Това е базата, въз основа на която се възстановяват данъци от чужбина. С други думи, законът постановява определен размер (обикновено е различен за всяка година) на доходите, който един служител може да достигне за една година, без да е длъжен да плаща данък.
Данъчното законодателство изисква от всеки работодател да започне с удръжката на данъци още с първата заплата, преди да се плати на служителя. В края на годината може да се окаже, че общият доход не надвишава определена сума освободена от данъци. Тогава служителят има право да възстанови целия размер от платения данък, т.е. 100 % от него. Ако доходите надхвърлят тази сума, той/тя ще върне само част от изплатения авансово данък. Правилото гласи: колкото по-висок е доходът, толкова по-малък е размерът на възстановявания данък и обратно.
Връщането на данъци от чужбина се осъществява посредством годишно данъчно извлечение, което се подава в данъчната служба (по място на заетост) под формата на данъчна декларация. Тази декларация се изготвя въз основа на документи, издадени от работодателя. Сумата, която може да бъде възстановена, зависи главно от размера на приходите и платените данъци.
В някои страни данъчната година съвпада с календарната (напр. в Холандия). В други, напр. във Великобритания, започва на 6 април текущата година и продължава до 5 април следващата. За възстановяване на данъци от чужбина може да се кандидатства след приключване на финансовата година или по-рано, ако назначението е приключило и сте напуснали съответната държава и при условие, че няма да сте трудово заети в страната преди края на фискалната година. Данъчната служба проверява данните и изчислява размера на възстановимия данък. Когато се определи сумата, данъкоплатецът трябва да получи парите си обратно.