адв. Росен Димитров
Адвокатска колегия – гр. Пловдив
Представителство има, когато от името и за сметка на едно лице действа друг. От името на едно лице, защото представителят действа вместо представлявания. За сметка на едно лице, защото резултатът от действията на представителя настъпва за представлявания.
Така представителят се явява овластено от представлявания лице да извърши определени действия в негов интерес.
Упълномощаване е самото овластяване, сделката, с която представителят придобива власт да представлява друг. Упълномощаването се извършва едностранно от представлявания, който е упълномощител, а представителят – упълномощен.
Пълномощно е самият документ, който обективира властта на представителя. Този документ се подписва от представлявания и се предава на представителя. В ред случаи пълномощното трябва да бъде нотариално заверенo. В други случаи е достатъчно обикновено писмено пълномощно без нотариална заверка. Пълномощното може да бъде и устно.
До представителство може да се стигне по различни причини: невъзможност, незнание, некомпетентност на представлявания, или просто негово нежелание да се представлява сам. Така това лице (представляваният) упълномощава друго лице, на което има доверие (представител), да извърши определените от него действия, за които му дава пълномощно. Упълномощаването обаче, не задължава представителя да извърши представителните действия, а само му дава право за това. Представителят може да бъде задължен да представлява друго лице с отделен договор – договор за поръчка, комисионен договор или трудов договор.
Форма на упълномощаване. Формата може да бъде устна, писмена или писмена с нотариална заверка на подписа. Каква форма на упълномощаване ще бъде необходима зависи от конкретното действие, което ще бъде извършвано от представителя. Тоест, формата на пълномощното трябва да е същата като тази, която изисква действието, за което се дава пълномощно.
Например: ако някой иска да упълномощи друг да му закупи автомобил, то пълномощното за това трябва да е нотариално заверено. Това е така, защото за валидността на договора за покупко-продажба на автомобил се изисква нотариална заверка на подписите.
На практика обаче, устното и обикновеното писмено пълномощно рядко се прилагат. За почти всички действия, осъществявани от представител, институциите – НАП, НОИ, общини, банки и други, изискват пълномощно с нотариална заверка на подписа.
Не така стоят нещата, ако упълномощеният е адвокат. Адвокатското пълномощно, за представителство пред общини, институции, съд, съдебни изпълнители не е необходимо да е нотариално заверено. Адвокатът може да извършва широк кръг от действия с обикновено писмено пълномощно. Не така е когато представителството е за действия пред банка и включва изискване на информация, движение, състояние на сметка, теглене и прехвърляне на суми. За такива действия отново е нужно нотариално заверено пълномощно. Или ако адвокат трябва да закупи недвижим имот за лицето, което представлява.
В някои случаи представляваният може да желае да упълномощи друг с широк кръг от права. Тоест желае да бъде представляван пред неограничен брой субекти – мобилни оператори ВиК, НАП, общини и други. Пълномощно за такъв вид действия се нарича Генерално пълномощно.
Представителството намира широко практическо приложение в гражданското право и в търговското право, и бива два вида: по желание на представлявания и по силата на закона. Представителството по желание на представлявания се нарича договорно или доброволно представителство, а това, което е по силата на закона е законно (задължително) представителство.
Законно представлявани са недееспособните - малолетните, напълно запретените лица и юридическите лица. Законни представители са родители, настойници и управителните органи на юридическите лица. Без своите законни представители тези лица не могат да изразяват своята воля и да участват в обществените отношения. Непълнолетните (от 14 до 18 г.) и ограничено запретените лица извършват сами правни действия, но със съгласието на своите родители или попечители.
За изготвяне на пълномощно не са необходими правни познания. Но в доста случаи би било полезно пълномощното да бъде изготвено, или поне прегледано, от юридически грамотно лице.
ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО В ТЪРГОВСКОТО ПРАВО
Търговското представителство има огромно значение за търговеца. Без него търговецът не би могъл да осъществява дейността си. То се изразява в извършване на относително постоянни и трайни действия срещу възнаграждение. Последиците от действията на представителите настъпват за търговеца. В търговското право също се срещат и двата вида представителство – договорно и законно.
Договорно представителство.
При него представителната власт, нейният обем и вид, както при гражданското право, се определят от пълномощното. С него търговецът упълномощава своя представител. Такъв упълномощен представител може да бъде адвокат на дружеството.
Интересно е какво става ако представителят сключи сделка без да има представителна власт или извън пределите на своята представителна власт. В търговското право, за разлика от гражданското, сделката ще породи действие ако представляваният (търговецът) не й се противопостави веднага след като узнае за нея.
Законово представителство.
При законовото (органно) представителство не е необходимо да има упълномощаване на представителя от търговеца. Представителната власт произтича по силата на закона. Законови представители на търговските дружества са техните управителни органи – физически лица. Тези представителни органи на ЮЛ не само го представляват дружеството, а и го ръководят. Представителната власт на органните представители произтича направо от закона и не е необходима упълномощителна сделка. Търговските представите ли са: прокурист, търговски пълномощник, търговски помощник, търговски представител, търговски посредник. Тези лица се вписват в търговския регистър.
Прокурист. Прокурист може да бъде само физическо лице. Прокурист е това, ФЛ, което управлява предприятието и може да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие. За тях той представлява търговеца. Обемът на предоставената на прокуриста представителна власт е широкообхватна и включва дори правото да представлява търговеца пред съд и/или да упълномощава избран от него адвокат. Затова и другото име на прокуриста е Търговски управител. Представителната власт на прокуриста обаче не е безгранична. Чл. 22 от ТЗ, ограничава свободата на прокуриста с оглед определена категория сделки. Прокуристът няма право да отчуждава и да обременява с тежести недвижими имоти, освен ако не е специално упълномощен за това от търговеца.
Упълномощаването на прокуриста следва да писмено с нотариална заверка на подписите и да бъде вписано в Търговския регистър.
Търговски пълномощник. Търговският пълномощник е лице (ФЛ или ЮЛ), което е упълномощено от търговец да извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение. Тоест неговата представителна власт произтича от волята на търговеца, който представлява. Тази власт е изразена в самото пълномощно. Пълномощното трябва да е нотариално заверено, като не е необходимо да е вписано в търговския регистър.
Търговски представител. Търговският представител е лице, което сътрудничи на търговеца при извършване на търговската му дейност. Търговският представител не се намира в трудови отношения с търговеца – тоест не работи на трудов договор, но отношенията между тях се уреждат с граждански договор в писмена форма. Представителната власт на търговския представител произтича именно от този договор, съгласно, който се задължава да извършва правни действия за сметка на търговеца. Търговски представител е дистрибутора, който е самостоятелен търговец, продаващ на собствен риск и за собствена сметка определен вид стока. Дистрибуторът не получава комисионно възнаграждение. Той получава разликата между цената на дребно и цената на едро. Той може да е както физическо така и юридическо лице.
Отношенията с търговеца най-често се уреждат с договор в писмена форма.
Търговски посредник. Специфичното за търговския посредник е че той е търговски представител който представлява и двете страни. Той е самостоятелен търговец, който по занятие посредничи за сключване на сделки. Може да се каже че той подготвя сключването на търговските сделки като поставя в контакт 2-те страни, тоест той е тяхната връзка. Посредникът не е страна по сделката, която предстои да бъде сключена. Задълженията му се изчерпват до свързването на страните, съпътствано от необходимите за това действия – информационна, рекламна и маркетингова и др. дейности.
Договорът за посредничество е граждански – договор за поръчка и няма изискване за форма. Това означава, че може да бъде сключен и устно.
Търговски помощник. Той е лице с ограничен кръг от права и задължения. Действията му се състоят да съдейства фактически на търговеца – служител на търговеца. Той не оказва правно съдействие, освен ако работи на общодостъпно място извършва сделките, който характерни за съответната дейност.
Отношенията с търговеца най-често се уреждат с трудов договор, но няма пречка отношенията с помощниците да се уредят с граждански договор.
От казаното за представителството на юридическите лица следва, че управителят може да упълномощи лице, което да сключва договори за сметка на управляваното от него дружество с клиенти, доставчици. Упълномощаването може да стане и със заповед на управителя.
Интересни въпроси са дали управителят на дружеството може да упълномощи трети лица да сключват трудови договори от името на дружеството със работници и служители. Известно е, че Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Тези лица са и страните по него. Самият трудов договор обаче може да бъде сключен от представител на работодателя, който ръководи съответното предприятие (фирма). Управител, директор, прокурист. Страна по договора обаче ще бъде работодателят.
В тази връзка се поставя и въпроса: Допустимо ли е чрез упълномощаване да се делегира работодателска правоспособност за прекратяване на трудово правоотношение? Този въпрос беше разрешаван различно в практиката на съдилищата, което доведе до постановяване на Тълкувателно решение на ВКС.
Според това Тълкувателно решение работодателят може, по една или друга причина, да не е в състояние да изяви лично волята, която е формирал като страна по трудовото правоотношение с работника. В тeзи случаи законът не забранява той да действа чрез доброволен представител, т.е. лице, което е упълномощено да изяви воля от чуждо име и с последици за представлявания. Поради, което е допустимо делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение.