Договор за счетоводно обслужване

Защото детайлите са важни, а думите отлитат. Особено, ако имаш много клиенти, всеки иска различно, и в някакъв момент интересите му се променят.
Споделям само мнение и над 30 годишен опит - счетоводство по спомени не се прави.   

Питането е "може ли договорът да е устен ".И отговорът е - може. Другото е друга тема.

Искам да беше друга тема, но питането е:

Може ли договорът за счетоводно обслужване да бъде в устна форма?

Това е специфичен договор, за който, според мен, е поне неразумно директно да се пренасят други трактовки. Не знам да има законова дефиниция на „счетоводни услуги". 

... А колкото до съдебната практика в това отношение - тя е недвусмислена. Съдилищата приемат съществуването на договорни отношения на базата на много други доказателства. Не е необходима бланка с наименование ДОГОВОР.

Абсолютно съм съгласен и вече имах възможността да го напиша. Проблемът при така нареченият „договор за счетоводни услуги“, и възможността за липсата на писмена форма, е в определянето на престацията - какво двете страни разбират под „счетоводни услуги“. Допълнителна аргументация в тази посока е наличието на логическа връзка между разпоредбите на чл. 14 и чл. 17 от ЗСч. След като в чл. 17 изисква междинните, годишните и консолидираните отчети на предприятията се съставят от „физически лица, които са в трудово, служебно" правоотношение (напълно формализирано в писмен вид), не би следвало облигационното правоотношение да бъде в по-облегчена форма. В тази насока може да се разглежда и изискването на чл. 14 за приемане и предаване на счетоводната документация при прекратяване на облигационното правоотношение. При всички случаи, ал. 2 изисква наличието на комисия, както и ред и начин, определи от ръководителя. Наличието на комисия се обезсмисля, ако това приемане и предаване не завърши с писмен документ. В тази връзка няма много логика за последващи договора дейности и действия законът изрично да изисква писмена форма, както и да са предвидени административно-наказателни разпоредби, а да се допуска наличие на устна договорка по отношение на ангажимента. Но това е един от недъзите, на този закон.
 
Аз също съм запознат със съдебната практика, както и с разпоредбите на ТЗ и ЗЗД, но в случая не мисля, че става дума за общи договорености, а за договорености, които ние в практиката наричаме „счетоводно обслужване“, но които на практика обхващат редица дейности, регламентирани от специален закон - този за счетоводството.
 
Отново да кажа - не натрапвам мнение.

Въпросът в дискусията, доколкото разбирам, е дали договорът за счетоводно обслужване може да бъде в устна форма.

Изчетох внимателно решението. Не искам да го коментирам, а само да вмъкна, че това, че е потвърдено на по-горна инстанция нищо не означава. За тази цел е институтът на тълкувателните решения.
Не искам да изглежда, че водя безсмислен спор - разсъждавам по същината на въпроса. От началото на дискусията всички се фокусират върху правната възможност за устна форма на договор за "счетоводно обслужване". Това не е същината на въпроса. Същината на въпроса е:

Възможно ли е да има договор, в който всички задължения на „лице, което извършва текущо счетоводно отчитане и съставя финансови отчети" по ЗСч. да бъдат договорени в устна форма?

Понятието „счетоводно обслужване“ е добило гражданственост понятие, което всеки може да си тълкува както реши. В тази насока отново ще попитам: Какъв е преметът на устен договор за „счетоводни услуги“? (Тъй като в началото на дискусията съм посочил множество различни вариации, считам че недокументиран отговор на този въпрос, а оттам и на договор за „счетоводно обслужване“, не може да съществува.

Петров, ай стига де - писна на всички с тоя писмен договор. Имай мярка!

СПИРАМ! Щом на всички ви е писнало!